по-нови 2001г.бр.1026 от 18.5.2001 бр.1025 от 17.5.2001 бр.1024 от 16.5.2001 бр.1023 от 15.5.2001 бр.1022 от 14.5.2001 бр.1021 от 12.5.2001 бр.1020 от 11.5.2001 бр.1019 от 10.5.2001 бр.1018 от 9.5.2001 бр.1017 от 8.5.2001 бр.1016 от 7.5.2001 бр.1015 от 5.5.2001 бр.1014 от 4.5.2001 бр.1013 от 3.5.2001 бр.1012 от 2.5.2001 бр.1011 от 28.4.2001 бр.1010 от 26.4.2001 бр.1009 от 25.4.2001 бр.1008 от 24.4.2001 бр.1007 от 23.4.2001 бр.1006 от 21.4.2001 по-стари 2001г.

Българският парламент става все по-безличен Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното

Българският парламент става все по-безличен
Падна първият рекорд на парламентарни избори 2001
Лудницата, наречена парламентарни избори, вече започна. На 2 май Централната избирателна комисия хлопна резето и прекрати регистрацията на кандидатите за депутатска изява. Основният въпрос в последните няколко дни беше ще бъде ли допуснато до финалната права Националното движение "Симеон Втори". След като няколко пъти прочетоха под лупа (че дори и дописаха) избирателния закон, мнозинството от членовете на комисията му дадоха зелена светлина. Заедно с царя ЦИК допусна за участие в изборите за 39-ото народно събрание
64 партии и коалиции
Мераклиите бяха близо 100, но не можаха да минат цедката на комисията. До 17 май, когато официално ще бъде даден стартът на предизборната надпревара, "състезателите" може да набъбнат още, тъй като доста от отхвърлените обжалват отказа за регистрация. Но дори и цифрата да остане същата, с нея вече беше фиксиран първият рекорд. За пръв път в българската история наблюдаваме толкова голямо стълпотворение от кандидати за участие в парламентарен вот.
След 10 ноември 1990 г. българите имаха възможност 4 пъти да пуснат своя глас за народни представители. Досега рекордна беше 1994 г. - тогава 48 партии и коалиции минаха ситото на ЦИК и добиха право на участие в изборите. С 9 по-малко бяха "състезателите" през април 1997 г. На първите демократични избори през 1990 г. се престрашиха 20 партии, на първите предсрочни избори през 1991 г. - 23. В Народното събрание обаче никога не са влизали повече от пет партии и коалиции, което говори красноречиво за разминаването между количеството на кандидатите за слава (и пари), качеството на предизборните им платформи и обществените настроения в България.
1996 г. беше белязана от провала на управлението на Жан Виденов,
студената зима, галопиращата инфлация и глада. Затова беше нормално да се очаква висока избирателна активност на предсрочните избори през април 1997 г. За изненада на социолозите обаче пред урните застанаха по-малко избиратели от 1994 г. По-малко бяха и участниците в изборите. Новост беше вливането на коалиция Народен съюз (БЗНС и Демократическа партия) в рамките на ОДС, раждането на нов сериозен политически играч - Евролевицата, и опитът на Симеон Втори да се потопи индиректно в българската политика, удряйки рамо на ОНС. Покрай сериозните играчи обаче имаше и
много шума. Но пък лидерите на партии като "Българска демократическа партия за европейски и световни щати", "Българско национално движение на вечния път", "Фронт на прогресивните сили в България", "Съюз на българските общности" и т.н. внасяха необходимата доза колорит по време на предизборните дебати по Българската национална телевизия, която помагаше на малкото заблудени зрители да не заспят.
Иначе депутатски листи в 31-те избирателни района на страната регистрираха 16 партии и коалиции, 4-процентната бариера минаха само 5. В 38-ото народно събрание ОДС влезе със 137 мандата, БСП и коалиция - с 58, ОНС - с 19, Евролевицата - с 14, БББ - с 12. След тях в "класирането" бяха БКП - с 1,2 % от гласовете на избирателите и коалиция "Обединение за царя" - с 1,1 %. Резултатите на "Партията на демократичните промени", БЗНС-Никола Петков в СДС, "Съюз на българските общности" и Народната партия бяха цифром и словом (кръгла) нула.
Парламентарните избори през 1994 г., макар също да бяха предсрочни, се проведоха в по-спокойна обстановка. Тогава пък участниците бяха изненадващо много - 48. В парламента депутати вкараха БСП и коалиция - 125, СДС - 69, Народен съюз - 18, ДПС - 15, БББ - 13. С 3,79 % коалицията ДАР на Александър Томов и Александър Каракачанов остана на прага на НС. За БКП гласуваха 1,51 % от имащите право на глас, за "Нов избор" - 1,49 %, Патриотичен съюз - 1,43 %, ФЦБ - 1,41%. Останалите бяха с електорално доверие под 1 %.
Ако се върнем в миналото,
Варна не прави изключение от общия пейзаж
в "качествено" отношение, но е по-зле в количествено. На изборите за 37-ото народно събрание през 1994 г. листи в трети варненски избирателен район регистрираха 37 партии и коалиции. С по пет мандата се уредиха СДС и БСП, с два - БББ, а с един - Народен съюз. ДАР "закова" много добър резултат край морето - 5,46 %, с близо два процента повече от ДПС. "Патриотичен съюз" има 2,06 %, "Нов избор" - 1,82 %, ФЦБ - 1,86 %, БКП - 1,26 %. Всички останали кандидати за партийна слава не можаха да минат 1 %.
През април 1997 г. партиите и коалициите, регистрирали листи във варненския избирателен район, бяха 34. Депутати успяха да вкарат пет - СДС (7), БСП (2), БЕЛ (2), БББ (1) и ОНС (1). Интересното е, че освен тях резултатите на само две други формации са малко над нулата - БКП с 1,06 % и "Обединение за царя" - 1,01 %.
В интерес на истината трябва да се признае, че рекордът за участие на парламентарни избори 2001 не е абсолютен. По традиция масовостта е далеч по-голяма на изборите за местни органи на властта. Таванът беше ударен през 1999 г., когато ЦИК регистрира 96 партии и коалиции. И тогава обаче количеството не повиши качеството. Само СДС, БСП, Народен съюз, БКП, БББ, ДПС и Демократична партия на справедливостта успяха да излъчат самостоятелно кмет на община. Още 14 успяха да пробият под формата на местни коалиции. Нито един глас не получиха "Обединение на нацията - движение на онеправданите", "Българска работническа партия", "Работнически младежки съюз", Движение за национално възраждане "Подем" и "Неоконсервативна синя партия". На 9 партии, сред които "Либерална партия" - гр. Перник (на Кире Либерало), "Фронт на прогресивните сили в България", "Движение Напред, България", "Българска демократическа партия за европейски и световни щати", гласовете не стигнаха дори за общински съветник. В графата "брой на получените гласове" на горенаписаните стои цифрата нула.
На местните избори '99 във Варна общински листи регистрираха едва 27 партии и коалиции,
плюс пет независими кандидати. Тук обаче беше ударен друг рекорд - за пръв път в местния общински съвет свои хора вкараха 13 политически формации. Заслужава си да се отбележи и избирането на един независим общински съветник - Янко Коренчев. Това донякъде подсказваше какви са нагласите на обществото и какво може да се очаква на парламентарните избори след две години.
Местни избори имаше и през 1995 г., като и тогава участниците не бяха малко - 64. 39 от тях бяха регистрирани от варненската Общинска избирателна комисия. В местния парламент съветници успяха да вкарат 7. В кметската надпревара на първи тур се пуснаха 14 кандидати, получените гласове на пет от тях бяха приблизително нула.
На фона на тези числа си заслужава да се наложат други цифри и справки. Резултатите от парламентарните избори показват, че след 1990 г.
избирателната активност прогресивно намалява.
Дори и най-големите кризи, каквато беше през 1997 г., не можаха да мотивират имащите право на глас. Конкретно във варненски избирателен район цифрата се е променила от 330 000 (гласували през 1990 г.) до 230 000 (гласували през 1997 г.). Пропорциите в национален мащаб са същите.
Пак от изборните резултати се вижда, че независимо колко са били участниците във всички парламенти след 1990 г. са участвали (самостоятелно или под формата на коалиции) само СДС, БСП и ДПС. Жорж Ганчев класира БББ през 1994 г., а Евролевицата се появи през 1997 г. Земеделците бяха основна движеща сила през 1990 и 1991 и 1994 г., но после се размножиха и разтопиха в СДС. Всички тези неща показват, че избирателят не се трогва много от количеството на участниците в изборите. Вярно е, пресилено е да се каже, че за сметка на това българите избират качеството. Защото въпреки че в парламента (или общинския съвет) влизат малка част от мераклиите, то те далеч не са най-кадърните. В резултат от 11 години (изключение е Великото народно събрание) българският парламент става все по-безличен.
Стигнахме дотам, че спокойно можем да твърдим, че в парламентите на Тодор Живков личностите бяха повече. А това не е атестат за свършена работа. И от избирателите, и от тези, които им предлагат какво да избират.
СТОЯН СТОЯНОВ


Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните...
Две-три години след аварията в Чернобил оплакванията от гуша зачестиха и ще се увеличават, сред причинителите на това заболяване е и Девня, категорична е проф. д-р Коева
Който влезе за първи път в кабинета на проф. д-р Лидия Коева в Клиниката по ендокринология във Варна, непременно ще забележи две мисли на видния чешки историк Константин Иречек, работил доста години в България, поставени на подобаващо място: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните и сме направили толкова много за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо"; "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да разкалят един другиму работата. 3 декември 1881 г." Те са като настолно четиво на проф. Коева. Преди тези мъдри слова на чеха, направил за България много повече, отколкото мнозина българи, са обаче и едни други думи, които бъдещият учен определя като "моя суров девиз от най-ранната ми възраст":
няма не мога, има не искам
Напоследък обаче й се струва, че девизът вече не е актуален. Сега колкото и да искам - става дума за неща, които са извън моите здравословни и умствени способности - нямам възможност да реализирам онова, което бих искала да направя. Тъжна констатация, станала реалност вследствие на настъпилите у нас промени...
Успешната си кариера на учен Лидия Коева дължи на своята майка Люба Стойкова. Тя играе изключителна роля във възможността аз да израсна като професионалист, като лекар, споделя Лидия Коева, а очите й се пълнят със сълзи - загубата на родител е нещо, което човек трудно приема... Една прекрасна учителка, която умееше да възпитава учениците си, без да повишава глас. Тя ми даде много, отгледа децата ми, даде ми възможност да раста в професионалната йерархия. Когато правя помен в нейна памет, аз пиша само три думи: Люба Стойкова - учителка...
Проф. Лидия Коева днес е
ръководител на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната
в Медицинския университет - Варна, доктор по медицина, доктор на медицинските науки. Има защитени две дисертации. Била е замeстник-ректор на университета. Член е на Европейската диабетна асоциация, на Европейския комитет по обучение на болните от захарен диабет, на европейската група "Диабетно стъпало", на Международната асоциация по менопауза...
Забележителна е научната й дейност. Проф. Коева има над 200 публикации в престижни български и международни издания, участвала е в множество научни конгреси и други научни форуми в Европа и по света. Тази година вече представи България на международни научни срещи в Гърция и Египет, предстои й да пътува до САЩ, Италия, Великобритания, Турция. Под нейно ръководство са защитени 3 дисертации, в момента се разработват още три, като две от тях са пред защита. Владее английски, руски, френски.
Родена е през 1937 година във Варна, зодия Лъв. Завършила е девическата гимназия "Петър Берон". Като пълна отличничка и първенец на випуска получава първа дипломата си. Гордее се и с това, че е била знаменосец на гимназията. Кандидатства две специалности в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - българска филология и медицина. Резултатът от изпитите е пълна шестица.
Винаги съм била много борбен човек. Още от гимназията имах желание да работя нещо, с което да мога да помагам на хората. И, което беше много странно, това си желание изразих не на български, а на френски език. Имахме една чудесна преподавателка по френски език, Цветана Божкова, която ни зададе най-обикновен, дори тривиален, въпрос: какъв искаш да станеш. Трябваше да отговорим на френски език. Тогава като че ли преодолях притеснението, че ще споделя нещо съкровено, което на български може би не би звучало така добре, и написах: аз искам да имам действена професия, за да бъда полезна на хората. А такава възможност виждам в това или да стана учител и да обучавам учениците си, или да бъда лекар - да помагам на хората, да бъда лекар на душата на хората, и понеже имах театрални заложби, допълних, че като режисьор ще мога да режисирам в театъра на живота съдбата на хората. Затова и кандидатствах двете специалности.
Тя не се колебае дълго коя от двете професии да избере, защото приятелят й тогава Драгомир Коев, по-късно неин съпруг, също решава да следва медицина. Познават се от ученическите години. И колкото и да е чудно, тъй като и двамата свирят на цигулка, се срещат в тогавашното Държавно музикално училище, днес Средно училище по изкуствата "Добри Христов". Навремето имаше възможност да бъдем извънредни ученици на Музикалното училище. И когато трябваше да избираме дали да продължим да учим в някоя гимназия, или да се прехвърлим в редовния курс на Музикалната гимназия, и двамата бяхме единодушни - той избра Мъжката, аз - Девическата гимназия. Заедно са на уроците по цигулка, после заедно свирят в училищните оркестри, след това и в студентския симфоничен оркестър на Софийския университет. Става така, че цигулката се превръща в посредник на една чудесна връзка, а по-късно
музиката става и посланик на любовта им
Лидия и Драгомир Коеви са заедно от половин век. Женят се през 1958 година. Аз харесвам изключително много умните мъже. Моят съпруг е много умен и много музикален. Винаги съм си мислила, а съм го и казвала, че медицината спечели много с това, че той стана медик - той е изключителен професионалист ендокринолог. Но музиката загуби, защото не става дума само за това, че той беше прекрасен цигулар, а за това, че и композираше, а така също и дирижираше хора и оркестъра в университета. За да си диригент, това означава, че имаш необходимите качества.
Най-голямата семейна криза е преди 15 години - заминаването на проф. д-р Драгомир Коев за София, която проф. Коева изживява много тежко. Тогава тя смята, че целият свят се срива върху раменете й, защото никога до този момент двамата не са се разделяли.
След като завършихме, отидохме по разпределение в Суворово, Варненско, спомня си тя. Той беше участъков лекар, аз започнах в болницата като ординатор. В Суворово навремето имаше чудесна болница. Три години работихме на село и бързам да кажа, че се гордея с това - опит, много полезен за нас. Това, което сега се иска от домашните лекари, ние го правехме на село. Много съм благодарна на чудесните жители на Суворово. Някои от някогашните ни пациенти и приятели ми се обаждат и сега, и сега. На един чудесен юбилей миналата година на художника Илия Касабов се събрахме много суворовци. Тогава им разказах един случай, който често цитирам на моите студенти. Била съм 22 - 23-годишна, когато пристигнахме в Суворово. Можете да си представите как се чувства един млад човек - имах крила, че вече съм лекар, че вече работя. Излизам с чантата и се запътвам към болницата, която беше някъде на около 3 километра от квартирата ни. На селския мегдан са насядали дядовци с броениците си. В момента, в който аз минавам, те
стават на крака и казват: докторицата минава,
и ми се покланят. В момента бях учудена, но сега се чувствам толкова гордост. На кой млад лекар, току-що излязъл от университета, днес му стават на крака старите хора и му казват: докторицата минава...
С времето нещата се промениха, а причините са комплексни, убедена е проф. Коева. Притеснява ме това, че в някаква степен, без да се обиждате, и вие от медиите участвахте в това понижаване на авторитета на лекаря. Защото Ваши колеги с много голямо любопитство следяха някои интриги между лекарите и ги показваха. Това не е лошо, може би и думата интриги не е точна, може би някъде е имало пропуски, които обаче не са животозастрашаващи, или пък пропуски в отношенията, които има между нас, лекарите. Не е лошо тези неща да се знаят, но може би не трябваше всичко да излиза на показ така фрапантно. Мисля, че това е една от причините за понижения авторитет на лекаря.
От няколко години се появи известно неразбирателство, някаква вражда, която е в три посоки: между лекари, между лекари и пациенти, межди лекари и ръководство. Не говоря за нашата болница, а принципно, уточни проф. Коева. И всичко това се отрази на нашата работа. Какво лично мен ме притеснява? Притеснява ме това, че, може да звучи нескромно, но знам какво трябва да се направи, знам как трябва да се лекува болен, какво да се изследва. Но ние нямаме средства да направим и най-елементарните изследвания на болните. Болният идва в нашата Клиника по ендокринология и ляга, защото трябва да му се изследват хормоните. В момента това може да стане само ако си плати. Не на мен, а на болницата, а и не е защото ръководството на болницата не иска да направи тези изследвания, а защото болницата няма пари.
Проблемът здравна каса и пациент
трябва да се разглежда в две посоки, тъй като грижата за болните е на две различни нива. Едното е по отношение на доболничната помощ, където Националната здравна осигурителна каса вече действа. За болничната помощ касата ще се намеси от 1 юли с известен процент - дали ще са 20 или 25 процента, не е решено, останалото остава пак за болниците, т.е. от държавния бюджет, подчерта проф. Коева. Би трябвало да е така, но това засега не е възможно, защото например бюджетът на нашата болница е недостатъчен. По-тежкият етап от реформата ще е с лицензирането на болниците, което предстои да стане от 1 юли, категорична е тя.
Познавам здравеопазването в България от 1961 година. Ако в селската болница аз имах възможност да извършвам всички лабораторни изследвания, да правя кардиограма, да гледам на рентген, да има родилен дом, да има и малка хирургия, която правеше операции на язва, хайде да речем това било раздробяване. След това дойде и окрупняването, но хората и тогава не плащаха нищо. В момента в доболничната помощ е изключително трудно, защото съгласно националната здравна каса и нейните програми почти всички изследвания, които са необходими за болния, трябва да се извършват безплатно. Моите сведения обаче са - а те са от пациенти, не е редно аз да тръгна от център на център, че се плащат абсолютно всички изследвания...
Дали това беше най-удачният вариант за реформа? Аз съм обиколила доста страни. Здравните осигурителни каси са практика на всички развити страни. В този смисъл нямахме избор с решителната крачка по отношение на здравната каса, тя трябваше да се направи. Кое смятам, че е недостатъкът й? Реформата се извърши като акт, но затова
нямаше достатъчно подготвени специалисти
- т.е. семейни лекари, така наречените джипита. Изведнъж един детски лекар трябваше да ликува и възрастен човек, а един лекар, който досега се е занимавал предимно с възрастни пациенти, трябваше да започне да лекува и бебета. Т.е. това беше изключително трудно. Но, ей Богу, на мен не ми е странно, защото аз започнах като джипи.
Няма ги някогашните селски лекари по простата причина, че тази практика се преустановява през последното десетилетие. Това става с отпадането на задължителното разпределение. Затова според проф. Коева сега няма достатъчно добре подготвени джипита. Считам, че подготовката на нашите лекари вече започна, макар бавно и постепенно. И друго. Не бяха достатъчно избистрени концепциите на здравната каса как да се провежда лечението, кои са приоритетните заболявания, как да се извършва реимбурсацията (заплащането) на медикаментите, кои изследвания да бъдат приоритетни и кои не. Аз с удовлетворение мога да кажа, че захарният диабет е едно от приоритетните заболявания. Това е добре, но има и доста недоизпипани неща. Касата прави възможното - например чрез отделни срещи, конференции, семинари - за да чуе мнението и на останалите хора. Слабост обаче е, че за да може по-бързо да приключи организацията по работата на реформата, касата се опря на така наречените експерти по дадените заболявания, които може би не бяха хората, срещали се най-много с тези заболявания. Друг е въпросът, че това бяха колеги само от София, не за това ми е думата. Ясно е, че да могат да станат нещата бързо, 500 километра е проблем за провеждането на заседания, за събрания. Но мисля, че биха могли поне да поискат нашето мнение писмено, защото във варненския Медицински университет работят хора с дългогодишна практика и биха могли само да бъдат полезни, убедена е проф. Коева.
Професията на ендокринолога
Проф. д-р Лидия Коева е сред капацитетите у нас, а и сред признатите и в чужбина специалисти в тази важна медицинска област. Захарният диабет е наистина масово социално заболяване, няма спор. В България според последните статистически данни около 2,5 процента от населението е със захарен диабет, за Варна болните са някъде около 3 процента, не защото има повече диабетици, а защото има изключително стройна ендокринологична мрежа, която търси диабетиците, обхваща и рано открива заболяването. Но сред хората над 50-годишна възраст диабетът зачестява, а над 60-годишна възраст процентите вече са 7 - 8, над 70-годишна възраст процентите са над 10, каза проф. Коева. Ето защо диабетът е сред масовите социални заболявания.
Захарният диабет се разделя на две големи групи. Към едната група спадат децата и младите диабетици, т.е. това е периодът, когато диабетът се появява в младата възраст. Това е I тип. Причините за заболяването са и генетични, и намаленият имунитет, и ролята на външната среда, и т.н. От него боледуват само 10 процента от диабетиците. Голямата част са във II група, т.е. когато заболяването започва след 30-, 35-годишна възраст. Как да се предпази човек?
Наднорменото тегло
предразполага към развитие на захарния диабет, уточнява проф. Коева. Ако хората разберат, че ако намалят теглото си, т.е. борейки се с наднорменото си тегло, те се предпазват от развитието на диабет. Затлъстяването е масова социална болест, но то е и много сериозен фактор за повишаване на сърдечносъдовите заболявания. Преди години беше практика, а и днес е практика в много страни провеждането на профилактични изследвания на онези семейства, в които има диабетик. Хората трябва да знаят, че ако в рода им има диабетик, непременно трябва да се изследват, предупреждава специалистът.
Масово разпространени са и
заболяванията на щитовидната жлеза
Парадоксалното е, че и Варна влиза в това число, не скри тревогата си проф. Лидия Коева. Това е така наречената гуша или струма (двете понятия означават едно и също нещо, струма е на латински език, гуша - на български). Това значи увеличение на щитовидната жлеза. Но зад него стоят три основни понятия. Едното е повишена функция на щитовидната жлеза, другото е понижена функция, третото - нормална функция на щитовидната жлеза, което се нарича еутиреоидна (често се пише в диагнозата). Причините за това заболяване са много.
Една от много важните причини за увеличената гуша е недоимъкът от йод. Това идва от почвата, водата и т.н. Затова се препоръчва да се замества с йодирана сол или с йодни таблетки. Варна, която е на морското ниво, има достатъчно йод. Преди години, било е някъде през 1973 - 1947 година, направихме експедиция, спомня си Лидия Коева. Целият екип на клиниката обиколихме селата на Варненската околия и изследвахме най-вече гимназистите. На 30 - 35 души трима-четирима най-много бяха с увеличена щитовидна жлеза и то в отдалечените от морето райони. А във Варна този процент бе изключително нисък. Сега не е така, във Варна гушата е много разпространена според проф. Коева. Вредната външна среда е причината, като сред най-големите замърсители е Девня. Пестицидите са също фактор за повишаване броя на заболелите.
Като лекар с 40-годишна практика няма да премълча най-важния фактор - това е Чернобил, категорична е тя. Две-три години след аварията оплакванията от гуша започнаха да зачестяват. С някои колеги от България все още сме в спорове. Мнозина считат, че не Чернобил е причината за увеличаване на гушавостта. Не мога да се съглася с това. Миналата година на европейска конференция по щитовидните заболявания в Атина югославяни излязоха със становище за ролята на Чернобил. Ние не можем да крием тази роля. Още нещо. Често се спори дали се увеличава ракът на щитовидната жлеза или не. Като че ли увеличаване на рака на щитовидната жлеза според данните, които имаме, няма, може би ние го намираме по-често, защото го търсим реално. Но има едно друго заболяване, което много често се среща - това е тиреоидитът на Хашимото. Японският учен описва за първи път едно нетипично възпаление на щитовидната жлеза, основната причина за което са нарушение на автоимунните механизми, т.е. нарушен е имунитетът.
Жените боледуват 15 пъти по-често от мъжете, защото щитовидната жлеза е много чувствителна към природните условия, към промените в живота на жената - пубертет, бременност, раждането, климакс, подчерта проф. Коева. Когато една жена види, че отслабва, а има добър апетит, че става много нервна, раздразнителна, обилно се изпотява, а не е в критическа възраст, когато усети напрежение в областта на щитовидната жлеза или когато види, че очите й са по-изпъкнали или са по-бляскави, трябва да потърси помощ от специалист, защото това са някои от признаците на болестта. Профилактиката е с йодни таблетки, йодид. Хубаво е тези, които имат гуша, да си направят сладко, ликьор от зелени орехи, да си позацапат ръцете с зелени орехи. Има таблетки и от морски водорасли - келп. Много е важно варненци да не забравят, че са на море - да излизат на разходка рано сутрин и надвечер, когато мирише на море, подчерта проф. Коева.
Остеопорозата - болест на жените
Процентът на заболелите българки е вече голям. В България няма точна статистика и не може да се очертае картината на заболяването - как се заражда, как се развива, защото при специалистите отиват болни вече със счупвания. Бях поканена в качеството си на експерт заедно с четирима софиянци на европейско съвещание в Атина. Там остеопорозата се определи като пандемия (в медицината - епидемия, която се разпространява толкова бързо, че засяга много страни - б.а.). Специалисти от САЩ предоставиха много данни за това, че например там се дават милиони долари за лечение на остеопорозата, но също толкова и за профилактика, подчерта проф. Коева.
Какво всъщност представлява остеопорозата? Намаляване на костната плътност, а нейният предстадий се нарича остеопения, от латински намалявам. Всяка жена е предразположена към остеопороза. Боледуват най-често жените, на които мензисът преждевременно е спрял. Това са жените, на които са оперирани матката и яйчниците преди 40-годишна възраст, това са жените, на които им е спрял мензисът преди 40-годишна възраст и не са започнали хормонозаместително лечение. Слава Богу, такова лечение вече се практикува у нас.
Проявите на остеопорозата в по-ранен етап не могат да се забележат, освен чрез остеометрия. Апаратите за изследване на остеопорозата са два типа - рентгенови и ултразвукови. В Клиниката по ендокринология във Варна има остеодензитометричен апарат, който изследва остеопороза на предлакетницата например. Всяка жена между 40 - 45-годишна възраст на две години трябва да си прави такова изследване, а след 45-годишна възраст подобно изследване трябва да се прави всяка година, съветва д-р Коева.
Има млади жени, на които им се
чупят костите при леки травми,
има жени, които усещат болка в гръбнака, на други им се скъсява ръстът, тазовите кости се повдигат малко нагоре, раменете се снишават напред, прегърбват се - това са сред най-ярките признаци за заболяването. Препоръките на специалиста са да се яде мляко още от най-ранна детска възраст - без значение дали ще е кисело или прясно, но трябва да е краве; краве сирене, извара; трябва да има на масата два пъти седмично риба; трябва да се ядат и много зеленчуци и плодове. Трябва да се използват разумно ултравиолетовите лъчи рано сутрин и след 16 - 17 часа. Има и много медикаменти.
Проблемите у нас започват, когато жената заболее от остеопороза и трябва да се лекува. Медикаментите са много добри, но скъпи, подчерта проф. Коева. Здравната каса е направила първата стъпка в това отношение, като е реимбурсирала (заплатила) доста сериозно средствата на жени, които са получили преждевременен климакс и в резултат на това са заболели от остеопороза. Това е сериозна, но недостатъчна крачка, според Лидия Коева. Идва жена на 60-годишна възраст, пенсионерка, работила цял живот, с тежка остеопороза. И аз трябва да й предпиша лечение - по една ампула на ден. Ампулата струва 17 лева. Необходими са около 30. Може ли да си позволи подобно лечение една пенсионерка? Ако държавата не плаща сега лечението на такива жени на по над 50 години, тя ще плаща 10 пъти повече, ако те са със счупвания и са инвалиди, убедена е д-р Коева...
Такова е всекидневието на проф. Коева - тревожат я много проблеми, работният й ден е напрегнат, разграфен до минутата между пациенти и колеги в научни форуми, между Варна и София, където е пръснато семейството й. Работи във Варна. И не се оплаква. А е имала толкова много покани за работа в чужбина, но нито една не е приела. Не е последвала и съпруга си в София. Защото обича Варна. Обича морето. Обича и Клиниката по ендокринология, която е
нейният втори дом,
граден с помощта на чудесен екип. Днес в морския град работят 23 висококвалифицирани ендокринолози, предстоят да се явят на изпит по ендокринология още 20 души. Проф. Коева смята, че все още има какво да даде на варненската клиника, на варненските ендокринолози, на варненци.
Двете й дъщери - голямата е лекар, малката е икономист - вече си имат свои семейства. Грижите, когато са били малки, Лидия е поделяла с майка си, учителката Люба Стойкова. За съжаление, сега тя много-много не може да помага в отглеждането на своите внуци.
Голямата й дъщеря Жасмина започва да учи медицина. Това е нейна мечта от дете. Като малка, нормално е при музикални майка и баща, свири на пиано при Катя Цветкова. Приемат я в Музикалното училище с пиано, но тя избира английската гимназия. Оттам нищо не можеше да я разубеди и кандидатства само медицина и нищо друго, спомня си проф. Коева. Работи в Добрич като участъков терапевт. След това се яви на конкурс за научен сътрудник в Клиниката по ендокринология. Всячески я отклонявах от това, но тя ми каза: мамо, цял живот съм слушала от тебе и татко за ендокринология, за ендокринни болести,
не можеш да ми забраниш
Жасмина работи известно време зад граница със съпруга си, който е дипломат, а в момента е в София, в "Балканфарма" - директор маркетинг вътрешен пазар. Жасмина има две деца - Стефан тази година е абитуриент, той иска да стане моряк, и Христина, която е на 6 години, родена на Коледа. Тя кандидатства в италианския колеж.
Малката дъщеря на семейство Коеви е Любомира. По думите на майка й тя е родена за лекар. Приемат я екология в Пловдив, но не й хареса градът и се прехвърля в София. Там завършва Медицинския колеж и работи една година като лаборантка. След това се явява на конкурс в Икономическия университет във Варна и го завършва със специалност счетоводство и контрол. В момента е асистент в катедрата по здравен мениджмънт в Медицинския университет - Варна. Съпругът й е инженер, занимава се с компютърна техника. Най-малката внучка - тяхната дъщеря, е близо на една година и половина и носи името на баба си Лидия...
От музикалното минало на Лидия Коева й е останала любовта към музиката. Казва, че
умее да слуша музика,
нещо много важно, за да се почувства нейното благотворно въздействие. Предпочита предкласиката, когато е изморена. Харесва и Моцарт, действа й успокояващо. Разбира се, неговите цигулкови концерти са сред любимите й. Обича и първия Концерт за пиано и оркестър на Чайковски. И съпругът й е отличен слушател на музиката. Той обаче предпочита Вагнер. Обича и симфониите на Чайковски. Тези, които познават Лидия Коева, могат да я видят от време на време в концертната зала. Особено когато ще се изпълнява музика на Бах, Вивалди, Моцарт, Чайковски...
Проф. Коева не смята, че днес хората са по-лоши, измъчени са повече. Тревожи я фактът, че обществото се раздели на две големи части - на богати и на бедни, че са малко хората в средното ниво, че безработицата е причина за лошото настроение, за озлобението. Смятам, че на това се дължи лошотията у българина днес. Притеснява я и престъпността. Престъпници е имало и по-рано, но не сме ги знаели. Когато бях селски лекар и са ме викали през нощта, никога не съм отказвала, защото се страхувам. Мисля, че сега бих изпитвала страх. Струва й се, че не всички безработни търсят активно работа. Може би желанието за по-лесно получаване на пари увеличава броя на престъпленията, кражбите на дребно. Трудолюбието, с което се е славил нашият народ, като че ли не е вече на това ниво, съмнява се тя. Тъжно е да гледаш пустеещи земи, изпочупени огради на дворове, изоставена селскостопанска техника. И все пак не искам да бъда сред песимистите, смятам, че за всичко това има решение, защото не може толкова да се е променило отношението на българина към труда.
Макар и много разочарована от българските политици, проф. Коева не се отказва да упражнява своето право на глас. Затова и на предстоящите избори ще си пусне бюлетината с надеждата, че нещата у нас ще вървят напред.
ОЛГА БОЕВА

© 1998 Черно море . Всички права запазени