по-нови 2001г.бр.1027 от 19.5.2001 бр.1026 от 18.5.2001 бр.1025 от 17.5.2001 бр.1024 от 16.5.2001 бр.1023 от 15.5.2001 бр.1022 от 14.5.2001 бр.1021 от 12.5.2001 бр.1020 от 11.5.2001 бр.1019 от 10.5.2001 бр.1018 от 9.5.2001 бр.1017 от 8.5.2001 бр.1016 от 7.5.2001 бр.1015 от 5.5.2001 бр.1014 от 4.5.2001 бр.1013 от 3.5.2001 бр.1012 от 2.5.2001 бр.1011 от 28.4.2001 бр.1010 от 26.4.2001 бр.1009 от 25.4.2001 бр.1008 от 24.4.2001 бр.1007 от 23.4.2001 по-стари 2001г.

Пактът за стабилност се разминава с мисията си

Пактът за стабилност се разминава с мисията си
Вече две години инициативата на ЕС пълни официалните хроники, без да търси отговори на балканските проблеми
Може би е въпрос на случайност, че проблематиката на Пакта за стабилност се актуализира в България през последните дни, когато Македония е на ръба на гражданска война. Какъв е приносът на Пакта за стабилност за нормализиране на Балканите през последните две години и имат ли основание критиците на тази инициатива да препоръчват нейното преосмисляне и предефиниране в новите условия на Югоизточна Европа (ЮИЕ) две години след Косовската криза?
Пактът за стабилност бе иницииран от Европейския съюз с подкрепата на САЩ и на страните от ЮИЕ непосредствено след края на бомбардировките срещу режима в Белград. Целите на тази инициатива бяха дефинирани в три основни направления.
Първо, подкрепа за процесите на демократизация на региона, насочена към демократична еволюция на Сърбия (възможна при отстраняване на Милошевич). Подкрепа за сдържането и разрешаването на етническите конфликти на Балканите чрез инструментите на съвременната европейска демокрация и защита на човешките права. Подпомагане изграждането на стабилни държавни и граждански институции, способни да установят ред и закон и да организират икономическото и социално преизграждане на Балканския регион като част от бъдеща обединена Европа.
Второ, изграждане на стратегия за икономическата и пазарно-институционална реконструкция на Балканския регион. Набиране на финансови ресурси за изграждане на ключови инфраструктурни обекти в ЮИЕ. Стратегическо планиране и стимулиране на регионалното икономическо сътрудничество, на икономическия растеж в региона.
Трето, изграждане на специфични инструменти и мерки за стабилизация и сигурност на Балканите, координиране дейността на международните институции (НАТО, ОССЕ, ЕС) за интеграция на региона в изграждащата се общоевропейска система за сигурност.
Всяко от горепосочените три целеви направления беше институционализирано в т.нар. кръгли маси - поредица от срещи и инициативи, разработващи проблематиката на демократизацията, икономическото възстановяване и укрепването на сигурността. Дискусиите трябваше да бъдат последвани от процес на взимане и осъществяване на конкретни решения. Първият и основен проблем на Пакта за стабилност беше и си остава принципната
липса на публична информация
(както на Балканите, така и в Европа) за дейността на тази все по-добре институционализирана в Брюксел инициатива. (Пактът разполага със своя ръководна йерархия, административна структура и материална база, които изглеждат внушително поне за балканския посетител в столицата на Европа.)
Две години Пактът пълни официалните хроники, но е далеч от решението на балканските проблеми
Както посещенията на Бодо Хомбах, така и публичните мероприятия на пакта в различни балкански страни вече две години пълнят официалните хроники, без да бъдат свързвани от общественото мнение с адресирането и решаването на ключовите и актуални балкански проблеми. За две години след кризата в Косово на територията на тази област се развиха мощни процеси на криминализация, на липса на респект към реда и закона, масирано етническо прочистване на малцинства, организиране на мощни мафиотски мрежи за незаконен трафик на наркотици, оръжие, "бели робини". Тези процеси имаха мощно дестабилизиращо въздействие върху съседните страни, пример за което е днешната криза в Македония.
Дейността на Пакта за стабилност нито веднъж не бе свързана както с реални действия по координиране на ефективни противомерки на тези дестабилизиращи процеси, така и с ефективно произвеждане на стратегически идеи по проблема кой и как би могъл да контролира и ограничи ефектите на тази дестабилизация. Пишещият тези редове е участвал нееднократно в дебати на Пакта за стабилност по гореизброените проблеми, но никога не е бил свидетел на практическото приложение на дебатираните мерки в балканската реалност.
Разбира се, би било наивно да се очаква една подобна инициатива, като Пактът за стабилност да разполага с реалната властова структура за налагане на решения върху един или друг фактор на нестабилност на Балканите. Консултативният характер на пакта го прави много по-близък по пълномощия до ОССЕ, отколкото до НАТО или ЕС. Но именно като консултативна структура пактът можеше да бъде ефективен в две направления, които убягнаха от фокуса на неговата дейност.
Първо, акумулиране на know how по кризисните проблеми на Балканите и формулиране на адекватни стратегически решения за преодоляване на тези проблеми. Второ, ефективно координиране и лобиране сред реалните властови институции на международната общност за осъществяване на определена стратегия за ЮИЕ в международната политическа практика.
Защо трябва днес институциите на международната общност да си задават въпроса как да сдържат и контролират кризата в Македония
Именно Пактът за стабилност трябваше да има готови препоръки, базирани върху сериозен мониторинг в предкризисния период, еднозначна идентификация на факторите за дестабилизация на крехката балканска република, набор от препоръчителни мерки за адекватна реакция.
Важни причини за липсата на публичен авторитет и реална стратегическа инициатива на Пакта за стабилност са неговата доста тромава административна структура и патерналистичното,
покровителствено-снизходително отношение на функционерите на Пакта към техните балкански партньори
Балканските страни не разполагат с много богат потенциал за стратегическо планиране, но специфичното know how за процесите в региона все пак преимуществено принадлежи на експертите в региона, а не на тези в Брюксел. Дори специално създадената мрежа на политическите анализатори на Балканите (SEEPIN) не успя да привлече интереса на Пакта за стабилност в Брюксел. Така, стъпка по стъпка, информираното обществено мнение както в Европа, така и на Балканите спря да прави връзката между сложните и драматични процеси в региона и Пакта за стабилност в Брюксел.
Справедливостта изисква да подчертаем, че Пактът за стабилност е единствената международна институция, която успя да привлече интереса на международните инвеститори и крупни финансови донори към проектите за инфраструктурна реконструкция на Балканите. Редица спешни проекти - възстановаването на корабоплаването по река Дунав, изграждането на моста Видин - Калафат, на железния път от Гюешево до Куманово - бяха приоритетно предложени от Пакта за стабилност за реализация при гарантирано финансиране. За съжаление - може би по независещи от Пакта причини - реализацията на тези проекти продължава да бъде обгърната от неяснота във времето.
Българското правителство бе нееднократно критикувано - както от Бодо Хомбах, така и от опозицията в България, че използва пакта за стабилност като разменна монета за постигане на цели като премахване на визовите ограничения за български граждани, за откъсване на България от пистата на бавно движение към Европа, наречена Западни Балкани. Опитът на българското правителство да предложи предефиниране на пакта в новите условия на региона през последните дни отново срещна нервна и отрицателна реакция от страна на Бодо Хомбах. Независимо от това дали официалната позиция на София към Пакта за стабилност е оправдана или не от гледната точка на Брюксел, подобно "прехвърчане на искри" е показателно за ефективността на пакта и от една друга гледна точка.
Процесът на нормализиране на Балканите е политически договорен процес
В рамките на този процес трябва да се имат предвид и да се взимат под внимание националните интереси на всяка една от участващите страни. Самото понятие за Западни Балкани, с което борави Пактът за стабилност (и другите институции на международната общност - ЕС, НАТО) е пример за
проблематично обобщаване на качествено различни реалности
Може ли да има единна стратегия за региона, която не прави съдържателна разлика между Албания и Хърватска, Косово и Македония, Сърбия и Босна? Общата стратегия е възможна единствено при отчитане интересите на отделните страни и при прилагане на гъвкави стимули за сътрудничество към всяка една от тях.
При последното ми посещение в Македония попитах известен журналист от Скопие: "Смятате ли, че Пактът за стабилност може да изиграе положителна роля за разрешаване на кризата в Македония?" Учуденият отговор, който получих, беше: "О, моля ви, положението при нас е много сериозно, необходима ни е бърза и сериозна помощ!" Все още не е невъзможно Пактът за стабилност да преодолее това отношение на отчужденост и снизходително недоверие, с което доста хора на Балканите и в Европа са склонни да оценяват първите две години от неговата дейност. За да бъде ефективен инструмент за стратегическо планиране и международна лобистка дейност обаче, пактът трябва да преосмисли своя подход към действителността в ЮИЕ и да прояви гъвкавост и инициативност в координирането и изразяването на всички добронамерени интереси, стремящи се да помогнат на Балканите да се превърнат в нормален регион на интегрираща се Европа.
Огнян Минчев
Mediapool

© 1998 Черно море . Всички права запазени