ЧЕРНО МОРЕ бр.1016 от 7.5.2001 : Мнения/Коментари

Доц. д-р Георги Чалдъков

Българското чудо

За новата нашенска еманципация

Цигански ми ти работи

Доц. д-р Георги Чалдъков
преподавател в МУ - Варна
Празнувам Гергьовден, откакто съм започнал да пия червено вино и да ям агнешко, т.е. от студентскте ми години, от 1960 година насам. Оттогава съм разбрал сладостта на виното и агнешкото. Надявам се аз и моите приятели да постигнем победоносната сила на свети Георги, за да имаме и повече професионални и човешки успехи. Затова разчитаме на помощта и на другите светии.

Българското чудо
Преди няколко дена усул-усул в един вестник се просули главотрошителното заглавие "Хлябът по-евтин от брашното".
Никой не ахна. Никой не се сапикяса.
Другите вестници скромно не коментираха съдържанието на материала.
А това трябваше да прогърми по всите световни информационни агенции. "България е новото икономическо чудо на планетата!" Или: "В България е открит начин продуктът да е по-евтин от суровината!" А още по-добре: "Българско стопанско ноу-хау ще срине икономическия хегемонизъм на САЩ и Япония!"
Ама защо само САЩ и Япония! Ами Корея, Тайван, Сингапур, Хонконг, Китай, всички с цепнати очи - на колене!
У нас хлябът е по-евтин от брашното! И не условно. У-словно Слово няма. Щом е написано във вестника, казва стрината от горния етаж, значи е вярно.
Ние, като владетели на това безусловно слово, трябва да обясняваме и парадоксите на живота с думи.
Какво можем да измислим! Нищо по-мъдро от народната мъдрост. Смуча като комар поговорката "Евтини на триците, скъпи на брашното." Ами да, ето как става номерът: Брашното ни е скъпо, триците - евтини. И тричавият хляб, дето засища насъщните ни нужди, се оказва по-евтин от брашното.
Защото не е от брашно!
Аналогиите са неизбежни.
Например: Демократите ни са по-сталинисти от комунистите ни. Или: Банкерите ни са по-бедни от кредиторите си. А още по-добре: Симеон Втори е по българин от...
Българското чудо би уплашило само завеяни теоретици като Маркс.
Ние, които живеем във водовърт от абсурди, не трепваме. Обръгнали сме като почерняло от забрава брашно.
ГЕОРГИ ВЕНИН

За новата нашенска еманципация
и демократическия костовизъм
Спомняте ли си онзи анекдот, в който се разказваше за ситуацията относно еманципацията в едно българско село. Решили вечерта мъжете в кръчмата на другата сутрин да се съберат на двата хълма край селото. На по-ниския хълм да отидат всички, които са командвани от жените си вкъщи, а на по-високия - тези, които командват жените си. На сутринта - що да видят! Всички се оказали на по-ниския хълм. Но един от тях, който виждал надалече, се провикнал: "Я, на по-високия хълм има някой!" Търтили мъжете да видят този смелчага, стигнали до хълма и запъхтяни го попитали: "Ти бе, байно, как така си успял да командваш жена си?" "Аз ли? - учудил се оногова. - Няма такова нещо!" Ами тогава защо си тук, изръмжали ядосани селяните, а човекът си признал без бой: "Жена ми каза да постъпя така."
Защо се връщам към фолклора? Ами защото отново ситуацията опира до еманципацията. След като досегашните играчи бяха стреснати от появата на Национално движение "Симеон Втори", те употребиха всички възможни способи, за да го възпрат от премиера на предстоящите избори. Само че не бяха предвидили един от резервните варианти на внука на Фердинанд Лисицата (а не Лисугера!) - с жените ход напред. Партията на българските жени стана спасителният пояс за движението, а нейната председателка - Весела Драганова, се превърна не само в звезда за една нощ, но и в символ на едно ново начало. Като добра съвременна съпруга и майка, тя се занимава и с политика, и с бизнес, и се кани да роди още едно българче. Най-после нещо Весело в тази кампания.
Ха сега да си спомним, че колкото и велики българи да имаме в нашата история, всички са раждани от български майки юнашки. Че когато ни е най-зле, първо се сещаме за майка си ("Олеле, майчице!"). Че в живота на всичките тия велики българи винаги има поне по една фатална жена, която е обръщала биографията им в най-неочаквана посока. Че от Райна Княгиня до Ванга нова България има своите символи на оптимизма и вярата, че ще пребъдем.
"Никога няма да намериш жена без готов отговор, освен ако се окаже без език" - казал го е Шекспир, който не е бил асистент по политикономия, нито пък лидер на партия, а прост текстописец и актьор. Ама взел, че станал един от човеците на хилядолетието. А сега въпросите не са по-малко, отколкото преди да започне да ни управлява демократическият костовизъм. И отговорите все тънат в мъглата на неопределени обещания. Нужният прагматизъм и още по-нужната човещина ще дойдат не от закоравели демагози, а от нови лица с ново излъчване. Неслучайно СДС се пъчи с Надежда, неслучайно и в далечна Япония външният министър вече е жена.
Един умен мъж е казал, че красотата ще спаси света. Понеже тази задача все още не е по силите ни, нека първо спасим България. А има ли по-красиви жени от българките? Затова нека по-често се вслушваме в съвета им, преди да поемем към по-ниския или към по-високия хълм.
КОНСТАНТИН ГАЛОВ

Цигански ми ти работи
Поредната надпревара в играта кой най-много обича ромите започна. И то не как да е, а с агнешко филе.
Така че няма нищо чудно, когато ромският лидер Асен Баков се изцепи пред стотина мургави гласоподаватели на стадион "Младост" с "Добре дошли на най-големия ромски празник, братя и сестри, добре дошли на Гергьовден".
Посмали бе, Баков, то не беше Васильовден, международен ромски ден, а сега и Гергьовден бил цигански празник? Че то български празници не останаха!
Явно демокрацията е особено понятие в редиците на демократическата партия. Още повече, имайки предвид най-важната (според Асен Баков) цел, която предстои за него - ограмотяването на ромското население. (Дали Баков обаче е грамотен, едва ли някой Бог знае.)
Но все пак бай Ромският културтрегер е прав. Крайно време е неграмотното и доверчиво ромско население да спре да си продава (и то твърде евтино) гласа на поредните избори за Гочоолу и Дочоолу... и то за едното ядене!
А примери за неграмотност в ромските редици колкото си щеш. Не е чак толкова далечно миналото, когато в Кърджали ромите избраха една дузина ултранационалисти за общински съветници от БНРП (националистическата партия на д-р Иван Георгиев), и то само заради бледата лилава ивица на бюлетините, която взели за розовата на ДПС - какви съдбовни грешки заради един кофти печат.
Пък като стана дума, за месни примери, преди година в предизборната нощ за местен парламент и кмет фоторепортери заснеха ромски тартори, маащи предварително обещаните бифтеци в случай на победа.
Сега вече е ясно какво значи популярната фраза "за кокошка няма прошка", която си тананикат освен фолкпевачките и служителите на Темида. Няма прошка за кокошка, защото домашното пиле струва гласовете на цяла една ромска фамилия. Та за това кражбата на пернато се наказва с ефективни присъди. Жалкото е, че политиците ни си хапват къде по-мазни добичета, вместо постното птиче месо.
Дали ще дойде ден, в който за тях ще звучи онова, другото народно умотворение ГГЗ (гъз глава затрива)?