по-нови 2001г.бр.1027 от 19.5.2001 бр.1026 от 18.5.2001 бр.1025 от 17.5.2001 бр.1024 от 16.5.2001 бр.1023 от 15.5.2001 бр.1022 от 14.5.2001 бр.1021 от 12.5.2001 бр.1020 от 11.5.2001 бр.1019 от 10.5.2001 бр.1018 от 9.5.2001 бр.1017 от 8.5.2001 бр.1016 от 7.5.2001 бр.1015 от 5.5.2001 бр.1014 от 4.5.2001 бр.1013 от 3.5.2001 бр.1012 от 2.5.2001 бр.1011 от 28.4.2001 бр.1010 от 26.4.2001 бр.1009 от 25.4.2001 бр.1008 от 24.4.2001 бр.1007 от 23.4.2001 по-стари 2001г.

Вярвате ли, че в Македонската армия служат български Джипитата: моля, не се разболявайте! 100 000! Сините sins

Вярвате ли, че в Македонската армия служат български
Вярвате ли, че в Македонската армия служат български наемници?
Веселин Николов
59 г.
корабен електротехник
Не вярвам, защото мисля, че това е невъзможно.
Поля Асенова
45 г.
екскурзоводка
Нямам представа, не съм се замисляла за такова нещо.
Владимир Димитров
24 г.
студент
Не съм запознат с военния конфликт в Македония, но предполагам, че може и да има български наемници.
Георги Георгиев
34 г.
капитан от ВВС
Категорично не вярвам.
Димитър Димитров
18 г.
ученик
Това не е вярно, защото имам познати в казармата, и знам, че никой не е заминал за Македония.
Красимир Атанасов
18 г., ученик
Предполагам, че нямаме наемници или поне аз нямам такива сведения.
Веселин Миланов
48 г., частен бизнес
Мисля, че няма български наемници в Македония.
Красимир Несторов
63 г., пенсионер
Не вярвам. В Македония имат армия и не мисля, че ще опрат до български наемници.


Джипитата: моля, не се разболявайте!
Е, в интерес на истината няма такава молба от страна на фамилните лекари. Все пак лекари са, Хипократовата клетва са произнасяли. Но те, както и подопечните им, които имат "навика" да се разболяват, имат проблем. Например формулярите за направления към лекарите специалисти не достигат. От здравната каса им отпускат ограничени бройки и толкоз. А някои джипита имат стотици пациенти. Като вземат да се разболяват ваджишките и като се наложи да се препращат към тесен специалист, получават стеснение на душата. Джипитата. Такова стеснение ги обхваща, че самите те имат нужда от специализирана лекарска помощ.
Не достигат и формулярите за ЛКК. 16 екземпляра за 6 месеца. Джипитата свещи палят в храмовете, молят се за здравето на пациентите си. Не дай си Боже, някой от тях да катастрофира и крак да счупи. Отидоха шест екземпляра за ЛКК. Само за един болен, имал неблагоразумието да се напъха под забързан автомобил. Ами ако са трима? Не автомобилите, а пациентите. Три по шест = 18. Два екземпляра недостиг. А от здравната каса гледат под вежди: що за "екземпляри" сте вие, тези формуляри, дето ви ги отпускаме, за какво ги ползвате, а?!!... Въпрос, дето се вика, с повишена трудност. Но не за джипитата. А за здравната каса.
Никакво лечение не започва, ако докторът не отдели поне 15 минути за попълването на разните му там формуляри. А за 15 минути, ако един болен не оздравее, то и Господ не може да му помогне.
ИВАН ПЕНЕВ


100 000!
Откъдето и да я погледнеш, цифрата е привлекателна: закръглена, впечатляваща, заинтригуваща особено когато става дума за работни места. Ако това обещание от трибуната на ХII национална конференция на СДС бе прозвучало от устата на китариста от Омуртаг Димитър Абаджиев, можеше да отнесем изреченото към българската поговорка: Толкова баба знае, толкова бае! Но цифрата за разкриването на работни места обяви сам Командира - настоящ министър-председател, при това професионален икономист. И забележете: не за целия следващ евентуален мандат, а за всяка година.
Всяка година по 100 000!
Намерението е повече от похвално: край на бедността, край на несигурността в оцеляването на хората, замогнал се народ, който няма да е като бедния роднина сред богатите европейците. В страната се завръщат например трите хиляди висококвалифицирани български морски специалисти, които сега пътуват по световния океан за печалба на чужди фирми, тоест за просперитета на чужди държави и народи. Ако се позавъртим още с добрите намерения край морето, това означава до края на годината да започне да работи Варненската корабостроителница, да строи кораби за българското параходство, чиито съдове са застарели, а с обновения корабен парк да конкурираме успешно другите корабоплавателни фирми по света. И моряците, за чието образование са похарчени народни пари, да са по-често и по-близко до семействата си, а държавата ще се замогва от труда им.
На фона на българската действителност тази и други подобни картинки обаче са прекалено привлекателни, за да са реални. Защото китаристът не му е работа, но икономистът е длъжен да направи аритметиката, че за 100 000 работни места е необходимо всяка година в експлоатация да влизат 20 завода от рода на варненската корабостроителница! Или 50 оранжерийни комплекса като проектирания край Ветрино! Или 1000 хотела от рода на "Амбасадор" на Златни пясъци!
Ако държавата си беше запазила някакви сериозни позиции в икономиката, можеше и да се стигне до изпълнението, ако не на цялото, то поне на част от обещаното чрез разширяване на производството, модернизация и увеличаване на мощностите, реализиране на инфраструктурни и международни проекти с български инвестиции. Но след масовата приватизация, след тоталното въздържание от инвестиране в размирния Балкански район това е невъзможно. Защото никой няма да вземе насериозно и самия Иван Костов, завъртял през сегашния си мандат един от крановете на цеха за тежката сода, ако той поиска от девненското ръководство на "Солвей Соди" да увеличава годишно със 100 своите работници. Сори! Конците и в тази фирма се дърпат от хора далеч от България и единственият й шанс е нейните да съвпаднат с бизнесинтересите им, което е почти невъзможно, щом става дума за увеличение на работниците.
Тогава?
Падналите напоследък дъждове намалиха опасността от безводие в страната. Прогнозите са оптимистични: студена вода ще има за всички. Дори за тези, които не я изпиха, когато от същата политическа централа обещаха до края на това управление на ОДС да разкрият 200 000 работни места.
Не припомняме факта предизборно. Просто напомняме, че човек трябва да си мери приказките. Дори когато говори предизборно!
Има и паметливи! Повече от тях са само разочарованите.
ПЕТЪР ГЕРЧЕВ


Сините sins
"Син" на английски е грях. Множественото число (сини) си е грехове.
Българските сини обаче са безгрешни. И сините sin-ове, и сините дъщери.
Няма друг извод от отминалата конференция на СДС. Няма друго заключение. Друг силогизъм.
Не е грях, но очевидно не е добродетел да правиш конференции дни преди поредните избори. Ако някой иска сам да пише евангелието си или да го поръча на послушни писарушки, поне да не го кичи с юруш-ураджийство, неизбежно през такъв граничен промеждутък.
Тъй като и писарушките се изписаха, поканени бяха западни пророци, които благовещаха в минало време. А бъдещото им звучеше като прогноза за футболен мач. Нещо от сорта: заложете на успешния тим. Така изборите се превръщат в букмейкърско наддаване.
Няма успешни екипи в минало време. Топката е кръгла. И най-титулуваният отбор може да претърпи загуба. Някои социологически агенции вече я предричат.
Работата е там, че и социолозите играят с кръгли като топка цифри. Риташ ги към горния десен ъгъл, а те току врътнат турбулентно някое "падащо листо".
Почти със сигурност например царската топка няма да обере паяжините в ъглите на... урните. Едва ли всеки втори удар ще е гол. Гол е само царят. За добро или зло, ние отдавна нямаме очи на деца.
Греховете на сините обаче не са само в минало време. Няма как да не прихне човек, когато слуша шашмалогичните обещания на Иван Костов за следващия евентуален мандат на ОДС. 175 лева пенсия, 400 лева средна работна заплата, 100 000 нови работни места всяка година...
Мед и масло капе от устата на Кормчията. Капе и подслажда соленото море на всекидневния ни бит.
Самият Костов изобщо не си вярва. Едва ли е толкова глупав. Ако пък вярва, значи е параноичен фанатик. Според едно определение фанатизмът се състои в това, да напрягаш двойно сили, след като си забравил целта.
Но Костов е политик. А няма нищо по-искрено от политик, който изрича лъжа.
Колцина помнят какво обещаваше ОДС преди четири години. Колцина анализират с хладен ум какво от обещаното изпълни. И защо светът харесва СДС, а българските миряни - не (особено).
Защото им писна от лозунги.
А може би наистина при избори добрият девиз побеждава доброто решение?
Все пак полезно е за сегашните сини и за техните главни съперници да не забравят, че никога не бива да предприемат голяма политическа промяна, основана на приближаващ вот.
Всъщност тези акъли вършат работа там, където има правила на играта.
У нас изобщо не е сигурно дали отдръпването е за предпочитане пред грешката.

© 1998 Черно море . Всички права запазени