ЧЕРНО МОРЕ бр.1016 от 7.5.2001 : Интервю

Експрезидентът и почетен председател на Либералния

Експрезидентът и почетен председател на Либералния
Експрезидентът и почетен председател на Либералния съюз Желю Желев пред "Черно море"
Революцията у нас я довършиха кариеристите
- Д-р Желев, очаквахте ли участието на Симеон Втори в българския политически живот?
- Когато човек има желанието и стремежа да направи нещо, трябва да се включи в политиката. Не можеш да бъдеш напълно извън политиката и да влияеш върху процесите в страната. Разбира се, тук вече има рискове. Едно е от Мадрид да даваш официални изявления, друго е да се включиш в реалния политически живот, който много прилича на меле. В него чупят зъби, носове и т.н., въобще битката е реална. Затова у нас няма политици, поне от тези, които са действащи политици, които да са излезли от политиката с неопетнена репутация. Тези, които вече ги няма в играта, не са я напуснали, без да пострада престижът им. Така че, включването му в реалния политически живот носи големи рискове да стане обект на нападки, обругавания, оплювания, което по нашите балкански обичаи е нещо почти общоприето.
- Така ли обяснявате процедурните трудности, с които се свърза регистрацията на движението?
- Вижте сега, има някои неща, които лично на мен не ми харесаха в устава им. Да кажем това, че лидерът посочва кои да бъдат депутатите, пак лидерът може да ги отзовава според негови собствени критерии. Тези неща не са демократични, те са неконституционни. Веднъж избран, депутатът не е представител на собствената партия или парламентарна група, той е представител на целия български народ.
- Появиха се коментари за политическа поръчка около това, което се случи с движението в съда. Какъв е Вашият коментар?
- Аз не знам. Възможно е и да има подобна поръчка, но не това е същността на въпроса. Големият проблем за мене е ще може ли това движение да се разгърне и да промени формата на политическото пространство, да разчупи реално двуполюсната система. Това е възможно само когато има извън СДС и БСП един трети център на вземане на решения, на власт и т.н. Това би било полезно за България и аз от тази гледна точка приветствам участието на Симеон Втори в парламентарните избори. Но от тук нататък той вече трябва да се съобразява с Конституцията, със законите, които българската демокрация вече е направила.
- Българският народ има склонност към митовете и легендите за спасителя отвън, един специфичен месиански синдром. Дали емоционалното отношение на хората сега към появата на Симеон Втори в политиката не е просто едно продължение на историята?
- За мен този толкова голям обществен интерес към движението на Симеон Втори е израз на една надежда, и то последна надежда у хората. Разочарованието от двуполюсната система и от СДС, и от БСП е толкова голямо, че в последния период преди изявлението на царя, че ще участва в политиката, една огромна маса от хора заявяваха откровено, че няма да гласуват. Поне това показваха социологическите проучвания на агенциите по това време. Сега, доколкото знам, рязко е намаляло числото на хората които казват, че няма да гласуват и най-вероятно тази събудена активност е свързана именно с присъствието на Симеон Втори и неговото движение на политическата сцена.
- Казахте, че за да се разчупи двуполюсният модел, е необходима трета сила. Не смятате ли, че тази сила биха могли да бъдат либералните партии в един евентуален обединен техен вариант?
- Ние много отдавна работим върху темата за обединението на либералите. Преди три години беше създаден Либерално-демократичен съюз от четири партии. Това бяха ДПС, "Нов избор" на Димитър Луджев, свободните радикал-демократи, тези които бяха извън СДС и Либералния съюз. Това беше една обща коалиция, която не беше създадена само за избори, това беше политически съюз от типа на това, което представляваше СДС в периода 1989, 1990, 1991 година. За съжаление формулата не сработи и такова обединение на либералните партии в една политическа коалиция, не се състоя. Останахме ние от Либералния съюз, който се състои от две партии - Либерално-демократичната алтернатива и свободните радикал-демократи. И този Либерален съюз ще участва сега в изборите заедно с ДПС. Към този момент това е нашето политическо решение.
- Вие лично, като лидер на Либералния съюз, ще се кандидатирате ли за депутат за 39-ото НС?
- Не. Аз много пъти заявявах, че няма да се кандидатирам за депутат, защото дори и в тази област, която се смята за най-мръсната, а именно политиката, трябва да има някакъв морал. Има етика, има и естетика... не върви, след като седем години съм бил държавен глава, сега да тръгна да ставам народен представител и да търкам банките. Не че подценявам значението на Народното събрание и труда на депутатите, но аз лично съм на мнение, че трябва да има някаква мярка.
- Нека да се върнем отново на темата на деня. Мнозина сравниха появата на Симеон Втори и неговото движение с народния фронт в подкрепа на СДС през 1997 година. Приемате ли Вие една такава теза?
- Ами, СДС беше една надежда за българския народ тогава. Алтернативата, която предлагаше съюзът, цялата преориентация по посока на външна и вътрешна политика на страната, всички онези промени в икономическо, политическо и културно отношение, всичко това излезе от коалицията СДС. Сега аз имам чувството, че съображенията за обществена поддръжка за царя и неговото движение са съвсем други. А може би дори хората не си дават сметка за същината на собствените си съображения в полза на царя.
Може би са му повярвали, че може би все пак има политика без корупция, без такива бандитски грабежи, които станаха в последните две-три години. Аз лично така си обяснявам големия интерес към движението на Симеон Втори, още повече че той даде доста сигнали за промени, които смята да направи.
- Появиха се опасения, че ако има изборен успех, той и хората му могат да направят постъпки за т.нар. пълзяща монархия. Смятате ли, че един такъв далечен план е възможен и, което е по-важното - осъществим в България?
- В случая изобщо не става дума за възстановяване на монархията. Аз мисля, че това е "кауза пердута" и ако Симеон Втори действително повярва на тези неща и тръгне да прави стъпки в тази посока, това ще бъде една голяма грешка от негова страна. И най-важното - мисля, че ще претърпи поражение. В България въпросът за републиката не е само въпрос за формата на държавно управление. Това е много по-голям въпрос, въпрос свързан дори и с българското Възраждане. Всички герои на България, хора като Левски, Ботев, Захари Стоянов и т.н., да не продължавам, са хора, които са били републиканци. Монархизмът в България е насаден от великите сили след Берлинския конгрес, когато България приема за държавен глава княз. Това от своя страна предопределя формата на държавно управление. И това го решават великите сили които са също монархии Австро-Унгария, Руската империя и прочее. По това време е имало само две републики в Европа - Швейцария и Франция. Всички останали държави са били монархии. Така че монархията е била наложена на българския народ и това, което говорят за референдуми и т.н., са просто неща на вятъра. Кой е питал българския народ каква форма на управление иска през 1878 година? И българската нация, която се формира такава, каквато е сега, е плод на българското Възраждане и на идеите на Васил Левски. Така че за нас, българите, въпросът за републиката е много повече от някакъв дебат за формата на държавно управление.
- Коя според Вас беше голямата грешка на СДС, предизвикала този вече осезаем електорален отлив и пренасочването на сините симпатизанти към царя?
- Голямата грешка на СДС е това, че стана партия. Като коалиция там лидерите бяха повече и взаимно се контролираха. Неща като корупция, аморални действия, икономически престъпления тогава бяха неуместни. А сега СДС е партия, която е възприела модела на демократическия централизъм, модела на БСП. Без право на членовете й да имат самостоятелно, собствено мнение, да не правят собствени изявления, въобще за мен такава партия просто е недемократична. В края на краищата, именно това създаде отвращението в много от членовете на СДС и затова цели организации напускат масово редиците й. И се присъединяват или към царя, или към други места...
- В това ли е беше тогава смисълът на нежната революция през 1989-1990 година?
- Вие сигурно помните фразата на Анатол Франс за нежните революции. Според мен те имат горе-долу същата съдба като другите революции, а Франс казва, че революциите ги замислят идеалисти, осъществяват ги фанатици и ги довършват кариеристите. И сега наистина кариеристите довършиха нашата революция.
- Смятате ли, че е възможна нова нежна революция при нарасналия градус на обществено недоволство от управляващите?
- В България този въпрос е решен отдавна, още 1989 - 1990 година, и СДС стъпка по стъпка успя да свали БСП от власт. После какво се случи - СДС наложи президент от опозицията след падането на Петър Младенов, след това със Закона за местните управи ние фактически взехме и местната власт. После улицата вече изхвърли и второто правителство на Луканов, т.е. изпълнителната власт отиде в ръцете на първото некомунистическо правителство - това на Димитър Попов.
- ДПС са вашия традиционен политически партньор. Как бихте коментирали фразата на лидера му Ахмед Доган, който каза, че за българите в смесените райони хлябът е по-важен от мира?
- Доган говореше за безработицата в смесените региони, която е най-страшното нещо за тях. Процентите на незаетите там са от порядъка на 70 - 80 на сто. Това води до озверяване на хората, до големи напрежения и в тази ситуация самият граждански мир става нестабилен. Безработицата и безпътицата на хората стават причина за подкопаването на гражданския мир. В този смисъл разбирам и аз изявлението на Доган, че хлябът е по-важен от мира.
- Неотдавна Хенри Кисинджър каза, че е нужен нов Берлински договор за Македония. Вие смятате ли, че е нужно и е възможно прекрояване на границите й?
- Аз съм категорично против каквото и да е прекрояване на границите на Балканите, защото според мен това ще бъде прецедент, който ще повлече след себе си редица други претенции. Не можем да подкрепяме идеята за създаване на Велика Албания. Ако всички балкански страни вземем да правим велики държави, територията на цяла Европа няма да ни стигне. Трябва да се търсят други измерения на величието, всяка една от нашите страни трябва да бъде велика с това, което прави. Въпросът за границите и териториите трябва и на Балканите да е извън дневния ред на обществото така, както той е извън обществените теми в Западна Европа. Приказките, които говорим за свободно движение на хора стоки и капитали, не са просто празни приказки. Когато ние действително изградим инфраструктурата на Балканите, стабилните комуникации, възможността хората свободно да ходят навсякъде и да работят където си поискат, тогава въпросът за границите ще придобие друг контекст. Съвсем различен от контекста, който има днес за съжаление.
- Като активен участник в българската политика от нейното недалечно минало и бивш държавен глава, какво бихте посъветвали Симеон Втори при влизането му в родната политика?
- Какво да го посъветвам? Да бъде реалист, да не се влияе от емоциите на много от неговите привърженици идеи за монархии и прочее - неща, които вече са анахронични. Монархията като форма на държавно управление е била подходяща навремето. Днес там, където тя съществува, има само представителна роля. Монархът не може да решава проблемите така, както някои си представят. Пък и монархия имахме при Тодор Живков, това си беше чиста комунистическа монархия.
АЛБЕНА АНГЕЛОВА

© 1998 Черно море . Всички права запазени