ЧЕРНО МОРЕ бр.1013 от 3.5.2001 : Афиш

Само търговете могат да развият частния антикварен бизнес

АРТНОВИНИ

Във Варна ще гледаме "Плащам в аванс"

ГОСТ

Само търговете могат да развият частния антикварен бизнес
През годините на комунизма антикварните магазини у нас бяха малко, а с началото на демокрацията се отвори голяма пазарна ниша за развитието на този бизнес. Повечето собственици на антиквариати са хора на изкуството, които трудно намират работа на попрището на свободния пазар. Голяма част от тях са ценители с усет и интерес към старинните вещи, но не са малко и тези, които навлизат в търговията без необходимия опит, знания и интерес. За повечето антиквари професията е емоционална, интересна и романтична, защото вглъбява в миналото. За други е семеен бизнес, с който изкарват насъщния, а за трети - и двете. Според специалисти антикварството не се влияе нито от моди, нито от тенденции. Конкретната страст на антикваря или колекционера всъщност е лично предразположение на човека дали ще се посвети на часовници, монeти, картини, марки и пр.
В западноевропейските страни с вековни традиции в тази област съществуват фамилии, които от 300 - 400 години се занимават само търговия на антики. У нас първите стъпки са направени през 20-те години на XX в. Тогава са се появили истински колекционери, които съчетавали увлечението си към старините с научна работа. Имало е и други не толкова професионални сбирки на различни теми, но след 9 септември 1944 г. почти всичко се разпродава. За дълго време в България антикварната дейност е била изкуствено прекъсната. Въпреки забраните, колекционерството е продължило да съществува и да се реализира чрез задкулисни контакти. Търговията с антики обаче е немислима без разгръщане на частната инициатива.
Пазарът на антики е доста ограничен в наше време. Навремето от битов антиквариат и ценни документи са се интересували повече писатели, актьори, режисьори и хора с професия близо до изкуството. В момента 95 на сто от клиентите в тези магазини са българи, независимо от сезона, твърдят собственици на антиквариати.
Цената на една антика се определя от качеството на предмета, реномето на магазина и вътрешното чувство на антиквариатите. На един антиквар са нужни минимум 10 години през ръцете му да се преминавали истински произведения на изкуството, за да може да разпознава детайлите и да определя цените. Това са начини на изработка, подробности, следи, които и най-доброто копие не може да постигне. Напоследък магазините нямат много печалба и това може да се обясни с икономическото положение на българина.
Търгове на антики в България не се провеждат от доста време, защото липсва интерес за участие в тях. У нас хората все още предпочитат да отидат на спокойствие направо в магазина и без конкуренция, която вдига цените, да направят покупка, твърдят антиквариати. Повечето български колекционери не притежават класически изразения събирачески интерес - състезателен и настървен. Освен това няма реален пазар на изкуството, нито толкова художествени произведения в оборот. На Запад цели къщи се изпразват и разпродават. Животът е динамичен, фамилии фалират или остават без наследници. Чуждите антикварни къщи правят по пет търга в годината, като през останалото време обикалят света, за да търсят предмети. В България такова нещо не може да се случи. Освен това зад граница на един аукцион цената може да върви не само нагоре, а и надолу, докато нашенската нагласа е съвсем друга. Според специалисти обаче търговете са единственият метод, по който антикварната търговия може да се развива, а колекционерите да попълват колекциите си.
СТОЯНА ПЕТРОВА
(със съкращение)

АРТНОВИНИ
Георги Демирев е новият гост на "Артин"
Довечера от 18 часа в галерия "Артин" (на бул. "Княз Борис I" 57) във Варна се открива самостоятелна изложба - живопис, на художника Георги Демирев от Добрич. Това е втората изява на твореца във варненската галерия. Той е роден през 1965 година. Завършва художествената гимназия по приложни изкуства в Трявна, но страстта му е живописта. Именно като живописец са неговите самостоятелни прояви и участията му в сборни изложения. Негови творби са притежание на наши галерии и колекционери от Холандия, Германия, Гърция, Франция и други страни.
Майски философски студентски четения в ИУ
Те се провеждат днес в Икономическия университет - Варна. Ще бъдат представени експозета на философски теми и са посветени на различни проблеми на новото време. Ще участват петнадесетина студенти първокурсници, които изчучават предметите философия, социология, политология, история на културата, стопанска история, а също и студенти, изучаващи маркетинг и мениджмънт. Жури с председател доц. Фотин Марчев и ще обяви класирането на Майските философски четения, които тази година са под патронажа на областния управител Николай Пантев. Ще бъде отбелязана и 6-годишнината на уникалното събитие.
Нона Йотова представя новия си албум
с концерт в театър "Българска армия" на 17 май, съобщи Бойко Ачков, президент на компанията - издател на албума "UBP international". Албумът "Не завиждам" включва македонски народни песни. В съпровода участват повече акустични инструменти, отколкото в предишните й парчета. Автор на аранжиментите на 12-те песни е Дани Милев. Очаква се голям интерес да предизвикат песните "Македонско фламенго", "Индже войвода", както и едноименното парче "Не завиждам". Албумът ще се появи на пазара през идната седмица.

Във Варна ще гледаме "Плащам в аванс"
Проектът е на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и фондация "Концепция за театър". Той вече е реализиран на сцената на Сатирата. Сега с героите на Надежда Птушкина предстои да се запознаят и варненци. Представлението е на 16 май в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Участват звездите на българския театър Васил Михайлов, Илка Зафирова, Мария Статулова и Деляна Хаджиянкова.
Аплодисментите са стихнали. На другата сутрин, след най-големия си триумф, великият актьор Михаил Александрович Разпятов (Васил Михайлов) се събужда и с изненада открива, че е спал в леглото си, облечен във фрак, а до него в еротично бельо спи не жена му, а продуцентката на снощния спектакъл (Илка Зафирова). Тя ще му предложи едногодишен брак срещу 1 милион долара, като това е единственият начин да го разлюби след 31 години несподелена любов. Съпругата му (Мария Статулова) ще се върне вкъщи и без много-много да се церемони, ще поиска своя дял от тази сделка не за друго, а заради нараненото си достойнство. Много скоро след това в дома му ще пристигне и любовницата му - най-младата звезда от снощния спектакъл (Деляна Хаджиянкова). И тя ще го изненада - пред смаяния му поглед ще му заяви, че обича друг "съвсем малко повече от него"...
Това накратко е историята в "Плащам в аванс" - един мъж, разпънат между три жени. Кое ще надделее: изкуството, парите, любовта... И зрителите, заедно с творческия екип, ще търсят границата, която разделя мъжа от театъра на живота и живота на сцената.
Спектакълът е дело на режисьора Илия Добрев, сценографията е на Вячеслав Парапанов, костюмите - на Юлияна Войкова. ~

ГОСТ
Художникът Владимир Иванов пред "Черно море"
25 години философстване в образи
- Една ретроспективна изложба, каквато е тази, която откривате утре, предполага известна равносметка. Може ли да се каже, че "25 години работа отсам и отвъд" чертае пътя на изминалото?
- Тази изложба е моето сбогуване с ХХ век. И, разбира се, равносметка на извървения дотук път. Случи се така, че животът ми се раздели на две от пътуването ми в Холандия през 1990 г. Изложбата ще бъде геометрично разделена на две - в лявата половина ще бъдат работите ми до 1990 г. (13 години), а в дясната - след 1990 година досега (12 години). До тази разделна година ние бяхме откъснати от света, който ме интересуваше, макар че не малко съм пътувал. Мен наистина ме интересуваше какво става извън България, какво изкуство се прави отвъд желязната завеса. Понеже смятах, че това е изкуството на ХХ век. В Холандия можах да се съизмеря с него и да придобия по-голяма увереност в себе си. Може би това е и от възрастта. Когато тръгнах, бях 44-годишен. А на тази възраст човек има зад гърба си и опит, и знания.
- Разделителната житейска линия промени ли принципите Ви?
- Принципите, които са ме ръководили в моята работа, винаги са били едни и същи. В изложбата искам да покажа, че пътят е интегрален - без разлика преди и след, което според мен се случи с много малко български художници. При мен синхронът със съвременното изкуство започна още след Академията, когато нещата ставаха мъчно, обикновено по поръчка. Смятам, че това, което съм правил в годините след 1975, никой не е правил в България. (Фактите са в изложбата.) Мен не ме интересува дали изкуството е правено в България или не. Аз се ръководя от тезата на Джексън Полак, че няма американска живопис, тъй както няма американска математика. Макар че човек е по-малко или повече синхронен със силовите линии в една общност, каквато в последния век е Европа, в някаква степен Америка и по-късно Япония. Но в никакъв случай не е България в последните 50 години. Мога спокойно да кажа, че
през всичките 25 години работа съм отстоявал принципите си. Това искам да покажа с изложбата - че промяна няма.
- Какво по-конкретно ще видим в изложбата?
- Изложбата се открива утре в 18 часа в Художествената галерия "Борис Георгиев". Тя съдържа около 70 работи от най-различен характер - рисунки, колажи, обекти, инсталации, приложна графика - оформление на книги и плакати, които показват моята линия на развитие. Нещата са доста разнообразни и мисля, че ще звучат интересно в много хубавото пространство на галерията. Но последната дума, разбира се, имат зрителите.
- Какъв смисъл влагате в заглавието "Отсам и отвъд"?
- Водя се от принципа, че изкуството освен правене е и мислене. И философстване в образи. Изложбата показва това философстване още от млада възраст, когато човек се колебае в посоката и се съмнява в много неща. С времето идеята изкристализира и тя води човека през годините. Да си художник според мен е една от най-трудните професии, ако може да се нарече професия. Човек непрекъснато се задължава да ражда. И всяко ново раждане трябва да е различно и интересно, да е на нивото и на човека, и на съвремието. А съвпадението между личните въжделения и обществените, космическите, бих казал, енергии е може би нещото, което прави интересно едно произведение.
"Отсам и отвъд" има няколко посоки. Отсам е физическото, отсам е тегобата на ежедневието, несгодите, съмненията. Всичко онова, което човек се мъчи да преодолява и да търси ново измерение, ново пространство, по-светла енергия, която да оправдава усилието му. Защото ежедневното усилие изисква много заряд, много сили. Човек има нужда да преодолее онова, което го гнети и го дърпа назад в тежката действителност, в която живеем. Той има нужда да мисли в други категории, да се опита да достигне други измерения на човешкото, на божественото, на това, което може би никога не ни е писано да постигнем, но към което винаги се стремим. Ако не можем да разсъждаваме в този мащаб, нещата остават дребни, евтини и не дотам привлекателни. А когато човек има желанието да вдигне летвата, да премине границите, които му се налагат, да остави назад ежедневието и да посегне към другите пространства, тогава той истински живее.
ДОНКА ХРИСТОВА