ЧЕРНО МОРЕ бр.1014 от 4.5.2001 : Мнения/Коментари

Запознати ли сте с новите бюлетини за предстоящите

Когато магистратите се оплакват

Иван Костов избра как да участва в коалиционното

РЕПЛИКА

Свободата като кръст

Запознати ли сте с новите бюлетини за предстоящите
Запознати ли сте с новите бюлетини за предстоящите избори и ще успеете ли да се ориентирате в тяхното многообразие?
Румен Костов
38 г., инженер
Не съм запознат и не желая да се ориентирам в многообразието им, защото не възнамерявам да гласувам.
Никола Петров
22 г., безработен
Още не съм видял как изглеждат бюлетините, но ще успея да се ориентирам, защото вече съм решил за кого да гласувам.
Милена Ангелова
22 г., безработна
Не съм запозната как изглеждат бюлетините и не желая, защото няма да гласувам.
Нели Филкова
38 г., продавач-консултантка
Предполагам, че ще успея да се ориентирам, но все още не съм видяла как изглеждат.
Калчо Калчев
56 г., пенсионер
Не съм запознат и не съм се интересувал от това. Като наближат изборите, ще се интересувам от бюлетини, защото смятам да гласувам.
Росица Дамянова
22 г., студентка
Не съм запозната и не смятам да гласувам на тези избори.
Орхан Хюсеинов
21 г., студент
Доколкото знам, общият брой на бюлетините е над 80 и абсолютно не се интересувам от тяхното многообразие. Зная само цветовете на основните политически сили, но се двоумя дали да гласувам.
Иво Желев
26 г., търговски представител
Не съм запознат до момента, но доколкото съм чувал от мои познати, доста хора ще бъдат объркани от тях.

Когато магистратите се оплакват
Висшият магистрат Иван Григоров осветли чрез БНР българския народ, че на състава на Софийския градски съд по делото за регистрацията на националното движение "Симеон Втори" е оказван натиск от много хора и организации за бързо и положително решение. Сигурно е вярно, щом убедено го твърди толкова високопоставена в съдебната власт личност. Но той, както всички висши "независими" юристи от различни квоти или техните производни, не си даде сметка, че казаното ще се стовари като бумеранг върху съдебната власт. И няма значение дали Григоров разигра картата на царя случайно, или с цел повишаване на личния имидж в хора на политици и политолози, които без свян разпъват Симеон Сакскобургготски, без да отчитат, че той все пак е Негово величество, а те са или неочаквано попаднали в политиката, или лоши глашатаи, или най-обикновени служители, пък били те висши, че и съдебни.
За всички, които не пасат трева, най-общо казано, думите на Иван Григоров са косвено признание, че на "независимия" съд е възможно да се окаже натиск. В този случай виновен е не този, който се надява на положителен резултат от въздействието, а самата уж независима съдебна система. Близко е до ума, че надеждата на притискащия не е плод на фантазиите му, а справяне с българската действителност: или има прецеденти за резултатен натиск, или най-малкото има индикации, че всяко външно влияние може да се окаже успешно. Следват логичните въпроси: ако в България са известни няколко вида натиск - словесен, чрез заплаха, чрез финикийски знаци и прочие - защо тези, които го оказват, не попадат под ударите на закона, защо съдебната власт (ако е власт!) не ги преследва, а ако няма закон, член или параграф, защо са спали иначе ококорените законотворци, които продължават да се хвалят,че са изкарали цял мандат в меките кресла на парламента?
Отговорът е еднозначен: някому това е по-удобно - и в този, и в другите предшествуващи го случаи.
Всеки инакомислещ стига и до друг извод: Висшият апелативен съд, чиито решения не подлежат на обжалване, е потвърдил решението на Софийския градски съд не толкова, че документите на националното движение "Симеон Втори" не са в ред, колкото воден от презумпцията да защити своите колеги и да докаже, че всеки натиск върху съдебната система е безрезултатен. В това няма нищо лошо. Дори е много хубаво. Но още един въпрос: защо всичко това става едва след като царят реши да се включи под някаква форма в политиката?
И тук отговорът е ясен. Но никой не говори за натиск върху съда от другата страна. Не е удобно все пак, нали? Там са все още управляващите, които може пак да определят квоти за висши магистрати за новата независима съдебна власт след изборите!
ПЕТЪР ГЕРЧЕВ

РЕПЛИКА
След дните Х, Y и Z идва и Видовден
Денят 2 май, или денят Х, отмина. Царят прескочи бариерата. Но още му е рано да каже, че времето е негово. Защото след 2 май започва голямото боричкане за места в изборните листи. За ОДС е ясно - каквото каже ИК, в смисъл Иван Костов, това ще бъде! Първанов обаче ще бере кахъри. Натискат го отвсякъде и най-вече Кръстьо Петков. Професорът иска да влезе в политиката, и най-паче - в парламента. За избираеми места напират и други коалиционни партньори. За варненската листа буди недоразумение четвъртото място за Добромир Задгорски. Един файтон хора на ОКЗНИ, ама лидерът им е кандидат и според рамковото споразумение той, водачът, има предимство пред кандидати неводачи на партии.
Та след деня Х или Y неизбежно ще дойде другият важен - Z, 15 май. Тогава вече всичко ще лъсне. Ще станат ясни и кандидатите за депутати на царя. От неговия избор ще зависи дали сегашният му висок рейтинг няма да се смали до ръста на лилипутите.
Синият Гъливер Иван Костов обаче има притеснения. Ако царските ходове са сполучливи, на Костов и Господ няма да му помогне (след Буш?!). Отива си в историята заедно с амбицията да ни направи бедни и гладни европейци.
И неизбежно ще дойде най-важният ден - 17 юни. Понеже няма обозначение с буква от латинската азбука, ще го наречем Видовден за бъдещето на България и нейните поданици. И от тях ще зависи дали на световната карта все още ще се вижда държавата България.
А това, освен че е отговорна задача за нас, българите, е и мерило по-скоро за ума ни, нежели за партийните ни пристрастия.
ИВАН ПЕНЕВ

Свободата като кръст
Световният ден за свобода на медийното слово пак ни пресрещна на кръстопътя между добре платената наглост и олтарното самонадмогване.
Без самоуважение и саможертва няма свобода.
Без отговорност няма свобода.
Без воля няма свободна воля!
Още Ботйов с нехайна леснина ни завеща философията на свободните думи: "Свободата е мила, истината е свята!"
Разбирате ли? Свободата не е нищо повече от нещо мило(зливо), крехко и обично. Тя е детенцето в люлката на журналистическото ни бдение. На майчините ни страсти по самобитността на собственото произношение.
Но истината е свята!
Възможно ли е заради истината човек да превъзмогне и пренебрегне свободата си?
Това е коварен въпрос. Но в него няма игра на думи. Няма показна софистика. Защото свободата расте като бебчето в люлката, тя навършва своите 7, после 16, после 18 годинки и никога не е същата, защото... тече и се променя.
Това ни дава шанса да прекрачим от невръстната си, егоистична, лична, интимна свобода към святата свобода на истината. В името на другите.
И тогава Истината ще ни направи не просто свободни, а по-свободни, Истината ще ни направи истински (свободни).
Апропо, да внимаваме с люлката! Ако я засилим безхаберно, може детето да изхвърчи. Ако не внимаваме с какво мляко го кърмим, може да го поболеем.
Трудно се отглежда свободата на словото.
И макар думите свобода и слово да си схождат звукописно, те не винаги са от едно паронимно, тем паче синонимно гнездо. Сво-боди! Слово-бди! Сво-бъди!
Това вече е игра на думи.
Отвъд играта е всекидневното сизифовско усилие да търкаляме камъчето под езика си. Докато престанем да заекваме. От съображения. От притеснения. От страх. От низост.
Ако Бог е Слово, свободата е разпятие.
Още по-точно, истината е отвесната греда на кръста, а свободата е водоравната. Затова, преди да ковем журналистическите си "гвоздеи" на броя, нека имаме усет за това, какво ще изпитаме, ако ги забият в собствените ни длани.
Перото, което бе удостоено със златния тризъбец тази година, е остро и пълнокръвно, но никога не е точено като гвоздей. И никога не е жаждало да боде и да пуска кръв. Никога не е броило дупките и раните.
Защото свободата на словото не е количество, а качество.