към първа страница
съдържание търсене
Анализи
Афиш
Читателски клуб
Интервю
Мнения/Коментари
Криминална
Новини от света
Новини
Пазар
Спорт
Скорости
Справочник
в рубриката
 
  • Народният лечител Димитър Кръстев пред "Черно море"



  • Заглавна страницаКъм титулаСъдържаниеТърсенеTriada Online

    Народният лечител Димитър Кръстев пред "Черно море"
    С откритието ми България може да стане богата страна
    На 80 години мога да бягам до 15-ия етаж
    ВИЗИТКА
    Днес Димитър Кръстев навършва 80 години. Роден е в Шуменско. Въпреки препятствията, страданието и затворите, през които е минал, излъчва невероятна енергия и оптимизъм. В момента той е производител (в завод в столицата се прави и изнася неговото лекарството дикрасин), издател (на в. "Народен лечител"), автор (на две документални книги, които ще излязат до края на годината), лечител, разбира се, и личност с активна обществена позиция. След завършването на новия завод в София Димитър Кръстев смята да се захване с откриването на болница във Варна, където ще се прилага уникалното лечение с дикрасин. Досега в медицината по-голямо откритие е нямало, заявява може би бъдещият Нобелов лауреат. Въпреки това още в началото прави уговорката, че не иска да говори много за ефекта от дикрасин, защото на много хора им се струвал като приказка. А кой вярва на приказки...
    - Г-н Кръстев, днес навършвате 80 години. Как се чувствате?
    - И добре, и зле. От една страна се радвам, че съм доживял до 80 години, че съм и здрав, че на все повече хора помагам, от друга знам, че животът не е вечен. Но както се чувствам, смятам, че мога да стигна и до 100.
    - Пожелавам Ви го!
    - Защо мисля така? Защото сега се чувствам по-добре, отколкото когато бях на 40 години. Употребявам дикрасин отвреме навреме. Мога да бягам до 15-ия етаж, да клекна 1000 пъти. Това го направих в Украйна, защото тамошните професори по медицина казаха: "Ако лекарството Ви е ефикасно, трябва да го разберем по Вас." Това ще го потвърдят и болните, които са ползвали моя лек. Много често те заявяват: "Намазах се и като тръгнах, не ми се вървеше, летеше ми се."
    - Що за чедо е това!
    - Първата и основна задача, която върши, е да разтопи плаките в кръвоносната система и щом кръвоносните съдови се отворят, започва много леко движение на кръвта. То пък улеснява работата на помпата, на сърцето, което вече нe прави свръхусилие, за да движи кръвта. Сърцето е първото, което се износва по-рано, защото работи денонощно, и човек, дори без да знае, умира от сърце. Дори и да мажем една рана с вагони с мехлеми, тя няма да оздравее, докато не отиде до нея кръв, за да я подхрани. Кръвта лекува и подобрява здравето. По-добро кръвообръщение означава по-добър живот, по-добро здраве.
    - Водите ли статистика колко болни сте излекували през живота си?
    - Отначало водех, но вече не, защото станаха десетки хиляди. Това е, без да смятаме чужденците. Лекарството ми все повече се търси в чужбина, защото дава резултати.
    - В кои страни се прилага?
    - Най-масово се употребява в Украйна, където няма болница или аптека, където да не се прилага. Шестима професори от Медицинската академия в Киев написаха книга за него и може би това даде тласък то да се продава най-много там. Сега ме канят на преговори в Лондон, скоро се върнах от Чехия, бях в Гърция, в Олимп, където изнесох беседа. Когато тук се закри болницата ми, работих 6 месеца в Германия. Там също имаше големи опашки пред кабинета ми.
    - А нямате ли помощниците и последователите?
    - Има. Ето тук, във Варна, д-р Мариян Господинов е достоен мой заместник. И при него често има опашки, защото е добър.
    - Нека все пак да кажем, какво представлява дикрасин.
    - Дикрасин се употребява външно. Най-добрите лекарства са тези, които не се приемат през устата, защото киселините в стомаха ги видоизменят и ги правят вредни. Уврежда се черният дроб, жлъчката, далакът, бъбреците. А закъде сме без тези органи? Затова навремето се постарах да открия такова лекарство, което се прилага външно, и претендирам, че успях.
    - Какви болести лекува?
    - Много, защото всичко е свързано с кръвоносната система. Статистиката показва, че смъртта на 76 от 100 души се дължи на сърдечносъдовата система. Хората много се страхуват от раковите заболявания, а умират от сърдечносъдови.
    - Достъпно ли е лекарството за масовия българин?
    - Абсолютно. В Германия беше определена цена от 100 марки, докато в България то струва само 5 лева.
    - Как стигнахте до откритието на живота си?
    - Преди повече от 20 години боледувах от гонартроза (заболяване на колянната става). Лекарите, при които отидох, ми казаха, че 40 дни след смъртта пак ще ме боли. Тогава нямах и 60 години и ми беше ясно, че ще трябва да ходя с бастуни и патерици, че ме чака черно бъдеще. Тогава започнах да търся някакво средство за облекчаване на болката. Дълги години работих безуспешно, отказвах се, но болките ме подсещаха, че трябва да търся, докато най-после ми се отдаде възможност да открия това лекарство.
    - Пътят, докато извикате "Еврика!", никак не е бил лек.
    - Никак не е лесно да откриеш нещо ново, още по-трудно е то да бъде одобрено, защото старото не се предава, води борба да остане. Но животът е неумолим, новото рано или късно си пробива път и успява.
    - Разкажете за Вашата борба, за белезниците...
    - Имало е случаи преди 10 ноември, когато са идвали да ме арестуват, а пред кабинета ми е имало по 500, по 1000 души. Но тези, които нареждаха да ми сложат белезниците, казваха, че като лекувам, употребявам слабо съзнание. Основният мотив беше, че нямам право да лекувам. Това е най-глупавата причина. Все едно, когато някой се дави и друг се хвърли да го спаси и го извади от водата, някой да дойде, да го хване за яката и да пита: кой ти даде право да спасяваш, имаш ли разрешително? "Щом нямаш, ела да те вкараме в затвора, да полежиш малко." Лекарството, разбира се, вече е одобрено, доказана е ефикасността му и има много голямо бъдеще, но до него стигнах с много страдания. Отнемах на хората страданията и в същото време страдах. Чак когато излекувах висши органи на властта, преследванията спряха, дадоха ми апартамент и болница в Банкя.
    - Вярно ли е, че сте лекували лично Тодор Живков?
    - Как да не е вярно. Ако не бях го излекувал, щях да лежа по затворите. Той имаше радикулит и паркинсон, ръцете му трепереха. Каза ми: "Лекуваха ме професори от Ню Йорк, Лондон, Париж, Москва и не успяха, да не ми загубиш времето!" Много беше трудно да се опълча на светилата от цял свят, но му казах: "Ако не ви излекувам, пратете ме в затвора." Тази дума му повлия много силно. Реално погледнато, не е за вярване, един бай Димитър да може да лекува болести, считани за нелечими. На 18-ия ден от лечението Тодор Живков ме попита дали да отиде на конгреса на профсъюзите. Казах му: "Разбира се, че ще отидете, Вие сте напълно добре." На следващия ден, той говори час и половина без да чете и без да си повтори мисълта. Цяла България сигурно го помни, когато викаше: "Да се приземим! По-ниско, по-ниско! Някои хора искат власт. Власт не се дава, власт се взема." Вече духаше друг вятър от Москва. Когато отивам на следващия ден в ЦК, двете секретарки влизат с мен и казват: "Другарю Живков, ето го човека, който ви направи момче." А Тодор Живков се смее с цяло гърло "Ха-ха-ха! Ти къде живееш?", ме пита. Преди това мои приятели ми казаха: "Ако го излекуваш, получаваш апартамент, ако не - пак ще получиш апартамент, но в затвора." Разбрах, че ще има апартамент. След 2 седмици пак ме викат в ЦК и ми казват, че Политбюро е взело решение да ми даде и болница. На 15 май 1988 г. тя бе открита в Банкя. Над 30 000 души от ранни зори бяха обсъдили болницата. Приемахме болните за 20 дни, но те биваха излекувани за 10 - 12. През останалото време им осигурявах музика, а те свиреха и танцуваха. От болницата се чуваха само радостни звуци и песни. Хората, които минаваха, спираха и се чудеха болница ли е това или...
    - Дискотека. А сега къде лекувате?
    - Сега много време ми отнема организацията на износа на лекарства за чужбина. Обръщам най-голямо внимание на тези държави, където дикрасинът се продава и в болниците. Все по-голям е интересът отвън. Е, има интерес и в България. Ако лекарите тук го приемаха по-масово, то можеше още да се усъвършенства. България може да стане обетована земя, както един професор каза навремето във "Всяка неделя", като разбра за откритието ми. Ще има по-малко пенсионери, по-малко болни, по-малко страдание и повече радост. България ще стане по-богата страна.
    - От кого зависи това?
    - Най-много от Министерството на здравеопазването. Ще спасим живота поне на 80 на сто от сърдечноболните, които умират на година. В това съм абсолютно сигурен. Ако не беше вярно, нямаше да можем да лекуваме бюргеровата болест (запушване съдовете на краката), нямаше да мога да излекувам главнокомандващия въздушните сили на Русия маршал Колдонов, на когото трябваше да ампутират единия крак. 40 души специалисти били решили, че няма друг изход, но бай Димитър каза "Има!" и успя. Апелирам към всички професори, лекари и медицински специалисти, нека заедно да помогнем на българския народ, за да бъде по-здрав, по-силен и по-щастлив.
    - Оказва се, че сега лекарството е по-известно в чужбина, отколкото у нас?
    - Така е, за съжаление.
    - Въпреки че родината му е България...
    - България трябва да се гордее, че българин го е измислил, както се гордее, че компютърът е изобретен от Джон Атанасов.
    - Нямало ли е натиск от големите фармацевтични гиганти, било то у нас или в чужбина, срещу навлизането на лекарството?
    - Има натиск. И първият беше от България. Когато беше разрешена продажбата на лекарството, имаше опашка от около 1000 души пред аптеката ми. Тогава дойдоха да я запечатат, защото на шишенцето нямало срок на годност.
    - Кога става това?
    - Преди десетина години. Това бяха измислени неща. Всички медии няколко дни гърмяха да се изземе лекарството на Димитър Кръстев, защото няма срок на годност, но хората не бяха достатъчно грамотни да разберат, че срок на годност е едно и негодно е друго. Много злоупотребяват и с това, че в лекарството имало солна киселина и хората щели да изгорят, но пропускат да споменат, че солна киселина има и в стомаха, а в лекарството тя е силно разредена и действа като транспорт на лечебните съставки до кръвта.
    - До края на годината от печат ще излязат две Ваши книги. Автобиографични ли са те?
    - Документални - "Повест за преживяното" и "90 рецепти на дикрасин". От тях България и светът ще научат по-подробно за медицинското постижение. В "Повест за преживяното" започвам от раждането ми, през откритието на лекарството, всичките ми арести, описал съм част от излекуваните и всички важни събития в живота ми.
    - Преживели сте три обществени строя - преди 9 септември 1944 г., преди 10 ноември и след тази разделна дата. Кога Ви беше най-трудно?
    - Най-много одобрявам времето на Александър Стамболийски. Тогава народът живееше добре. Смятам, че най-голямата грешка на настоящото правителство е, че не вземат достатъчни мерки за развитие на селското стопанство. На 60 - 70 на сто от земята ни растат бурени, нещо, което никога не е било и което в нито една държава го няма. Ние сме най-изостаналата държава от бившия соцлагер по отношение на обработката на земята. Според статистически данни преди разрухата на този отрасъл България изнасяше селскостопанска продукция за 4 милиарда, а сега внасяме за три. Трябва да се построят заводи за производство на машини, на трактори...
    - Разрухата в селското стопанство ли Ви тревожи най-много?
    - Не е само това. Държавата само взема, без да дава, без да помага. Не може по такъв начин да се експлоатират българските производители. От тях се иска само данъци. Ако държавата не помогне, никога няма да излезем от черупката. Ако всичко, което се подаде от нея, се отрязва, България ще си остане вечно в черупката.
    - Как ще отпразнувате 80-ата си годишнина?
    - В ресторант в София. Ще поканя хора, които са ми помагали. А те никак не са малко. Спомням си, когато трябваше да ме арестуват за четвърти път по оня режим, комунистическия, пред дома ми чакаха неколкостотин души, които преградиха пътя на полицията, за да избягам...
    СВИЛЕНА ВЕЛЧЕВА

    Заглавна страницаКъм титулаСъдържаниеТърсенеTriada Online

    © 1998 Черно море . Всички права запазени