ЧЕРНО МОРЕ бр.1014 от 4.5.2001 : Анализи

Депутатската алея във Варна буренясва

Депутатската алея във Варна буренясва
С тази втора ръка депутати, дето Варна праща на Царя, сигурно е едно: Пловдив още дълго ще управлява държавата ни на изток от София

Варненският избирателен район вкара в 38-ото народно събрание 13 мушмороци. Толкова бяха и в 37-ото и тъй нататък. В следващото ни Народно събрание обаче мушмороците ни стават с един повече.
21 търкаха банките на парламента
В няколко поредни броя вестник "Черно море" се опита да покаже депутатската алея на славата. В нея има всякакви дървесни видове, които приличат повече на храсти. С повече мъх и лишеи, с повече торф. Знайно е обаче, че върху каквито и лайна да расте храстът, топола от него няма да стане.
Дванайсет апостоли, вписани във варненската синята листа, стъпиха на Царя в столицата. Някои от тях депутатстваха цели четири години: Захари Холевич, земеделецът Георги Пинчев, Мария Брайнова и Даниела Николова. Надежда Михайлова първа ще напусне морския кораб и ще влезе в Народното събрание с листата на синьото Велико Търново. Вече като външен министър и синя активистка в Ловеч ще каже за онези там, край морето: Ау, то само имената им като чуеш, едни такива: Вълчи дол, Суворово... Сега Надето пак е надежда за пропиляната синя мечта.
Рекорд за най-кратко депутатстване
постави сегашният председател на местния парламент Стелиян Севастиянов. Само петдесет и няколко минути. Колкото да положи клетва и да се оттегли заради циганина Асен Христов. Командира видя в Севастиянов един красив жест и по тази причина мнозина вярват, че при сегашното раздаване на картите няма да бъде забравен. Кой знае. Междупрочем на това се надява и бившият кмет Христо Кирчев. Пуснаха го по най-острия бръснач на предизборните обещания. Дори хубавото Наде издаде заповед, с която го назначаваше генерален консул в Ню Йорк, и а-ха Негово превъзходителство да тръгне за Страната с неограничените възможности. Все оная, знаете я, черната котка, му минаваше пътя. От тогава на Негово превъзходителство някой му затвори устата и нищо не е в състояние да му издърпа езика. И той си чака реда в листите на сините сладури.
Но да се върнем при
Асен Христов, това дете на демокрацията
Което запълваше оня процент, с който властта - законодателна и изпълнителна, отблъскваше ударите (наши и чужди) срещу циганизацията на страната. По някое време каза на своите, че ще им стори голяма синя циганска беля. И забегна в Лондон. Легенди се носеха за мистичното му изчезване. Човекът си беше намерил световна циганска фондация и си я доеше яко. Асенчо Белята се върна тъй неочаквано, както беше изчезнал. Събра в уж ограбения си апартамент в "Кайсиева градина" във Варна любими репортерки, почерпи ги с бяло сладко и кафе, и пак хвана пътя към белия свят. Нито любимият Каменар, нито Народното събрание можеха да го задържат. Циганска душа. Само любимите репортерки отронват въздишки по минали времена.
Осмият в синия списък, арбитражният съдия по социалистическо, Неделчо Беронов стана конституционен съдия. Като утеха срещу силното лоби на Пловдив. Всъщност майничките нямат просто свое лоби в столицата. Те просто ни управляват последните десет години. Че и преди това. И то яко ни управляват.
Какво поникна за десет години в депутатската градина
За десет години Варна даде на България един председател на Народното събрание, в лицето на литературния критик Александър Йорданов. Даде един министър на обраната в лицето на Митьо Доброто (този път по-голямото зло беше от Пловдив, който пък даде на страната министър-председателя Жан Виденов). Веднъж и ние да бъдем на кяр! Другото са двама-трима посланици. Останалите сладури си бяха просто машинки за гласуване.
Командира метна първо кинжалите. Един прати в Монголия, друг във Вашингтон, някогашния председател на Народното събрание Сашо Йорданов - във Варшава. Гордостта
на синята риторика, който стреляше по бандитите от червен влак, беше натикан чак на седмо място в синята варненска листа. Ако искаш да биеш някого, бий го в стая с врата, за да може да избяга. Иначе ще трябва да го убиваш. Сашо Йорданов излезе през вратата.
Когато стане горещо в синята централа, незнайно откъде в центъра на дебата се появява и Сашо Йорданов. По същото време, вече от Делхи, ще се обади пък Едвин Сугарев. След което е ред на Филип Д. Сашо Йорданов вече предложи услугите си, потвърди готовността си да се жертва, което значи, че могат да му издигат кандидатурата в клубовете. Лошо няма, но Командира е намислил друго за него. Да го прави посланик в Скопие. Малшанс.
Третият в листата от 1977 година е Захари Холевич
Скромен, тих, неясен, за четири години я има-няма три-четири пъти да се е качвал на трибуната. Трудно се ориентирал в заговорите на синьото мнозинство и от захлупеност ли, от що ли, няколко пъти гласувал обратно на дадената команда. Навремето вестниците го бяха метнали за това, че сключил сто и кусур договора с варненските пирамиди, където въртял спестените си от закуски пари. Заради опита му с финансовите пирамиди би могъл да стане поне гуверньор на БНБ.
Най-голямата синя надежда варненци възлагаха на втория в листата Благой Димитров. И първи в Добрич. Имаше време, в което мълвата го туряше ту началник на Комитета по съобщенията, ту министър на транспорта и съобщенията. Явно той е бил изключение от правилото: за добро или за лошо, важно е за теб да се говори. Беше заместник на Класната в парламентарната група. И вечната надежда за всичко. Това му донесе повече негативи, а и с Класната не успя да се сработи. Видя в овакантеното шефско място във Варна отворена врата и се шмугна в нея. Вътре го чакаше котилото на предшественика му, по-известен като местния Ленин. Нямаше връщане назад. Вън го чакаха от другото котило - на д-р Янко Станев. Първата малка победа се оказа една голяма загуба. Добрин-Митевите хора се съвзеха и малко по малко възстановяваха позициите си. Докторът стисна като в менгеме организацията по периферията. Класната пак дойде във Варна, варненци пък я освиркаха с "БКП". При Командира обаче такива не минават. Дори и Янко Станев обеща, че ще слуша. Той беше добър ученик, най-добрият в класа. Великата синя инквизиция Иван Куртев го извади за една година от управлението на СДС. Може би сега идва редът на Доктора, и ето че добри хора го номинираха по пътя към Царя. И той не се съпротивлява.
Четвъртият в листата е Георги Пинчев. Земеделец. Лява или дясна боксова ръкавица в един от земеделските съюзи, дето все се цепят, все се боксират. Коалиционен партньор. Парашутист. Никой с нищо вече не го помни.
Мнозина са препикавали храста му в депутатската алея
След продължително стискане.
Ангел Балтаджиев и Димитър Желев - кои бяха те? Десетият и дванадесетият от листата на сините сладури. Е и?
И две дами на избираемите пето и шесто място - д-р Мария Брайнова и Даниела Николова. Никого на предадоха. На никого не изневериха. Ни на Бисеров, ни на Добрин Митев. Доколкото им стигаха силите, теглеха товара на несгодата да са народни представителки от Варна. Дори втората си плати на два вестника, за да се отчете пред своите избиратели. Целувам ви ръка, госпожо. Онези михлюзи, мъжете, и това не сториха. То пък какво ли имат да отчитат!
И опозиционните депутати си играха на опозиция
през тези четири години.
Тогавашният бизнесблок вкара в парламента Красимир Симов. Първата шпага Жорж Ганчев предпочете да влезе от Бургас в Народното събрание. Вътрешни партийни борби или пари кеш според народното предание извадиха Краси Симов от парламента, за да вкарат третия в листата Цветелин Кънчев. Главният прокурор Никола Филчев му поиска пък имунитета, за да го натика в кауша. Прощавайки се с депутатството, Цветелин Кънчев философски предупреди, че всеки народен представител е потенциален затворник. Мъдрец.
И Венцеслав Димитров беше варненски депутат от ОНС. Ако не сте забравили. По-важното беше той да го запомни. И поне един път да стане от топлото дупе на Меги, за да се срещне с варненските си избиратели. Няма значение, Венци, славното е, че дишаше във врата на Муравей четири години.
Двама представители от Евролевицата изпратиха в българския парламент варненци: Александър Томов и Венко Вълчев. Първият говори повече отколкото трябва, вторият мълчи повече отколкото трябва. Не е ясно дали това прави отбор. Томов през цялото време имитираше чувствителност към варненските проблеми, вживяваше се в ролята си на пророк и месия. Понякога "носеше" милиони за Аспаруховия мост, друг път "пазареше" Корабния, лобираше за свободна икономическа зона, някакъв проектозакон като мъгла полягаше по местните вестници. Е, от това корабите не се блъскаха о кея, но и парите, дето все ги обещаваше все не идваха, купувачи на затъналите варненски фирми все не се появяваха. Важното е, че евролевите поне се опитаха.
Трима от БСП търкаха банките на 38-ото народно събрание:
Петър Димитров, Кирил Йорданов и Меглена Плугчиева. Кирил Йорданов, както е известно, набори в кметските избори местния Ленин, с което каза сбогом на Царя. Поне засега. Стар беше конят, ръждясал беше щикът и срещу себе си тръгна войникът, както се пееше в една песен. Ръждясал - не ръждясал, Петър Димитров водеше десетки парламентарни битки с Александър Божков, с Евгений Бакърджиев, с Муравей и Жотев, с министър-председателя Иван Костов. Понякога успяваше да ги ядоса. Понякога те му го връщаха тъпкано. Кой кого набори, не става ясно, но истината е някъде там, както се казва в един сериал. Иначе казано, в часа на парламентарния контрол.
Две думи няма, че този контрол "аква нула", както се казва в едно друго питане до вестника. Даже и Меглена Плугчиева може да ти каже що значат две части водород, една част кислород - равно на вода. Какво да говорим за министърката на екологията и тъй нататък.
С тази втора ръка депутати, дето Варна праща на Царя, сигурно е едно: Пловдив още дълго ще управлява държавата ни на изток от София. А ние ще си останем в часа на парламентарното питане. Питаш повече заради самото питане, а ти отговарят колкото заради самото отговаряне. Онези, дето ще ни го нататрузят в листите, май са ни познати до болка. Сладурите, баламурниците и тъй нататък.
С това една мечта за пореден път ще се стопи като ланшния сняг, дето въобще го нямаше. За това мнозина се размечтаха да видят царя по Царя.
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА