On-line издание за българското черноморие
Новини Абонамент Контакти

Начало

Брой 4383

Събота, 09.06.2012 Към последния брой


Рубрики
 Начало
  Топ новини
  Новини, Варна
  Новини, България
  Новини, светът
  Живот
  Спорт
  Барометър
  Обектив
  Интимно
  > Капитански мостик
 Съдържание




До редактора
more@triada.bg


Търсене

Отиди в този брой



На капитанския мостик - к.д.п. инж. Васил Дачев:


Белият ни флот превозваше по 3000 пасажери дневно

Печелехме с богатата си душевност и гостоприемност в жестоката конкуренция на световното круизно плаване, твърди старши помощник-капитанът на лайнера „Варна”

СТЕФАН ДЕНКОВ

Роден е на 14 януари 1932 г. в Бургас. Завършва ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", специалност „Инженер-корабоводител” през 1953 г. Той е капитан далечно плаване в басейна на река Дунав и щурман далечно плаване по морета и океани. Плавал е с кораби на БРП, БМФ и пътническото параходство "Балканшип". С пасажерския кораб "Варна" е посетил всички значими пристанища от Шпицберген до Екватора. В стопанския живот е бил зам.генерален директор на Комбината за радионавигационна апаратура "Черно море" (известен като Радиозавода). Кап. Васил Дачев е заслужил деятел на плувния спорт, главен секретар на БМС. Автор е на стихосбирките "Деветата вълна", "Сол и хляб", “Ах, този Нептун!...”, “По гребени и в бездни на вълните”, “Песъчинки в прибоя” и “Риба на сухо”. Неговият многотомник "По сините алеи на планетата" включва пътеписите "Великото море на залеза", “Солените перли на Атлантика", "В лоното на викингите”, “Под ледената шапка на планетата" и “Черната перла". Автор и изпълнител е на близо 40 песни за морето, някои от които са изпълнявани на фестивала "Море и спомени". Получил е много награди на литературни конкурси, посветени на морето. През 2010 г. е приет за член на СБП. Кап. Дачев е носител на почетния знак с лента на кмета на Варна, почетен член е на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище, почетен председател на „Плувни спортове” - Варна. Носител е на много ордени и медали, сред които и Орден на трудовата слава на Руската федерация.

80-годишният морски ветеран Васил Дачев може да разказва с часове за своите години на плаване на пасажерския кораб „Варна”. Не само защото спомените от богатата му биография (голяма част от животът му е минала на морските и речните пасажерски кораби) са оставили в него дълбок отпечатък. Другата причина да се връща и днес към тези години е желанието му да не се забравя, че България е имала голям пасажерски флот, който успешно се е конкурирал на международния туристически пазар. Нещо, за което младото поколение, чувало само за круизите на огромните лайнери по света, няма откъде да знае.
На 15 септември 1967 г. на кея на морската гара във Варна залепи мощната си бяла снага един от най-красивите за времето си пътнически кораби в света - бившият английски лайнер „Оушън Монарк" („Царят на океана"). Под български флаг той бе удостоен с името на черноморската ни красавица „Варна”. Настана
„златният век" на пасажерското ни корабоплаване,
започна разказа си морският ветеран. Той нe иска да се спира на многото дискусии, обективни и субективни мнения за капиталовия ефект и туристическия нюх на страната, съпътствали това събитие. Историята доказа необходимостта от съществуването на „белия флот" (така са го наричали заради белия цвят на пътническите кораби). В онези години България можеше да превозва над 3000 пасажери дневно по туристическите обекти, каза кап. Дачев. Корабът „Варна” бе на седмо място в света по лукс за времето си. Това бе лайнер дворец, построен в Нюкасъл през 1957 г. по поръчка на английската кралица за нейна плаваща резиденция. За 2 години круизи по договор със западногерманската фирма „Турок” лайнерът превозил около 30 000 пътници по земното кълбо от ледената граница на север - Шпицберген, Гренландия, Исландия, до Екватора. Тогава Васил Дачев е старши помощник-капитан, като отговаря за пасажерската работа. Круизните рейсове бяха по 7 - 14 дни, като в района на Гренландия, Исландия, Шпицберген стигаха и до 20 дни. Лайнерът „Варна” беше собственост на „Балканшип” - организация в системата на „Балкантурист”, която бе решила да навлезе в международния туризъм. Конкуренцията беше голяма, другите имаха
по-добър сервиз, но
ние печелехме с голямата си душевност
Правехме страхотни програми на борда и пасажерите никога не скучаеха. Те се чувстваха в българска атмосфера, много сърдечно и топло. Не да стоят затворени в смокинги, като сфинксове в онези кораби. В конкуренцията превъзхождахме по дух, обясни морският ветеран. Всеки ден правехме различни програми. Пасажерите се радваха. Например един от дните по време на круиза беше посветен на България с програма нонстоп - от ранно утро до другото утро, с всичките му нашенски салтанати, ако щете имаше и как се прави българска сватба, имаше народни песни, танци. Изпълняваха се от камериерките, които бяха станали вундеркинди, облечени в хубави национални носии. Аз също излизах с национална носия, моята беше шопска, свирех и на китарата, която е моя вечна спътница, разказва кап. Дачев. Имало отпуснат щат за културно-масовата работа, но практически повечето програми той сам организирал. „Откакто се помня, пея, танцувам - да не забравяме, че имаме голяма художествена самодейност”, допълва морският ветеран.
На борда на „Варна” веднъж
събрали очите на германците с истинска нашенска сватба
Пък и не само очите, а и парите им, допълни на шега кап. Дачев. Бяхме в Тунис, когато наш сервитьор и камериерка, залюбили се на кораба, обявиха, че искат да сключат граждански брак. Тогава се наложи да сляза в Мароко, за да взема нужните документи, направихме невероятно нашенска сватба с всичките й подредби и обичаи. В церемонията включихме и вписване в корабния дневник, капитанът държа тържествено слово, целият екипаж в бели униформи козирува, младоженците минаха между шпалир, направен от моряците. След това, като влязохме в ресторанта по български обичай, всеки пусна по нещо за младоженците - ние със скромните си възможности, но германците, развълнувани (сервитьорът ги обслужваше по време на круиза), дадоха по 100 - 200 марки, които бяха много пари за времето си.
Кап. Дачев не помни разводи на борда, защото те обикновено стават тук, на брега. Но си спомня, че наред със сватбите е имало и погребения. На кораба се намирал един от големите поети на Германия. Направили вечер на талантите - всеки пеел или рецитирал. Аз ги надъхвах на национално достойнство, за да се надпреварват - италианци с канцонетите си срещу англичани, немци. Поетът от Германия, видна личност, както рецитираше стихове на Гьоте, изведнъж падна и почина, продължи морският ветеран. Тогава на борда имало 350 професори медици, които се бяха събрали на „Варна”, за да проведат своя международен конгрес по въпросите на диабета. От уважение към тях кап. Дачев ги помолил да подпишат протокола за настъпилата смърт, но всички отказали. Тогава корабният лекар сам свършил работата. Сложили ковчега в големия хол, покрили го с националното знаме, поставили почетен караул. Всичко направили, както му е редът, като християни.
При най-силните бури
корабът стоеше като лебед,
беше много стабилен, продължава развълнувано старият моряк. Имало е случаи в Северния ледовит океан, когато вълните са се надигали 10 - 15 м над тях. Веднъж край Исландия попаднали в „окото” на страшен циклон. Кораб „Варна” имаше специална двутанкова система на принципа на скачените съдове - когато се наклонеше на едната страна, водата в танковете отиваше на другата страна и така се противодействаше на силното клатене, обясни кап. Дачев. Той неведнъж е минавал край мястото, където катастрофира лайнерът „Коста Конкордия”, и за него остава загадка случилото се. На море всичко става, сам той е преживял не една критична ситуация, затова не иска да коментира инцидента. Само подхвърля, че винаги, когато стане катастрофа на море, на брега веднага се появяват 1 млн. мъдреци.
К.д.п. Васил Дачев е имал щастието да плава в екипаж или просто като пасажер на много кораби от белия ни флот, в това число и на луксозните за своето време дунавски красавци „Ал. Стамболийски", „Д. Благоев", „Ц. Церковски", на който е бил старши помощник-капитан. Освен лайнера „Варна” имахме и още един голям пътнически кораб - „Несебър”, френски, със специална конструкция, построен за важни личности. Известно време той е плавал и на него. „Несебър” извършваше круизни плавания по линиите Варна - Одеса, Варна - Истанбул и по Средиземно море. Всички тези кораби бяха домове на хиляди морски труженици, чийто труд често граничи с геройство, каза кап. Дачев. Според него днес славата на белия ни флот няма как да се възроди, защото изисква много голяма държавна подкрепа, дотации. Печеливши могат да бъдат единствено огромните лайнери, които пътуват непрекъснато, имат много места за пътници, от които се вземат купища пари, като им се предлага всевъзможен лукс, твърди кап. Дачев. Неговият внук Николай сега е старши помощник-капитан на един от най-големите пътнически кораб - „Вояджър оф дъ си” (синът му Стефан също е морски капитан).
Лайнерът "Варна" плавал под български флаг от август 1967 г. до 1979 г. и по-късно отишъл за скрап. Подобна е съдбата и на „Несебър”. Един пътнически кораб не може да се експлоатира повече от 20 г., защото вътрешните му системи - водопроводи, душове, климатици и др. Съоръжения, бързо се амортизират. За да се направят нови, трябва да се събори цялата палуба, което е невъзможно. Така стана и с „Варна”, въпреки че бе отличен кораб с невероятно здрав корпус. За щастие, не бях на него, когато трябваше да се разделим, добави старият моряк.

Основни данни за кораба „Варна”:
Дължина - 157 м
Широчина - 22,27 м
Височина от кила до горната палуба - 11,96 м
Водоизместване - 13 581 БРТ.
Екипаж - 250 души
Брой на пасажерите - 487 души
Луксозни едноместни до триместни кабини, разположени на пет палуби Ресторант за 240 пасажери, нощни, дневни, коктейл-барове с оркестър и два вокално-музикални дуета. Широкоекранен киносалон за 135 зрители.
Главен двигател - две парни турбини тип „Парсенс” с 11,500 к.с.
Експлоатационна скорост - 18,5 възла
Автономност на плаване - 25 денонощия.


Коментари
вашият коментар

Капитански мостик
На капитанския мостик - к.д.п. инж. Васил Дачев:


начало | новини | абонамент | контакти