ЧЕРНО МОРЕ бр.1012 от 2.5.2001 : Интервю

Председателят на КНСБ д-р Желязко Христов пред "Черно море"

Председателят на КНСБ д-р Желязко Христов пред "Черно море"
Гласувайте, братя, за да си кажете думата!
- Г-н Христов, кои от социалните критерии, необходими за влизането ни в Европейския съюз, изпълни България?
- Беше поставено началото през този мандат на правителството, от мандата на партньорите - Българската стопанска камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България. Аз мисля, че най-доброто, което успяхме да направим, е да създадем новото европейско трудово и социално законодателство. Социално, казвам, като по-широк термин, разбирайки всички трудови и социални закони, които трябваше да бъдат привнесени като практика и да изградят архитектурата на бъдещия европейски морал, на който ние сме сподвижници. Сподвижници сме, защото вече няма социално пазарно общество, има пазарна икономика така, както е в Европа. Ние просто трябваше да изучим и да приложим този модел. Ние сме убедени, че са приети трудови и социални закони, които ни сближават с европейските структури. Има, разбира се, неща, които трябва да се доизпипат. И веднага се спирам на Кодекса на труда. Този кодекс е според нас един европейски закон, отговарящ на пазарната реалност днес в България за най-различните форми на собственост. Разбира се, има несъответствия между трудовия закон и трудовата реалност в България. Има страшно много разминавания. Едно е архитектурата на модела, друго е да се запълни със съдържание. Когато се заговори за Кодекса на труда, има най-различни становища, има много критики и ние оставаме с впечатлението, че всеки иска да нагоди Кодекса на труда към собствените си интереси, било то бизнес или партийни.
- Как гледате на идеята при едно ново правителство, без значение какво е то, да се подходи по-радикално към Кодекса на труда, в смисъл той да бъде коренно променен?
- Аз не знам какво ще е новото правителство. Бих си пожелал какво да бъде то. Да бъде национално отговорно, да има подкрепата на мнозинството, да е политически отговорно. Да не е популистко в никакъв случай, да не е партийно корпоративно. Да е много дълбоко професионално, експертно. Мисля, че най-добрата формула, както е в работещите демокрации, е за едно ново правителство тип "шарена черга". Шарена черга с политическата отговорност на този, който я тъче. Ние бяхме свидетели на много лъкатушения, на стъпка напред, на две назад и три встрани... И ако пак се случи това, ще продължаваме да се питаме защо ручахме жабетата, защо изстрадахме финансовата стабилизация, която е налице. Над 7 милиарда марки е валутният резерв, а си спомням, че през януари 1997 година валутният ни резерв беше 300 милиона долара.
- Каква е оценката Ви за сегашното правителство въпреки високата социална цена, която трябваше да платим?
- Аз нямам претенции да бъда истина от последна инстанция. Прагматичната оценка, опирайки се на фактите, безспорно е положителна. Валутният резерв, банковата стабилизация, стабилизацията на българския лев, финансовата стабилизация в страната ни, започналата трансформация на собствеността - няма друг път, както и започналите социални реформи. В същото време обаче като се замислим за политиката на правителството примерно към Варненската корабостроителница, то очевидно оценката става непозитивна.
- Как ще коментирате последните събития около Варненската корабостроителница като синдикален лидер, който неведнаж се е застъпвал за съдбата на тези хиляди работници и техните семейства?
- Не само като синдикалист, но и като български гражданин съм проявявал интерес, съм се вълнувал. Но преди всичко като синдикалист, разтревожен за онези 5000 души и техните семейства, които работеха и отглеждаха своите деца. Болезнено чувствителен съм по отношение развитието на нещата около корабостроителницата, защото дълго време вече не може да се намери ясна формула и изход. Ето, в началото на април, Варненският апелативен съд потвърди решението на Варненския окръжен съд. С това решение бяха отхвърлени претенциите на БМФ, на ЦКБ, "Делфин 1" и другите кредитори и се избира за изпълнител на оздравителната програма "Камел леърд". Това решение има възможност да бъде обжалвано пред ВКС. В случай, че той потвърди становището на варненския съд, дружеството трябва да бъде обявено в несъстоятелност и да започне изпълнението на оздравителен план от т.нар. "оздравител" "Камел леърд". Другият вариант е ВКС да отхвърли оздравителния план, да обяви фирмата в несъстоятелност и да започне разпродажбата на имуществото. Междувременно стана ясно, че английската компания е обявена в неплатежоспособност от нейния кредитор. И от 11 април в "Камел леърд" са влезли синдици. Резонният въпрос, който възниква в случая, и аз ще търся отговор през следващата седмица в нарочна среща, която ще поискам с участието на вицепремиера Жотев, е ще бъде ли в състояние "оздравителят" да направи първата вноска от 8 милиона долара, както е според програмата. Има ли логика дружество, обявено в несъстоятелност, да изпълнява оздравителна програма за варненското предприятие. Нашата позиция е ясна - държавата трябва да намери решение на казуса.
- Как ще коментирате предложението на "Промяна" за създаване на народен фронт в подкрепа на движението на "Симеон Втори"?
- Бих разделил отговора си на две части. Най-напред "Промяна" трябва да изясни какво е - партия или синдикат? Какво е направил т.нар. синдикат "Промяна" за работниците? Вчера "Промяна" работеше за СДС, днес работи за Симеон Втори! А утре може би за негово превъзходителство Георги Първанов! Хайде да се занимаваме със сериозни работи. Много уважавам цар Симеон, неговото намерение да се включи в българския политически живот, неговата история. Имам и въпроси: защо го нямаше през декември 1996 година, когато бяхме по улиците гладни и мизерни и през януари 1997 година, когато страната беше пред страшна катастрофа, когато младите хора бяха на улицата и валутният резерв беше 300 милиона долара? Аз няма да скрия, че само преди седмица се срещнах с Негово величество в личен, коректен разговор. Поздравихме се за празниците, постоях в резиденцията около час, поговорихме със загриженост за съдбините на България, говорихме с еднакъв език за необратимостта на посоката, в която се движим и чух от него подкрепителни думи за Конфедерацията на независимите профсъюзи.
- Стоите на позиция, че не трябва да се смесват профсъюзните с политическите функции. В този смисъл как гледате на политическата кариера на почетния председател на КНСБ проф. Кръстьо Петков?
- Почетният председател на КНСБ, избран от една част от делегатите на последния конгрес, не разполага с почетни правомощия според устава на нашата организация. Почетният председател, лидерът на ОБТ (аз така бих го наричал) или лидерът на ОБТ, именуващ се понякога почетен председател на КНСБ, има политически проблеми, които той трябва да си решава. От Лесидрен до замръзването във Варна. Те не са мои проблеми, нито проблеми на Конфедерацията на независимите синдикати в България. КНСБ няма да бъде част от предизборна коалиция. КНСБ няма да застане на страната на тази или на онази политическа сила. Не говоря от свое име, а от името на един предварителен документ, който обсъждахме на национална, трета по ред конференция на 23 март. На втори юни ще огласим окончателната ни позиция. А в аванс ще ви кажа, че КНСБ ще изрази своята позиция главно в едно направление, призовавайки всички българи: гласувайте, братя, за да си кажете думата. Това подобава на гражданска организация.
ИВАН ПЕНЕВ
АЛБЕНА АНГЕЛОВА