към първа страница Click here to visit our sponsor
съдържание търсене
Datacom Ad Network
Топ новини
Анализи
Чифлик
Телеграфно
Международни новини
Новини от Черноморието
Спорт
Стъргало
в рубриката
 
  • Мечото грозде съдържа разпадни продукти на дрогата
  • ГРУДКИ
  • 20 дни са необходими за доузряване след прибирането му
  • Използването на любителския захаромер изисква прецизност
  • Отново дойде сезонът на гроздето и плодовете
  • Преценете условията преди засаждането на фиданките



  • Заглавна страницаКъм титулаСъдържаниеТърсенеTriada Online

    Мечото грозде съдържа разпадни продукти на дрогата
    Мечото грозде е вечно полегнало зелено храстче, достигащо до 20 - 50 см. То има кожести, последователни листа, с къси дръжки. Плодът му е колкото грахово зърно, подобно на червена ягодка. Мечото грозде цъфти през юни - юли. То може да бъде открито често, по сухите каменливи и скални места в пояса на иглолистните гори на почти всички наши по-високи планини.
    Листата на мечото грозде притежават първоначално стипчив, а после металносладникав вкус. Те са мрежовидно вдлъбнато жилковани и осеяни по долната си страна с множество жлезички, които се виждат като малки точки. По това се различават от листата на червената боровинка. Листата на мечото грозде съдържат глюкозидите арбутин и метиларбутин - общо около 6 %.
    Листата на мечото грозде се прилагат като антисептик на пикочните пътища. Негови разпадни продукти - хидрохинон и метилхидрохинон (двувалентни феноли), въздействат за това. Същите са разпадни продукти на съдържащите се в дрогата глюкозиди и метиларбутин. При хроничен пиелит и цистит се прилага дрога. Това действие се проявява, след като се взима 1 чаена лъжичка натриев бикарбонат при направата на чай от мечо грозде при алкална урина. Продължителното ползване е нежелателно.
    Настойка: В 2 чаши студена вода се поставя 1 супена лъжица ситно нарязани листа за накисване и стои цяла нощ, после следва възваряване за 5 минути. Тази прецедена настойка е доза за 1 ден. Приема е 3 - 4 пъти на ден по 1 - 2 супени лъжици.
    При варенето на отвара от листата се извличат значително количество танинови вещества, които дразнят червата и стомаха, което не е препоръчително.~

    Към титула

    ГРУДКИ
    Божурът иска специални грижи
    Много внимателно трябва да се подходи при размножаването на божура. Разделянето на коренищата му трябва да се прави така, че във всеки дял да има 3 - 4 вегетационни върха. Ако се засади коренище с по-малко върхове, растенията ще цъфнат едва след 3 - 4 години. Засаждането става, като на дъното на изкопаната ямка се слага хумусна почва, смесена с равно количество прегорял оборски тор и с 500 г дървесна пепел. Част от тази пръст се насипва върху корените, след което ямката се запълва с останалата пръст.
    В края на септември се засажда лукът за зелено
    През втората половина на месеца се засяват семената за зимно или ранно пролетно реколтиране на спанака, а в края започва засаждането на лука и чесъна за зелено, което може да продължи и през октомври. Засаждането става в лехи на разстояние 12 - 15 см между и 6 - 7 см в редовете. Към средата на септември може да започне засяването на семената за есенно производство на репички, което е добре да става на интервали.
    Превантивна борба срещу сивото гниене е необходима
    За предпазване на гроздето от сиво гниене лозите трябва да се напръскат с 0,2 на сто метилтопсин. През септември времето е подходящо за засаждане на малини, а също и на лозички. В края на месеца трябва да се загърлят младите лозички, за да се предпазят от ранните есенни застудявания. Добре е преди беритбата на ябълките и крушите да са напръскат с 0,1 на сто фундазол или 0,4 на сто купроцин срещу късно заразяване от струпясване.
    Листните въшки все още са актуални вредители
    Срещу листните въшки и трипса се използва отново 0,8 на сто БИ-58. Необходимо е още да се запомни, че корените и короните на иглолистните и вечнозелените дървета не се режат при засаждането им. При появата на брашнеста мана декоративните растения трябва веднага да се напръскат с 0,8 на сто тиозол или 0,05 на сто морестан.
    Поливайте редовно късното зеле
    При честите превалявания и висока атмосферна влажност по зеленчука ще се появи картофена мана. Срещу брашнестата мана се пръска през 10 дни с 0,8 на сто тиозол, а срещу картофената мана - с 1 на сто бордолезов разтвор. През септември е необходимо да се ограничи поливането на морковите и пащърнака, а редовно трябва да се поливат късното зеле, карфиолът, празът, ряпата и целината. Обикновено условията през месеца са благоприятни за развитие на брашнестата мана по късните домати.

    Към титула

    20 дни са необходими за доузряване след прибирането му
    Хинапът е депо за витамин С
    От 40 до 50 тона плодове се добиват годишно в България
    Хинапът принадлежи към семейство Зърнастецови, а неговата родина е Източна Азия. У нас се среща в подивяло състояние по Черноморското крайбрежие (Балчишко, Варненско, Несебърско), в Пловдивско, Старозагорско и в долината на река Струма и др. Отглежда се и като дърво в дворовете и вилните места.
    Подивелият хинап расте като храст и достига височина от 3 до 4 м. Листата му са кожести, продълговатоелипсовидни, тъмнозелени, голи, снабдени с къси дръжчици или почти приседнали и имат малки прилистници в основата си. Те са разположени в два реда, поединично върху тънки и дълги леторасли. В основата на леторастите са разположени твърди, дълги и остри шипове, за които учените са установили, че всъщност са видоизменени листа. В основата на листата са събрани цветовете по няколко в групи.
    Културният хинап става, високо дърво до 8 - 9 метра. Дивият хинап има по-малък плод с топчеста форма, а културният - по-голям и е продълговатояйцевиден.
    Плодът на хинапа е със светла до тъмнокафява окраска, покрита с пъпчици. Вкусът на плода наподобява този на фурмата.
    Цъфтенето на хинапа става през май - юни, а плодовете му узряват през септември.
    В зависимост от големината на плодовете хинапът е в две форми: едроплодна, разпространена в Старозагорско, и дребноплодна, която по-често се развива в Балчишко.
    Плодовете на хинапа се берат едва при пълно узряване. Добре е прибирането да става на ръка и без да се брулят, за да не се увреждат цветните пъпки.
    Набраните плодове доузряват, поставени в щайги или плитки кошници в хладни и проветриви помещения в продължение на 15 - 20 дни. Едва тогава техните вкусови качества се подобряват, а плодовете са готови за консумация и преработка.
    При нормална реколта годишно в страната могат да се приберат между 40 и 50 тона хинап за домашно ползване и промишлена употреба.
    В химическо отношение хинапът съдържа вода, белтъчини, мазнини, захари, нишесте, органични киселини, пектинови вещества, дъбилни и багрилни вещества, целулоза и минерални соли. Хинапът съдържа още от 18 до 24 мг% витамин С.
    С ниското си водно съдържание хинапът е твърде траен плод за съхранение. Захарите са предимно глюкоза и захароза и те го правят със силно изразен сладък вкус.
    От хинапа се произвежда и брашно, което служи на хлебари и сладкари за подобряване вкусовите качества, биологичните и хранителните изисквания на приготовяните стоки.
    От хинапа се приготвят и мармалади, конфитюри, желета, сладка, а в Кавказ населението прави приятни на вкус питки и разнообразни сладкиши от хинапено брашно.
    Като лекарствен източник хинапът се използва във вид на отвари за омекчаване при заболяване на дихателния апарат, а концентрати на витамин С могат да се приготвят само от зелените плодове.
    ВАЛЕНТИН СВРАКОВ


    Мармалад от хинап
    Продукти: 2 кг плодове, 0,5 кг захар, 1 чаша вода
    Приготвяне. Почистени от костилките, плодовете се прекарват през месомелачка. Слага се водата. След като сместа поври при бъркане на огъня, ръси се и захарта. Мармаладът се вари при непрестанно бъркане. Кашата се сгъстява и се маха от огъня. Мармаладът се прибира още топъл.

    Към титула

    Използването на любителския захаромер изисква прецизност
    Захаромерът е стъклен уред, служещ за измерване на захарността на ширата (мъстта, гроздовия сок). Съставен е от две части: тяло и шийка. В долния си край тялото има тежест (живак, съчми), които позволяват захаромерът да заема вертикално положение. Тялото е с термометър за определяне температурата на течността. Цифрата 20 е с червено обозначение, поради факта, че захаромерът показва точното съдържание на захарта при температура 20шС. В шийката са разположени деления, съответстващи в проценти на захарността. Техниката на работа с любителския захаромер е следната:
    В сух цилиндър или висока тясна чаша поставяме мъстта, която предварително е прецедена. Ако не направим това, няма да получим точно отчитане, понеже принципът на заразата се базира на гъстотата (относителното тегло). Цилиндърът или чашата се пълни до горе и се поставя на равна повърхност. Захаромерът се хваща с два пръста за горната част на шийката и се спуска бавно в течността, докато се установи на постоянно място. Ако го спуснем, бързо уредът се потапя прекомерно и се получава сцепление между стъклото и мъстта и отчитането ще е нереално. Изравняваме погледа си с повърхността на течността и отчитаме деленията в основата на възвишението, получено между шийката и мъстта. Отчита се и температурата. Ако захаромерът няма такъв, се поставя друг термометър в течността. Ако тя е 20 градуса, се прави незначителна корекция, която примерно за 5 температурни градуса е само 0,5 %. Те се прибавят към показанията, ако температурата е над 20 градуса, или се вадят, ако тя е под 20 градуса. Отчетените примерно 20 процента захарност означават, че в 1 литър мъст има 200 грама захар, получена от самото грозде.
    Още веднъж обръщаме внимание, че трябва да се използва прецедената мъст. Колкото тя е по-бистра, толкова показанията са по-точни. За бяло вино това трябва да се прави на следващия ден, след като сме прибавили серниста киселина.
    НИКОЛАЙ СПИРОВ

    Към титула

    Отново дойде сезонът на гроздето и плодовете
    Отново дойде сезонът на гроздето и плодовете, от които се прави вино, затрупаха пазарските маси. Лозята са една от бившите гордости на Варна и сега много от желаещите да хапнат от тези плодове на есента трябва да наобиколят към пазарите.
    Снимка Мирослав Кунев

    Към титула

    Преценете условията преди засаждането на фиданките
    Преценете условията преди засаждането на фиданките Вегетацията на дърветата е към своя край. Предстои подготовка и засаждане на нови насаждения или отделни дървета.
    Преди да пристъпим към тази практика, следва да преценим условията за нормалното развитие на дърветата - отношение към климат, почва, агротехника и други. Много от изискванията се подценяват и извършват неправилно. Грешките се установяват след години и много от тях са непоправими.
    Климатът на Черноморието е благоприятен за развитието на почти всички овощни видове, разпространени в страната, включително и някои средиземноморски - нар, смокиня, хинап, райска ябълка, фисташка. Благоприятни са и условията за отглеждането на актинидията (киви). Тук есента е по-късна и топла, зимата е мека и без сериозни температурни колебания. Но късната есен крие и някои рискове, като удължава вегетацията и не позволява част от младата дървесина да узрее и да се подготви за зимните условия. Влажният морски въздух и създаващите се въздушни течения, образуване на мъгли, създават условия за редица гъбни заболявания особено в началото на развитието и цъфтежа. Ранното кафяво гниене нанася поражения по пъпките, цветовете и плодовете на кайсията, бадема, вишнята, дюлята и други. Не по-малко вреди нанася и брашнестата мана, струпясването, съчмянката и други. Борбата с тези болести е по-трудна и оскъпява производството.
    Характерно за района е неравномерното разпределение на валежите. Недостигът на влага се отразява предимно на растенията с плитка и слаба коренова система, което налага чести поливки.
    Почвата е един от основните фактори за отглеждането на дърветата. Най-подходящи са леките, пропускливи, песъкливо-глинести почви, както и сивите горски почви. Тежките глинесто-варовити, особено мергелните силно затормозяват развитието на растенията, като причиняват жълтеене и загиване на същите. Заплевените почви действат неблагоприятно на растенията с плитка коренова система. Преовлажнените почви също оказват вредно влияние върху растежа. Почвите по наклонените терени са изложени на ерозия и силно измиване на хранителния състав. Ето защо при тези почви трябва предварително да се извършат подобрителни мероприятия - смяна на почва, торене, отводняване, терасиране и други.
    Особено важно е при засаждането на дърветата да се избягват местата от стари овощни дървета. Тези места могат да се използват две до три години след изкореняването.
    Във всички случаи за новото насаждение трябва да се осигурят условия за провеждане на необходимата агротехника - обработки, растителна защита, поливане и други. Не е за препоръчване зачимяване площта за овощните дървета, особено тези с плитка и слаба коренова система. При тях е необходимо повече поливане и торене.
    Отделните овощни видове проявяват различна чувствителност към отделните болести и неприятели. Семковите страдат от струпясване, брашнеста мана, късно гниене и други. Костилковите са чувствителни на къдравост и съчмянка, брашнеста мана, кафяво гниене и други. От неприятелите семеядите нападат предимно орехоплодните. Плодовият червей напада почти всички овощни видове.
    Тези и ред други особености трябва да се имат предвид при определяне площите за овощните дървета, както и отделните овощни видове и сортове.
    ПЕТКО ЛИЧЕВ

    Заглавна страницаКъм титулаСъдържаниеТърсенеTriada Online

    © 1998 Черно море . Всички права запазени