по-нови 2001г.бр.1025 от 17.5.2001 бр.1024 от 16.5.2001 бр.1023 от 15.5.2001 бр.1022 от 14.5.2001 бр.1021 от 12.5.2001 бр.1020 от 11.5.2001 бр.1019 от 10.5.2001 бр.1018 от 9.5.2001 бр.1017 от 8.5.2001 бр.1016 от 7.5.2001 бр.1015 от 5.5.2001 бр.1014 от 4.5.2001 бр.1013 от 3.5.2001 бр.1012 от 2.5.2001 бр.1011 от 28.4.2001 бр.1010 от 26.4.2001 бр.1009 от 25.4.2001 бр.1008 от 24.4.2001 бр.1007 от 23.4.2001 бр.1006 от 21.4.2001 бр.1005 от 20.4.2001 по-стари 2001г.

Българското чудо Денят на (х)раб(р)олепието

Българското чудо
Преди няколко дена усул-усул в един вестник се просули главотрошителното заглавие "Хлябът по-евтин от брашното".
Никой не ахна. Никой не се сапикяса.
Другите вестници скромно не коментираха съдържанието на материала.
А това трябваше да прогърми по всите световни информационни агенции. "България е новото икономическо чудо на планетата!" Или: "В България е открит начин продуктът да е по-евтин от суровината!" А още по-добре: "Българско стопанско ноу-хау ще срине икономическия хегемонизъм на САЩ и Япония!"
Ама защо само САЩ и Япония! Ами Корея, Тайван, Сингапур, Хонконг, Китай, всички с цепнати очи - на колене!
У нас хлябът е по-евтин от брашното! И не условно. У-словно Слово няма. Щом е написано във вестника, казва стрината от горния етаж, значи е вярно.
Ние, като владетели на това безусловно слово, трябва да обясняваме и парадоксите на живота с думи.
Какво можем да измислим! Нищо по-мъдро от народната мъдрост. Смуча като комар поговорката "Евтини на триците, скъпи на брашното." Ами да, ето как става номерът: Брашното ни е скъпо, триците - евтини. И тричавият хляб, дето засища насъщните ни нужди, се оказва по-евтин от брашното.
Защото не е от брашно!
Аналогиите са неизбежни.
Например: Демократите ни са по-сталинисти от комунистите ни. Или: Банкерите ни са по-бедни от кредиторите си. А още по-добре: Симеон Втори е по българин от...
Българското чудо би уплашило само завеяни теоретици като Маркс.
Ние, които живеем във водовърт от абсурди, не трепваме. Обръгнали сме като почерняло от забрава брашно.
ГЕОРГИ ВЕНИН


Денят на (х)раб(р)олепието
Утре е Гергьовден. Жално ми блеят агънца, без жал туряни под ножа. Не трепва българската десница (и левицата тоже). Още Паисий е вчекнал, че нашенецът се бие като лев. За всеки лев.
Лепо е да си храбър, но не само войникът е храбър. Да не говорим за армията ни като институция, която от храбролепна стана раболепна. Не че преди не беше. Но не й струваше нито пари, нито суверенитет (ако не броим съветските инструктори). Сега сме не щик, а мишена. И то не на изправен силует, а на наведено говедо. Утре ще ни юрнат да требим братята си в Македония или Сърбия, както някога ни подгониха да трепем чехи и унгарци.
Джуров се оправда с джурканата фраза "Такова беше времето". (Да му таковаме таковото време!) Сега времето е онакова - като обратната страна на паричката. Паричката обаче е същата. Каква ли до-потопна фраза за ковчега, в който ни полага, ще каже след време Ноев?
Ама забравихме си мисълта: не само войникът е храбър. Онзи ден нахаканата журналистка Лили Маринкова получи награда за доблест. Нещо като медал за храброст. Храбрият журналист се отглежда още по-трудно от храбрия войник. Защото хем трябва да е професионалист, хем не бива да е наемник. Според Лили Маринкова това дори не се поддава на обучение. То се дава свише. И за осенените е най-естественото състояние на духа им. Останалите нека се боричкат за награди.
Като онзи храбър училищен директор, който след безумна среща с родители на първокласници, където смело тръснал, че няма да запази всички паралелки, понеже иска съкращения и не можал да посочи поне бъдещите класни ръководителки на първолаците, на въпроса как ще става записването, дръзко отвърнал: "По реда на записването!"
Вчера навръх стълбището на най-голямото варненско школо самият храбрец, седнал зад дървена маса, записваше първолаци, чиито майки се бяха наредили на опашка още в ранни зори като при някогашното редене за маслини. Този директор разполага с най-раздутия щат от: три помощник-директори, две секретарки, една библиотекарка, две педагогически съветнички, домакинка, касиерки, деловодителки и прочие, но комай няма доверие никому. Нищо че те му вярват като на (дървен) господ. Ако се съди по реципрочността на взаимното (не)доверие, отличникът на Лена Николова тъпче със ситните си петички по стъпките на Сталин.
И докато другите директори се пънат да увеличат приема, той убива няколко паралелки с един удар. Като храбрия крояч (на интриги).
Няма по-храбър от лудия.

© 1998 Черно море . Всички права запазени