On-line издание за българското черноморие
Новини Абонамент Контакти

Начало

Брой 2526

Петък, 12.05.2006 Към последния брой


Рубрики
 Начало
  Топ новини
  Новини, Варна
  Новини, България
  Новини, светът
  > Интервю
  Афиш
  Живот
  Спорт
  Барометър
  Алфа музика
  Други
 Съдържание




До редактора
more@triada.bg


Търсене

Отиди в този брой



Станимира Данова, частен съдия-изпълнител:

Не приемайте съдия изпълнителя като бирника от "Андрешко"
Пламен Янков
- Първото нещо, което искам да попитам, е как Ви хрумна да станете съдия-изпълнител. Това като че ли не е професия подходяща за млада дама?
- Дойдох във Варна почти случайно, аз съм родена в Добрич. Взех, че се омъжих, мъжът ми си намери работа тук, във Варна, и трябваше да започна отнякъде. Навсякъде обаче искат стаж, а аз бях току-що завършила и няма юридически опит. Оказа се, че в Съдебно изпълнение към Варненския районен съд има обявен конкурс за едно място и реших да се явя без особени очаквания. Но трябваше да се започне отнякъде, тъй като нямах много свободни работни места за юристи без стаж. Явих се на конкурса и го спечелих. Така започнах работа. Никога не съм имала конкретни идеи, че ще работя точно това.
- Представяхте ли си какво ще представлява Вашата работа като съдия изпълнител и покриха ли се предварителните очаквания след това?
- Да, като цяло ми беше ясно, че ще бъде конфликтно, че ще е малко сложно, че ще имам много комуникация с хората, но на мен това ми допада, не ми пречи.
- Какво представляваше първият Ви работен ден?
- Бях с купчина дела и един бял лист, на който си написах каква резолюция трябва да поставя по всяко едно дело. Технически не ми беше много ясно как се извършва работата. Има деловодителка, но какво прави тя нямах представа. Та така, стовариха ми една купчина дела и ми казаха: "Това ти е докладът за деня." По тях трябваше да сложа резолюции. И тъй като нямах представа какви трябва да са те, ги написах на един лист отделно. Защото не посмях да сложа и една точка във въпросните молби. След това влязох при ръководителя на службата, който ми каза горе-долу къде какво трябва да напиша, за да мога да сравня нещата с моите записки. Установих, че разсъждавам в правилната посока, написах каквото беше необходимо и отидох в деловодството да чета стари дела, за да видя как са работили колегите преди мен. Каква е техническата работа по едно изпълнително дело, защото юридически нещата ми бяха ясни. Това ми беше първият работен ден, а на третия ме изпратиха да замествам.
- Какво беше първото съдебно изпълнение?
- Беше въвод във владение на едно блоково пространство. Това беше една стаичка в блок. Една дама, на която общото събрание на блока беше предоставило стаичката, трябваше да я освободи. Мен ме пратиха да замествам колега по време на въвода заедно с един бай Аце. Бай Аце пишеше на пишеща машина едни становища, завършващи с риторични въпроси. Тогава заедно с един домоуправител и бай Аце отидохме да опразним тази стаичка и извадихме едни стари бутилки, от ония стъклените, стари бурканчета и един куп други боклуци. Целия блок се юрна да изнася на улицата, защото нямаше какво да се описва. Та това ми беше първият въвод. Стоях на една пейка и си говорех с полицаите.
- Звучи доста забавно, но ми се струва, че работата на съдия изпълнителя не е чак такова забавление. Кое изпълнение е оставило у Вас най-неприятно чувство?
- Най-тежки са въводите във владение и предаване на деца и семейни жилища. Даже въводите във владение в службата ги деляхме не на принципа на районите, които ни се падат, а поравно, защото са най-тежките изпълнения. Правехме така, че всеки да има еднакъв брой въводи. Въводът във владение е изпълнение, при което трябва да отидеш и да извадиш от жилището му един човек, който си живее там с всичките си вещи и да го изхвърлиш на улицата, без да се грижиш за това къде ще отиде. Това са много тежки и конфликтни изпълнения. Имах един случай с възрастен дядо на 85 години, който каза "аз няма да изляза" и ми се наложи да звъня на телефоните на децата му, които живеят в София, за да може да дойде някой да го прибере. Не можеш просто така да изхвърлиш един 85-годишен старец на улицата, без да се интересуваш къде ще отиде, при положение че децата му не живеят във Варна.
- Имате ли спомен от някои цветисти квалификации по Ваш адрес?
- О, разбира се.
- Какви например?
- Не бих ги казала. Много нецензурни са. Нямате си представа как са ме наричали (смее се).
- Добре, тогава нещо по-меко като звучене.
- Обикновено епитетите, които са употребявали по мой адрес, никак не са меки. Кълнали са ме например. Имах случай, когато един господин ми каза: "Дано да станеш пациент на жена ми". А жена му беше онколог. Такива едни приказки. Аз пък му отговорих, че такива думи не са достойни, защото не съм виновна за нищо и просто си върша работата. Иначе са ме наричали крайно нецензурно и в такива случаи един съдия-изпълнител може да образува, ако реши, наказателно производство.
- Имате ли такъв случай?
- Не, просто не съм се занимавала, над тези неща съм. Хората са афектирани и си изливат гнева. Това кой как ме е нарекъл не е важно.
- При изпълнителните дела има случаи, когато се отнася за много пари, а има и такива, при които се водят дела за малки суми. Коя е най-малката сума, с която сте се сблъсквали при изпълнително дело?
- Най-малката беше 20 лева. Една жена си искаше 20 лева. Попитах я дали не иска да бръкна в джоба си и да и ги дам. Длъжникът в случая просто нямаше абсолютно нищо. Но въпросната жена си държеше на своето и си искаше 20-те лева. Общо дългът беше 200 лв., тя беше получила 180, но си държеше на остатъка и това си е. Наистина има моменти, в които предпочиташ да бръкнеш в джоба си, да дадеш сумата, само и само да те оставят на мира.
- Работата Ви изглежда доста нервна и напрегната. Как си почивате?
- С приятели, с разходки, последната ни авантюра беше през лятото да ходим да караме кайтсърф. Беше пълен провал. Пътуваме из страната, ходим на кино, четем книги със съпруга ми.
- Преживявате ли някои от съдебните изпълнения?
- Някои да. Мъча се да се пазя и да приемам всичко като професионално задължение, но понякога преживявам доста случките от работата си.
- За какво си говорят съдиите-изпълнители извън работата?
- Всичко, което си говорят и останалите хора. Говорим си за това, което ни вълнува. Мъжете си говорят за жени, жените за мъже...
- Какви трудности срещнахте при преминаването си от държавен съдия изпълнител към частен?
- Битовите трудноси са въпрос на организация, но има и други проблеми. Имам например проблем с кадрите. Имах деловодителка, която обаче напусна и сега си търся човек за тази позиция. Не мога да си намеря, дори не искам юридическо образование нито пък кой знае каква компютърна грамотност. Искам само да пишат относително прилично на компютър. На конкурс за работа при мен се явиха хора, които оставиха биографии, в които пише, че владеят пет езика, имат перфектна компютърна грамотност и могат какви ли не неща, а като ги сложа да си напишат една молба от три изречения, те не могат да я оформят. Имаше хора, които писаха три реда 20 минути и то със страхотни правописни грешки. А всички имат висше образование.
- Трябва ли хората да се плашат от съдия-изпълнителя?
- Не, по никакъв начин. Ние сме съвсем нормални хора. Не бива да се прави паралел с "Андрешко" на Елин Пелин и бирника от разказа. А и най-новото мнение в литературните анализи е, че всъщност Андрешко не е бил прав. Все пак съдия-изпълнителят олицетворява държавата, а Станойчо дължеше пари на държавата. Ние просто сме сме нормални хора, които си вършат работата.
- Има ли нещо във Вашата практика, за което да съжалявате?
- Не се сещам за такъв случай. Искренно да съжалявам, не. Нямам такъв случай. Хората ти обясняват своята гледна точка и ако ги слушаш поотделно, всички страни са прави. Ние сме придобили някакво вътрешно усещане за това кой кого лъже. Всъщност истината винаги е някъде по средата. Рядко е имало случаи, в които да съм се чувствала не съвсем добре. Независимо от общото мнение, че има случаи, в които някой е невинен и е набеден, те са много малко. В повечето случаи длъжникът си е виновен, знае, че дължи сумата. Рядко някой е жертва.


Не можеш просто да изхвърлиш 85-годишен старец на улицата, без да се интересуваш къде ще отиде

Чувала съм много нецензурни изрази по свой адрес, даже са ме кълнали

Най-малкият дълг, който съм събирала, беше 20 лева, а длъжникът нямаше нищо

Коментари
вашият коментар

Интервю
Станимира Данова, частен съдия-изпълнител:


начало | новини | абонамент | контакти