ЧЕРНО МОРЕ бр.1014 от 4.5.2001 : Кино

Премиери
"Били Елиът", или как да отстояваме житейския си избор
Разплакващата история хвърля ръкавица срещу масовото кино
Жанрът на тази лента би могъл да се оприличи на музикална драма, каквото и да означава това. Повече от част и половина човек има усещането, че е попаднал в магията на киноприказка за възрастни, в която обаче персонажите са деца. Изпълнителят на главната роля Джейми Бел е същински екранен бисер, поне според половината от световните критици, определили тийнзвездата като новия Лео ди Каприо. Поддържащите роли в тази продукция са връчени на Джул Уолтърс, Джери Луис, Джейми Дрейвън, Жан Хейууд. Режисьорът Стивън Долдри пък е от онези британски майстори на киното, силно изкушени от драматичната европейска визия и похватите на създаване на полупоетични образи, типични за киното от Стария континент. В това начинание явно са му помогнали и продуцентите Джон Флин и Грег Бергман. Сценарият на "Били Елиът" е на Лий Хал, също име не съвсем непознато за филмовите хора.
Каква е историята - главният герой Били Елиът е 11- годишно хлапе, живеещо в Североизточна Англия в средата на 80-те години. Докато неговите сурови баща и брат взимат дейно участие в шумната по това време масивна миньорска стачка, Били взема уроци по бокс и се спасява от душевната си самота, свирейки на пиантото на починалата си майка. Един ден погледът на момчето попада върху сградата на близко балетно училище. Изкушен от магията на танца, Били решава да се посвети на изкуството на Терспихора и започва да взема уроци по класически балет при мис Уилкинсън (в ролята Джули Уолтърс). Постепенно той се влюбва безвъзвратно в балета, но продъжлава да пази в тайна от семейството си тези свои не съвсем мъжки занимания. През това време миньорската стачка е в апогея си, а на масата на семейството му все по рядко има дори къшей хляб. Когато най-сетне баща му научава истината, кризата в семейството избухва с пълна сила върху крехките плещи на момчето. Били се наема да докаже на баща си, че танците за него са повече от хоби, те са една мечта, която е на път да се осъществи.
Този топъл и докосващ сърцето филм е всъщност кинороман за нежните мечти, прожектирани на фона на суровата реалност в едно малко миньорско градче на мъгливия остров. И всичко това се случва във време, когато местната икономика боледува, духовна криза превзема жителите му, а едно момче се опитва да покаже на всички радостта и щастието от съприкосновението с изкуството. Дебютантът Джейми Бел, който, казано на ушенце, отказал категорично да ползва дубльор за сложните балетни фигури в лентата, наистина заслужава ласкавите думи на критици и публика, които се изписаха след премиерата на филма на 3 ноември миналата година. "... Следвайки добрата традиция на британското кино, авторите на този филм разказват простичка история, увита в дантелена тъга, очарование и блестяща актьорска игра." Това е мнението на кинокритиците на BBC. "Безсърдечен си, ако не се влюбиш във всяка една минута от него", допълва списание Cinema Sense. А СNN слага точка на мненията с категоричното "не бива да пропускате този филм". Повече от това ние нямаме какво да кажем.

Кино за един лев
"Купонджии"
Тази караоке историйка понамирисва на шуробаджанащина. Съвсем не в лошия смисъл на думата, просто нейният режисьор - култовият театрален спец Брус Полтроу, е решил да покани щерка си Гуинет да играе главната роля. Слава богу, крехката русокоска се справя добре с музикалната комедия и това спасява "Купонджии" с оригиналното име "Duets" от наточените пера на кинокритиците. Филмът ще се строи малко странен на българската публика, просто защото тук караоке манията не е с такива размери, но пък приятната музичка и чаровната бивша половинка на Брад Пит спасяват положението. Всъщност става дума за един клуб на маниаци на синхронното пеене, които си правят любителски състезания, вълнуват се от резултатите им и почти са на път да се докоснат до професионалната музика. Останалото в "Купонджии" са свежи хумористични лафове и една сърцераздирателна семейна история, която съпровожда филма току до неговия финал. Как Гуинет се справя зад микрофона, можете да видите тази неделя от от 13,30 часа в "Палас" и от 16 часа в "Мустанг синема". И то само срещу левче. Пък после можете и сами да си обясните, след като е тръгнала от такава киносемка, защо Гуинет е сред любимките на масовата публика.

Бис
Хитове трепачи в майския афиш
Има някои филми, които не омръзват, дори и да ги гледате една дузина пъти. Трите блокбастъра, които ще се разхождат в програмите на варненските киносалони "Мустанг" и "Палас синема" от тази седмица, са до болка познати, но любими на публиката заглавия. Братята Анди и Лари Уашовски две години слред като извадиха "Матрицата" на екран, продължават да обират овации за футуристичната визия и нестандартния сценарий на своята история. Според киноклюката втората част на сай-фай екшъна вече е на лента и в момента върви финалният му монтаж. Но за онези, които с удоволствие ще си припомнят приключенията на Нео и Морфеус във витруалният свят, хитът отново се качва на екран. Аналогична съдба има носителят на пет награди "Оскар" за миналата година, лебедовата песен на Ридли Скот - "Гладиатор". Историческата по мащабите и сюжета си лента се утвърди като зрителски фаворит, но любовта към Ръсел Кроу и Хоакин Финикс явно още не е стихнала, след като филмираната римска история продължава да триумфира по екраните. Най-прясно от трите кинозрелища в програмата "Бис" е високоскоростният екшън "Да изчезнеш за 60 секунди". Маниашката лента е посочена във всички зрителски класации за един от десетте най-добри филма на миналата година, а Ник Кейдж и Анджелина Джоли пък са най-очарователните автокрадци, които сте виждали някога. Като прибавим към това и парада от лъскави возила и заплетената интрига във филма, няма какво повече да се чудим защо не слиза от върховете на кинокласациите вече няколко месеца след премиерата си. Трижди проверените ленти не носят изненади, но пък гарантирано обещават качествено кино.

Екран в аванс
"Ханибал"- легендата се завръща
Психодрамата смеси ужаса с кървава романтика
Ако някой каже, че има по-очаквано кинопродължение от това, веднага трябва да се засрами от думите си и да погледне към щатските боксофиси, където "Ханибал" преседя шест седмици на върха. За продължението на "Мълчанието на агнетата" се изписаха литри мастило, включая с остри критики към почти изцяло променения екип на филма, но истината е една - легендата продължава. Този път, за да я съживи на лента, вместо носителя на "Оскар" култовия Джонатан Деми на помощ идва не по-малко култовият Ридли Скот. Някой твърдят след успеха на "Гладиатор", че 2000-ата била именно неговата година и по тази логика нищо чудно "Ханибал" да се възкачи на трона на зрителската любов и тази година. Продължението е правено според някои с кадифени ръкавици, няма го ужасяващия сценарий на Харис, заместен тук от майсторите Дейвид Мамет и Стивън Зейлиън.
Няма е блестящата Джоди Фостър, която навремето очовечи образа на агентката от ФБР Кларис Старлинг, но на нейно място е червенокосата "famme fatalle" Джулиан Мур. За нея говорят, че била най-подходящата измежду кандидатките, сред които Кейт Бланшет и Анделина Джоли. Всъщност скоро ще можете да видите и сами дали е така. Най-важният човек обаче е тук - големият сър Антъни Хопкинс отново навлича предпазният намордник, за да изиграе най-интересния образ на злодей в съвременното кино - този на д-р Ханибал Лектър. И така - не очаквайте да издаваме предпремиерни тайни, само ще кажем, че "Ханибал" ще надмине очакванията ви за готически ужас, примесен със съспенс и кървава романтика. Под романтика имам предвид финалния кадър, където канибалът целува своята Кларис, секунди преди да е похапнал с пържен прокурорски мозък. Някой да има въпроси? Отговорите в деня на премиерата - 11 май, кино "Палас".

Кинохит
Двойна Деми Мур печели овации в романтичен трилър
Тази лента би трябвало да се гледа от всички онези, които страдат от синдрома "двойнствен живот". Звездите в психологическа драма са предвождани от Деми Мур, но не бива да пропуснем в списъка с овациите и Чайа Куено, Елоиз Ейонет, Стела Скарсгард и Уилям Фишър. Автор на киноразказа с оригинално име "Passion of mind" е Алън Берлинър, опрян върху топлото продуцентско рамо на старите кучета Том Розенбърг и Сигурион Сиватсън.
Психологическата романтична драма разказва за свят, в който реалността и фантазиите са едно цяло, а Деми е жена, която води наистина двойнствен живот. В забележителния си кинодует Мур създава едновременно два коренно различни женски образа - Мери и Марти. Мери е красива, но самотна американска вдовица, която живее с двете си дъщери в Южна Франция. Мери обаче има навика да се скрива от реалността в един измислен свят, който съществува единствено в мечтите й. Но коя е тя, Мери или Марти?
Другата й героиня е бизнесдама, живееща в помпозния нюйоркски хайлайф, която пък, обратното, мечтае за тиха провнициална идилия. Объркана в желанието си да оправи интимните си връзки и в двата си паралелни свята и коренно различни живота, Мери-Марти бързо трябва да вземе решение кой от двата й живота всъщност е истинският и кой е плод на фантазии. Залогът е голям и двете героини на Деми са пред дилемата да загубят всичко или най-накрая да станат едно цяло. Според американския кинокритик Робърт Кренки филмът на Алън Берлинър е изключително любопитен за разочарованите напоследък от слабите изяви на Деми. След развода си с Брус Уилис тя се изгуби от светлината на прожекторите и май изпадна в житейска и творческа депресия, но с този филм ни доказва, че още я бива. Проникновеното упражнение върху раздвоението на личността, което ни показват авторите на филма, балансира успешно върху ръба между масовия вкус и киното за ценители.

Видеохит
Във "Фанатикът" Джеймс Уудс намира съвестта си
Предполагам, че името му говори достатъчно, за да издребнявам и да обяснявам, че е най-елегантният циник на 80-тарския Холивуд. Играл е какво ли не - от мафиот( предимно), през луднал психар, та чак до съмнително порядъчна бизнес акула. Тук, във "Фанатикът", Джеймс Уудс е в зрелия си и най-добър период, когато ролите на самоуверени типове в 5000-доларови костюми му лягат като ръкавица. В случая той е адвокат, разделил се отдавна със съвестта си, който среща по-млад свой колега идеалист. В ролята режисьорът е напъхал Робърт Дауни-джуниър, все още млад и зелен, направо брилянтен в юридическия си идеализъм, който се нагърбва да води невъзможен процес.
Уудс, който е обръгнал на такива младоци, отпървом го подиграва, но впоследствие разбира, че в негово лице е намерил изгубения си сред дебелите томове от дългогодишни дела адвокатски морал. Фабулата, върху която стъпва тази лента, сме я гледали десетки пъти, но ако изберете именно нея, ще се насладите на чудесния дует между Уудс и Дауни.
И докато първият изглежда почти недосегаем в огромния си талант, вторият си личи, че все още не може да избяга от натрапчивите модели на киноклишетата в този жанр. Добър опит, но има какво да се желае. Къде-къде беше в "Чаплин"...

Честни сини очи
В "Реката" Гибсън се прави на романтичен фермер
Този филм е правен доста преди и най-далечните опити на Мел Гибсън да играе големи роли. Преди "Лудия Макс", преди "Текила Сънрайз", въобще преди доста време.
Може би и това обяснява не само наивната му визия, но и странното благодушие на смелото сърце, което лъха от целия филм. Иначе, да си признаем честно, могат да го изберат само най-запалените негови фенове, и то за да разберат какво е правил техният любимец, преди да
им стане любимец. И ще се разочароват.
Историята е на един благороден млад фермер пред фалит, който е поставен пред дилемата или да загуби земята си, или да я остави да бъде заграбена от хищна бизнескорпорация. Както се сещате, Мел никак не обича корпорациите и повежда битка за скъпоценните си декари.
Неотлъчно до него е и жена му, изиграна доста посредствено от вече овехтялата кинолегенда Сиси Спейсък. Накрая доброто побеждава, макар Мел да изяжда няколко шамара от благоверната си и всички сме доволни и бършем сополи.
Изобщо сериозно се замислете, ако посегнете към този филм.
Аз лично бих го направила само ако съм на самотен остров и "Реката" е единствената касета, която видеото ми приема. Или пък просто канибалите наоколо са взели за уикенда всичко останало и тя събира праха самотна върху рафта на островната видеотека. После да не кажете, че не съм ви предупредила.

Видеопремиера
"Гепи" - черен хумор и диаманти
Гай Ричи отново пародира ганстерското кино
Този филм не се нуждае от допълнителна реклама. Достатъчно шумна и екстравагантна беше есенната му промоция, след която Ричи бе провъзгласен за сетен път за гуруто на британското инди-кино. За разлика от първия му шедьовър "Две димящи дула", където повечето актьори, като изключим Стинг, бяха неизвестни, в "Гепи" звездите не са никак малко. А бюджетът, макар и отново неголям, е удвоен. И така, не вярвам да има пропуснали това пиршество на черния филмов хумор, но ако все пак сте сред малкото такива, ето я историята.
Тя се върти около кражбата на огромен диамант, който със скоростта на светлината преминава от едни ръце в други, докато най-сетне след доста убийства и абсурдни ситуации попада в стомаха на едно куче. Всъщност, това не е ревю, което може да ви помогне да се ориентирате добре, защото този филм просто не може да бъде разказан.
Но онова, което е много важно да знаете за него, е, че тук имаме един Брад Пит в кожата на ирландски циганин местен шампион по бокс с голи ръце, който фъфли невъобразимо. Имаме и Бенисио дел Торо в ролята на крадеца Франки четирите пръста, който е наистина откритието на Ричи. След "Гепи", ако не сте забравили, Бенисио дел Торо имаше оскарова номинация за ролята си в "Трафик" на Стивън Содърбърг, но Ръсел Кроу просто не можа да бъде изпреварен. Ако се върнем на звездите в каста на Гай Ричи, похвалите си заслужава и Вини Джоунс в ролята на наемен убиец с култов "Колт" и желязна физиономия. Колтът е култов заради одата, с която Джоунс го възпява, а желязната физиономия си му е, както знаем, по природа. Малцина от вас сигурно знаят, че заради ролята си в "Гепи" Вини се отказа завинаги от старта си любов футбола.
Да не забравяме още и Денис Фарина в ролята на големия шеф, както и цялата сюрия черни братя, които се включват в калабалъка за диаманта. Въобще "Гепи" е първокласно приключение, с което съпругът на Мадона вече излезе от териториите на независимото кино и се втурна към масовата публика. Според някои това е плюс, предимно финансов, други обаче го критикуват за тази забежка. Едно е сигурно - вторият му филм доказа, че британската звезда не страда от синдрома "втори албум", при който след силен дебют заорава в полето на киноклишетата. Защото засега в калъпа на неговите клишета не е успял да се намести никой друг.

Само за ценители
"Кучета в резерв"
Тарантино-култът най-сетне на видеолента
Колцина от вас могат да изброят и насън петицата на любимите си филми? Бас хващам, че поне половината имат по един филм на Тарантино в личната си класация. Ако трябва да сме честни, при мен са два - "Кучета в резерв" и "Криминале" - естествено първите му два филма. Не, че не харесвам Джаки Браун и т.н., но все пак... това е началото, а началото винаги е най-силно.
"Кучета в резерв" по скромното ми мнение е филмът, от които започна новата ера в световното кино.
Според повечето от гледалите този филм няма по-добър образец на гангтерското кино от него в последните 15-ина години. Великолепният сценарий и най-жестокият каст в историята на киното са само една малка част от неговите достойнства. "Кучета в резерв", както знаем всички, е дебют за голямото кино на Тарантино, правен преди повече от 10 години с най-добрите актьори, които тогава младият амбициозен американски режисьор е намерил от двете страни на Океана. Шапките ни отдавна са свалени за светила като Харви Кайтел и Тим Рот, но тук са и хора като Стив Бушеми, дотогава почти неизвестен образ, както и още поне три мегазвезди, които дотогава са били купчина звезден прах. По-късно разбираме, че избраните ще останат любимци на Тарантино дори след като той смени тотално траекторията на своите търсения ("От зори до мрак").
Историята е от онези, които трудно бихме могли да обясним с две изречения, но главното е банда гангстери, които се избиват помежду си.
Прословутите им черни костюми, бели ризи и черни рейбани, както и прословутата сцена със синхронната им походка и пресичането на площада по диагонал... поезията на Тарантино може да е черна, но вече е класическа.
Истински празник за маниаците на домашното кино е
премиерата му на видеолента, очакваме я дружно идната седмица.

Екшън
Азиатски съспенс в действие
"Богът на комарджиите" и "Завръщането на бога на комарджиите"
Освен Джаки Чан и Джет Лий азиатското кино има и своя трети слон. Това е актьорът, главен виновник за това тези две ленти да съществуват, пък вече и на видео, а именно Чоу Юн Фат. Докато снима първия филм от кинодиптиха, младежът е суперзвезда в Тайланд с над 60 роли зад гърба си. Годината е 1989, първата кунг-фу мания вече е заглъхнала, а азиатското кино все още не е заявило пред света, че има още какво да му покаже. Вторият филм, познат като "Завръщането на бога на комарджиите", пък е сниман през 1994 година, когато вече натежалата от роли и слава звезда се задоволява с леко маркиране на образа от първия филм.
Но както и да е, сигурна съм, че у нас има още доста маниаци на жълтото кино, особено след триумфа на "Тигър и дракон", който го показа в малко по-различна светлина.
В тези два филма става дума за комарджия от световно ниво, разбира се, изигран от Чоу Юн Фат, който според митовете бил най-добрият в света на карти, домино и маджонг. Народът го обича тайно, защото никой никога не е виждал лицето му. Естествено, освен преките съперници, които допълнително раздухват легендарния му ореол.
И в двата филма има проста фабула, нашият човек, богът на комарджиите, трябва да победи най-наглия си и зъл съперник. Въпреки че приличат на екшъни, и двата филма, които всъщност са една и съща история, са посипани с немалка доза китайски хумор, който, макар и да ви се струва странен, освежава приятно потискащия на моменти азиатски ландшафт. Важно е да се знае, че две години след "Богът на комарджиите" и т.нар. неговото завръщане Чоу Юн Фат смени хонконгската си кариера с холивудска. Как продължава тя, всички знаете, особено ако сте гледали последните награди "Оскар", сигурно сте го разпознали някъде около режисьора Анг Лий. Чоу Юн Фат изигра блестящо главната мъжка роля в "Тигър и дракон", с което пък показа, че не е забравил къде са истинските му корени.