ЧЕРНО МОРЕ бр.1016 от 7.5.2001 : Читателски клуб

Българската десетка

За силата уважават, за насилието - ненавиждат

Левски се е люлкал на въже

Политически дай(джест)...

Българската десетка
Ако в едно демократично общество има думи, които говорят сами за себе си, и то безпогрешно, това сигурно са думите свобода на словото. Но като влезат в света на медиите, те не означават ли и машина за промиване на мозъци? Не само в България. Това все пак е значително по-добро от всяка диктаторска цензура.
3 май - Световният ден на медийната свобода, бе подобаващо почетен във Варна, както писа "Черно море". От друга страна, в Ню Йорк Комитетът за защита на журналистите обяви годишния списък на най-големите врагове на свободата на словото в света. В първата десетка са включени известни политици, като Фидел Кастро, украйнският президент Леонид Кучма, китайският президент Цзян Цзъмин, руският президент Владимир Путин.
Добре би било, ако организаторите на варненското честване на Световния ден на медийната свобода, наред с награждаването на най-добрите журналисти, бяха обявили най-големите врагове на свободата на словото в България. Кандидати за първата българска десетка са Александър Томов - "Новият варварин I и II", Явор Дачков - "Гласове", Румен Янев - "Неделя 150", Лили Попова - БНТ, Александър Бръзицов - БНР, министър-председателят Иван Костов, президентът Петър Стоянов. Подредени са така, защото в едно общество по-вредни са слугите, отколкото господарите.
Д-р ГЕОРГИ ЧАЛДЪКОВ

За силата уважават, за насилието - ненавиждат
Не е тайна, че ООН беше създадена, за да затвърди влиянието и могъществото на победителите от Втората световна война. За тази цел те учредиха организация на равнопоставените държави, в която пет самозванки имат право на вето, набират сателити, налагат мнението си. Същата тази ООН беше умело използван инструмент в студената война. Разбрали, че никога няма да победят отвън, американците решиха да подкопаят стените на комунистическата крепост и заложиха на абстрактни понятия. След Хелзинки най-популярни станаха човешките права и САЩ хитроумно, настъпателно и понякога откровено нагло ги използваха. Неадекватната позиция на източните бонзи доведе до самоубийството на втората свръхдържава и изведнъж хората от бившия комунистически блок разбраха, че теорията се различава от практиката.
Изникна видимият Шенген, Западът се опаса с невидими, но повече от железни огради, а безочливото отношение към хората от Източна Европа намеква вече за нов вид расизъм - икономическо-политически. Така в действие влезе новата стара история: "Извинете, имам ли право? Да, имате! А мога ли? Не, не можете!"
Самообявили се за богоизбран народ, американците с доктрината Монро още през ХIХ век се опитват да спрат всякакво въздействие на други народи върху - ни повече, ни по-малко - целия американски континент. А с последващите си документи претендират за износ в Европа, Азия, Африка на идеи, за налагането на американския начин на живот, на американската мечта навред по света. С тенденцията да стане Пакс американа. И ето - тези дни врагове и съюзници на САЩ в ООН открито заявиха намерението си повече да не са послушници на един разюздан господар и изхвърлиха САЩ от Комисията по правата на човека. Това е поразяващ удар, още повече че до ден-днешен САЩ си позволяват да определят с решения на своите органи коя държава е демократична и коя не, коя държава е терористична, коя държава от кои световни институции да бъде изхвърлена.
Поразени, разочаровани, смаяни дори от "нахалството" на независимите държави да бъдат независими, САЩ избягаха отговорите на неудобни въпроси като: "А сега какви поводи ще измисляте, за да бомбардирате тук и там?", "Нови критерии ли ще търсите, за да лепите етикети на демократичните, независими страни?", "Дали вече разбрахте съдържанието на термина "консенсус"?"
Американците вече измислиха първото обяснение - това било отмъщение, загдето могъщата икономически и политически държава не желае да плаща членския си внос в световната организация. Според САЩ този внос трябва да е еднакъв - и за тях, и за гладна Сомалия. И правата, разбира се, да са различни - САЩ с право на вето, Сомалия с право да гладува и да гласува за американските искания. Тези искания вече са постоянни, крайно неубедителни и откровено субективно-реваншистки.
Куба е лоша държава, защото не пожела публичен дом и вариете за северните си съседи. Китай е лош, защото сваля шпионски самолети. България е лоша. Абе, ей така - за всеки случай. И, който не слуша - бум!
Явно Големият задокеански баща още не е разбрал, че за силата уважават, но за насилието ненавиждат и презират.
ГЕОРГИ КОКОВСКИ

Левски се е люлкал на въже
На моите години, които не са малко, наживях се, не казвам отживях си, съм чувал думи и добри, и грозни, но словото, което чух на деня Лазаровден, ме разтърси, слиса душата ми. Дванайсет и половина. Програма "Хоризонт".
(Час преди това в двора ни, нацъфтял с буенец като цветен ручей щукнаха малки лазарки, хвърковати коконки и ни пяха пролетни песни.)
Ако някога науча името на мъжа, произнесъл сатанинската проповед от амвона на благочестието, и двамцата, застанали пред вратата на рая, ще попитам светлия ключар за пътя към ада... Защото, грешен заради храчката, с която го заплювам, там ще ми е по-добре, далеч от дявола, предрешен на ангел.
Той ни говори за Балканския синдром.
Балканският синдром е зло, в корена на който лежи... българският синдром. Не бива, учи ни меденият глас от читанките, нашите деца да научават за кланета, безчестене и робене, защото какво ще направят те, като отръкнат - ще тръгнат на мъст, а това какво е? - балкански синдром. Не бива така. За какво им е на тях песента за клетата робинка и защо трите синджира роби да не са три пеещи куди, прославящи хармонията и цветята, които често и неоправдано оприличаваме на кървави рани? А как волно ще расте това дете, къпано от росата и люляно от прохладния ветрец, ще стане то син на целия Балкански полуостров.
И тъй, от читанките ще изритаме истините, които ни противопоставят на добрите съседи, но оттам и Вазов ли ще изритаме, и Ботев ли ще изритаме? Колкото до Левски - той се е люлкал на въже.
Вярващите в Бога по-малко ли са вярващи, когато научават за светите дела на инквизицията, за огъня на Бруно и на Хуса? Ами френската Жана, разказват ли французите на децата си в името на братската прегръдка, че дъщерята на Франция е спасила Франция не с меч, а с флирт, завършил не на кладата, а в сладкото легло?
Като стигна до развития социализъм, говорещият забрави проповедта за забрава на преживяното зло и разказа със силни и сърдечни думи как за един виц по това време хората са били затривани като мухи...
Щом ще ни разплаква с наистина неизмислени драми, да беше споменал мимоходом и за жандермеристките мачове с футболни топки-глави, или пък за дивия ужас на ястребинчетата, когато ги гръмват в стриганите главици...
Споменът за злото не е непременно подбуда за ново, по-голямо зло, и безусловната толерантност на българина към другите, към не българите, е потвърждение на нашето несъгласие.
И падението на говорещия по обновения, поетичния "Хоризонт" не е урок, пример за ново, утрешно падение, а тревожен гръм, знак, че в душите ни прекипява грозде, от което ще изтече вино или... оцет.
Не искам да знам името на този мъж, достатъчен ми е срамът, че той е българин.
ЙОВО НЕДЕЛЧЕВ

Политически дай(джест)...
Тази английска дума има български произход. Хич да не ми се таковат англичаните, в смисъл гордеят. За друго може, но за тая дума - не! Тя е типично българска, към която англичаните са прибавили едно джа(е)ст, в смисъл сега. Или буквално означава дай сега, веднага! В българския език тя се използва най-вече в бита: Дай, мари, ко чакаш! - нежно обръщение на главата на семейството към нежната половинка. Напоследък обаче широко приложение намира в политическите пазарлъци между коалиционните партньори: Дай (сега, веднага) едно избираемо място!
Театрото, наречено избори 2001, навлезе в сериозната си репетиционна част. Главните роли са разпределени, но не се знае дали режисьорът няма да се намеси в последния момент и да вкара още някои и други съществени действащи лица. Но на фона на сегашния политико-сценичен декор наблюдаваме любопитни явления.
Ето, попиляната оранжева "гвардия" се мандахерца на групички и поединично като разбита армия. Каквато си е. Файтонът с гвардейците на Георги Пинчев се кротна в БЕЛ, поне за едно депутатско място. Знае се за кого... Яне Янев фучи за обединяване на земеделските сили и сипе закани. С това и май ще си остане, ако не потърси и той, заедно с Милан Дренчев и Петко Илиев, някой политически шапрон. Доцентът хирург с малобройната чета тутраканци подви опашка при Мозер. С ОДС стават сила. Но в ОДС-то нещата не са много таман. Пистата отеснява видимо и бегачите, желаещи да се състезават, се бутат с лакти, разменят си удари по кокалчетата, само и само да пресекат финала пък да е дори само с едни гърди. Ясно е, че при това положение Катетата и Надетата са с предимство пред мъжете... Дванадесет избираеми места поиска пък завчера госпожа Мозер. Какво се разбира под избираеми места обаче, е прекалено неясно дори за политолози от ранга на Огненият шаман Минчев или Иван Кръстев. Социологическите изследвания пък приличат на царедворско лакейничене. Може ли пък чак толкова процента да са за Симеончо, а за двете голеееми политически коалиции почти наполовината. Явно въпросът опира до някакъв неизвестен компютърен вирус, привнесен вероятно от Мадрид, и сега компютрите на МВМD показват резултати, които действат като грипен вирус за политическите дай-джастовци.
Този предполагаем вирус от Мадрид много наподобява на една история отпреди 80 години, когато Борис III, бащата на сегашния ни цар в изгнание, преди преврата срещу законното правителство на Стамболийски при посещението си в Славовица нещо бърникал в радиостанцията на министър-председателя. Синът не ще да остане назад и сега пък с модерен компютърен вирус обърква сметките на друг министър-председател. Това вече прилича на комплекс, който трябва да се избие, в смисъл не да се трепе, а да се преодолее. Но да не се отклоняваме. Работата наистина става напечена за оранжевите (пък и не само за тях) с появата на Симеон II на политическата сцена. От друга страна пък, исторически погледнато, земеделците са управлявали самостоятелно единствено когато България е имала цар. Многозначителен исторически факт, но изглежда госпожата и всички останали мозеристи не искат да схванат тънкия намек на историята. А известно е, че "историята е учителка на народите" (чичко Сталин). Извинете за цитата. В края на краищата обаче има сериозна опасност оранжевият електорат да няма достатъчно депутати в следващото НС. Като погледне човек, забелязва и друга цветна несправедливост. Оранжевата бюлетина не е при земеделска формация. Пореден парадокс на политическия ни живот. И не само. И в музикалния също. Например откога не сте чували веселата песничка за оранжевото небе, за оранжевите верблюди или пък за оранжево звънене...
Звънн! Какво беше това? Не е ли камбанен звън в памет на надеждите ни да живеем сносничко, без страх? Зънн! Ето пак този звън. Прилича на звъна на старите софийски трамваи. И на парламентарния звънец. Зън-зън, като мамещ звук, като сънуван блян, като...
- Работа, хляб, сигурност! - скандират отвън. Пречат на заседаващите. Сега е напечено, пече се хлябът на политиците.
Брънн, брънн! Дрънн, дрънн! Това са пък медиите. Мира не дават и те. Надигат политически поли, бърникат из панталоните на политическите мъже, проверяват ги в смисъл, и бързат да информират електората. Не мирясаха тия медии. Само Канал едно и националното радио горе-долу отразяват какво е казал точно вождът. А той ги казва ясно нещата - социалистите са главният му враг! Ясно, пак ще си играят на партизани и фашисти. Макар че няма гори - миналогодишните пожари ги унищожиха. Къде ще се крият? - тревожим се ние, мъдрите ни успокояват: Как къде - в оная сграда, с многозначителния надпис за съединението. Там ще са те, всичките, окъпани в електорална любов.
Ауу! Ауу! - стряска един страстно пламенен зов. Не бойте се деца! Това е зовът на добрия вълк Лупи. Зове многобройните социалдемократически чети под знамето на европейската левица. Ауу! - отеква в пространството нежният и малко тревожен зов. Как да не се тревожи човекът - 4 метра, пардон, процента са това!...
Чай шукария!... това са пък мургавите ни сънародници, те празнуват циганския Великден, 6 май! След което тръгват обединени към изборите. Трай коньо...
Зънн, зънн! Този път е камбаната. Съобщава ни, че Надеждата душа бере!
ИВАН ВИНИШКИ
Варна