по-нови 2001г.бр.1022 от 14.5.2001 бр.1021 от 12.5.2001 бр.1020 от 11.5.2001 бр.1019 от 10.5.2001 бр.1018 от 9.5.2001 бр.1017 от 8.5.2001 бр.1016 от 7.5.2001 бр.1015 от 5.5.2001 бр.1014 от 4.5.2001 бр.1013 от 3.5.2001 бр.1012 от 2.5.2001 бр.1011 от 28.4.2001 бр.1010 от 26.4.2001 бр.1009 от 25.4.2001 бр.1008 от 24.4.2001 бр.1007 от 23.4.2001 бр.1006 от 21.4.2001 бр.1005 от 20.4.2001 бр.1004 от 19.4.2001 бр.1003 от 18.4.2001 бр.1002 от 17.4.2001 по-стари 2001г.

Варненските депутати не направиха нищо за Варна ПРЕЗ ПРОСОТО

Варненските депутати не направиха нищо за Варна
Варненските депутати не направиха нищо за Варна, но влязоха в историята
Каквито депутатите, такъв и градът
До 17 юни остават точно 45 дни. На тази дата ще се проведат изборите за 39-ото народно събрание. За пети път след промените на 10 ноември 1989 г. българските гласоподаватели ще могат да избират своите представители в парламента. До този момент безброй политици, шоумени и гастрольори се изредиха с различен успех в сградата с надпис "Съединението прави силата". Повечето от тях излязоха така, както и влязоха - без никой да ги познава. Други обаче вече се записаха с едър шрифт в историята, като и Варна даде своя съществен принос.
По традиция депутатската листа в трети варненски избирателен район е доста апетитна за българските политици и причината за това не е само свежият морски въздух. Мандатите тук са 13 (вече 14), а това дава по-голяма възможност за атака към парламента. Затова на първите места в депутатската листа са винаги най-маститите политически лидери. Не прави изключение и тази година.
17 май е крайният срок, в който трябва да се регистрират депутатските листи. До този момент нито една политическа сила не е 100 % готова с кандидатите си за депутати. Известни са обаче повечето от водачите на листи. За трети пореден път No 1 във Варна ще бъде Жорж Ганчев. Този път той няма да представлява БББ, тъй като съдът му отне трите букви. Жорж ще атакува парламента като лидер на "Блокът на Жорж Ганчев". Той е достатъчно екзотичен, за да му се отделя повече от едно изречение. Няма как да не се спомене обаче, че с негова помощ беше сътворен един от най-големите скандали в най-новата българска история. През 1997 г. лидерът на БББ беше обещал място на Цветелин Кънчев, който спонсорираше кампанията му. За да не се разбунват духовете, Кънчев беше спуснат на трето място във варненската депутатска листа, а втори беше регионалният председател Красимир Симов. БББ спечели един мандат от Варна и според предварително написания сценарий Жорж Ганчев (класирал се за парламента и от Бургас) освободи място за Симов. След продължили близо месец скандали последният се оттегли "доброволно" и в парламента влезе Кънчев. Веднага след това обаче той напусна с гръм и трясък БББ и до края на мандата Жорж Ганчев не можа да събере 10 души за парламентарна група. Покрай него в парламента се намърда още една екзотична фигура - адвокатът Румен Русев. През 1994 г. той се добра до депутатската банка като втори в листата и стечението на обстоятелствата го направи дори председател на комисията за младежта, спорта и децата. Това обаче не му попречи да бъде основна движеща сила за разпадането на ПГ на БББ в 37-ото народно събрание. Оттогава Русев смени няколко партии, като в последните месеци от твърд републиканец стана отявлен монархист с едничкото желание покрай Симеон II да отърка още веднъж костюма си в парламентарните банки. Мечти...
Не по-малко екзотичен е и лидерът на Евролевицата Александър Томов, който за втори път ще направи опит да стане депутат от варненската листа. През последните 4 години той не направи кой знае колко за града, но със сигурност е на първо място по дадени обещания на глава от населението. В стремежа си да се хареса на избирателите си Томов с бодра крачка се зае да оправя Аспаруховия мост, корабостроителницата, БМФ, ВиК, Свободната икономическа зона... Варненци сами могат да преценят какво се роди от сладките му думи. Явно обаче лидерът на БЕЛ мисли, че е направил впечатление, щом отново иска да е варненски депутат.
Подобно на колегата си Жорж Ганчев и Томов забърка няколко депутатски скандала. През 1997 г. местните структури на ГОР сложиха на второ място в листата на Евролевицата варненския председател Йордан Раденков. Той обаче беше избутан в девета глуха от партийния си шеф за сметка на никому неизвестния икономист Венко Вълчев. Оттогава Раденков не е помирисвал политика, отвратен от дворцовите интриги. Както вървят нещата обаче, Томов ще направи същия маньовър и бумерангът ще се стовари този път на главата на Вълчев.
Още една енигматична личност за българската политика има честта вече два мандата да бъде варненски депутат. На изборите за 37-ото народно събрание през 1994 г. най-устатият народен представител Венцеслав Димитров оглави листата на Народен съюз и направи коалицията четвърта политическа сила във Варна. Преди 4 години той влезе в парламента с дежурните си 6 %, но като водач на друга коалиция - ОНС. През това време според стенограмите на Народното събрание макроикономистът Венци Димитров е един от най-активните народни представители. Изявите му във Варна обаче са най-често на тенискорта и в басейна на шведския хотел.
През 1997 г. авторитетът на БСП беше толкова малък, че социалистите не можаха да напишат докрай депутатската си листа във Варна. Вместо 13, местната организация излъчи 12 кандидати за народни представители. Със спечелените 38 910 гласа в парламента влязоха първите двама - Петър Димитров и ексобластният управител Кирил Йорданов, който попадна в листата като независим кандидат. След като последният спечели местните избори и стана кмет на Варна, на неговото място в Народното събрание влезе Меглена Плугчиева.
Далеч по-плодоносна за БСП беше 1994 г. Тогава червената коалиция взе цели 106 000 гласа в синя Варна и вкара петима депутати в 37-то Народно събрание, колкото и СДС. Водач тогава беше Красимир Премянов, който не се нуждае от представяне. За пръв път в голямата политика проби доц. Петър Димитров - преподавател в Икономическия университет. В парламента влязоха още две от сега познатите имена - Плугчиева и Задгорски, както и Стойко Пенчев.
През тази година социалистите поразчупиха ледовете и сложиха на челни места в депутатските листи имена от т.нар. гражданска квота. Във Варна обаче останаха верни на себе си и заложиха на познати партийни кадри. Първите две места в листата бяха отпуснати за тандема Димитров - Плугчиева. Първият набра скорост в последните години и в момента е един от силните на "Позитано" 20. Колежката му пък като че ли отделя повече време за командировки, отколкото за Варна. Лидерът на ОКЗНИ Добромир Задгорски има шансове за четвъртото място. В 37-ото НС той минаваше за вярно куче на Жан Виденов. Задгорски остана в аналите като един от най-музикалните депутати, след като през януари 1997 г., докато софиянци атакуваха парламента, заедно с Клара Маринова той пееше революционни песни.
За СДС 1994 г. беше повече от тежка. Но пък Варна изми очите на "Раковски" 134. Сините заложиха на местен кадър за водач на листа - антикомунист No 1 Александър Йорданов. След него бяха Александър Божков, Владимир Абаджиев, Благой Димитров и Димо Гяуров. Повечето от тях вече влязоха в историята. Йорданов - като шеф на парламента, Божков - като приватизатор No 1, главен преговарящ и Мистър 10 %, Абаджиев - шеф на Агенцията за чуждестранна помощ, Гяуров - като най-младия шеф на разузнаването в света.
Три години след това СДС вече беше партия, а Иван Костов смени тактиката - заложи на непознати, но послушни кадри. Така щастието да търкат 4 години депутатските банки се усмихна на физиотерапевта Захари Холевич, Даниела Николова, д-р Мария Брайнова, юриста Неделчо Беронов, инж. Ангел Балтаджиев, инж. Димитър Желев, че и Асен Христов. Заедно с Благой Димитров, "парашутиста" Георги Пинчев и "непослушния" Александър Йорданов те сформираха ударната група на варненските депутати. Впоследствие Йорданов замина посланик в Полша, Беронов стана конституционен съдия, Стелиян Севастиянов би рекорда, като престоя само 4 минути в парламента, а ромът Христов стана първият депутат-емигрант в българската история. Пинчев пък сигурно е единственият народен представител, който за 4 години не се е срещнал с нито един от избирателите си. Заслужава си да се отбележи, че ролята на локомотив на тази кохорта през 1997 г. изигра Надежда Михайлова. Тогава тя беше далеч от славата на външния министър и беше известна само като Хубавото Наде. Михайлова беше призована в последния момент, след като от синята централа на бул. "Княз Борис I" не намериха достоен варненец, който да оглави депутатската листа. Същото се случи и сега. Залисани покрай споровете кой кой е в СДС - Варна, враждуващите седесари пропуснаха да видят, че рейтингът им съвсем се е стопил. И затова повикаха на помощ Надежда Михайлова, уж за да ги обединява. Този път обаче тенденциите са такива, че може да се получи обратен ефект - местните да дръпнат авторитета на външния министър надолу. А той не е чак толкова голям във вътрешността на страната.
Ако загърбим за малко политиката, няма как да не признаем, че въпреки привидния лукс във Варна проблемите са много. За повече от 11 години демокрация градът върви все по-надолу, въпреки че тук са "служили" най-известните български политици. Причините за разминаването могат да бъдат няколко.
1. На варненци не им пука за собствения им град, въпреки че властимащите се опитват да им помогнат.
2. Държавата нехае за Варна.
3. Каквито са политиците, такъв е и градът. Уж лъскави, но отвътре няма нищо.
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА


ПРЕЗ ПРОСОТО
Девета глуха за България
Жалната наша майка България я водят за носа глухонеми слепци. Вождове на партийните цитадели с хъс на мазни колбасари за пореден път натъпкват километричните свински черва на предизборните листи с изхабени, изпаднали политически безхаберници, доказали безсмислието си парламентарни некадърници, оляни от глава до пети с депутатски зехтин сини, червени, зелени и оранжеви пехливани, беловласи партийни кариеристи от всякакъв калибър, десен, мащаб и разцветки. В сурово-домотканата политическа наденица не особено фина ивица лой наслагват добре похапналите депутатски кюфтенца перманентни първенци в листите, за които политиката е престанала да бъде народна работа. Именно тази народна работа, заради която плеяда светлейши Българи се записаха със злато и кръв в многострадалната ни история, днес е много яко платена професия, която скоро ще се предава по съребрена (осребрена) линия от грижовни бащи на послушни синове, дъщери, внуци и правнуци.
Именно те, домораслите ни първенци, наджипкани като блажни сарми във вакуумна тенджера в предизборните листи, будят голямото ми недоумение днес, без да намирам махна и да вдигам на мушка партийните им оперения. Пауни. Жалки пауни в опосканата полит-зоологическа градина на България, чиято заветна цел е поредно да разперят в НС своята феерична неприложимост в живота, живян от простия и все по-оредяващ български електоратец. А той, животът, не е и скоро няма да бъде по-хубав от песен, от пролетен ден, както обеща Никола Вапцаров.
Кой има интерес медиите да надуват до посиняване, до припадък главата на многострадалния български народ как по-правилно да се юрне към изборните урните в щастливия (17 юни) ден? Непрекъснато да му се обяснява като на исторически сложил се малоумник как по-вярно да си пусне гласа като един за всички и всички за един? Да му се втълпява като на нещастния градски луд как с присъщия му ентусиазъм, плюс това - дисциплинирано, трябва в деня на решителния цивилизационен избор да прекрачи прага на любимото школо, превърнато в любима изборна секция, и да окъта в къде си вярна ти любов народна същите, втръснали му до гуша, професионални лицемери?
И квоо-о? Пия парламентарното елит класико и не спя цяла нощ. Пресуквам, превъртам, чета и препрочитам кахърните листи, а като тегля хесапа, излиза, че пак ще ме яхат и карат момиченца с лица на звеноводки, които говорят на немски по същия начин, по който и Карл Пети си говорел в яхъра с конете. Пак за бой ще ме стягат охранени партизански синове с отцепническа закваска. Пак ще ми дърпат ушите нераждали моми, орали пазарджишката кал с No 43 обувки, хубавелковци с пухкави бузки и мобифонни устнички, джобен формат Наполеончета с национални интереси, сатани с агентурна закваска от рода на Борко, Николай, Сашо, Мимито, Татето, Танчето, Данчето Соколова, Мавъра и Кентавъра.
Господи, прибери си ги! Преди време някъде писах, че това са похарчени, изтощени хора. Мъже и жени, които и да са били полезни в началото, подир толкова незаситени глад, жажда и мерак за власт вече са оперирани от човещина. Сред тях се нароиха и обществено опасни типове и типки, чието чувство за недосегаемост и ненаказуемост прехвърли всякакви граници. Пияници, данъчни измамнички, рекетьори, невъзпитани биячи, хомоизвратеняци на преклонна възраст. Последните винаги бият (ритат) парламентарната камбана, когато не им влиза гот. Разиграват на покер парламент и изпълнителна власт. Днеска ти на мен, утре аз на теб. Същите обозни партийни мишоци, които преди 10 ноември забърсваха пода с парцала като кирливи новобранци, за да мине Тато на метено. Които мълчат като двойкаджии, изправени до черната дъска в часа на класния, за да кажат какво сториха за народа. Ми нищо. Затова и ще мълчат до окончателната победа на комунизма. Който някои от тях вече си построиха. Ще мълчат, щото, ако мълчанието е злато, нашичките слепи народни пастири и пастирки са най-малко един вагон, натоварен с платина и диаманти.
Само дето влакът на България е композиран в девета глуха.
ВАЛЕРИ СТАНКОВ

© 1998 Черно море . Всички права запазени