ЧЕРНО МОРЕ бр.1018 от 9.5.2001 : Анализи

Смятате ли, че при едно бъдещо обединение на

Босна - онзи ден, Косово - вчера, Македония - днес, а утре.

ПРЕЗ ПРОСОТО

Смятате ли, че при едно бъдещо обединение на
Смятате ли, че при едно бъдещо обединение на СДС с царя Стефан Софиянски може да стане премиер?
Жоржета Пищалова
33 г., учителка
Надявам се да е така. Всичко опитахме, вярвам в СДС, вярвам и в царя. Мисля, че няма нищо лошо Софиянски да е премиер.
Иван Лачев
67 г., пенсионер
Малко ме съмнява за коалицията на царя. Това правителство трябваше да си продължи мандата, коалицията не е много удачна за този момент.
Иван Михов
50 г., свободна професия
Само за царя, никакви други връзки с различни партии. Той трябва да е сам, за да му вярват хората.
Стоян Петров
51 г., безработен
За мене е важен царят. Дали ще се коалира с някого, зависи от политиката, която е избрал да води, но това е отделен въпрос. Тези, които ни лъгаха толкова години - стигат.
Георги Василев
61 г., пенсионер
Той заслужава. Вече е бил премиер и има достатъчно опит. Аз лично го харесвам, така че нямам нищо против.
Динко Цанев
26 г., безработен
Нямам мнение по въпроса. Политиката не ме интересува много.
Таня Казакова
60 г., пенсионерка
Да, харесвам го, той има опит и мисля, че ще бъде добър управляващ. Поддържам и Симеон Втори, но предпочитам да бъде сам, а не да се коалира.
Галина Дякова
47 г., програмист
Мисля, че ще е добре. Стефан Софиянски не мога да преценя дали ще е добър, но на мен лично той ми допада и нямам нищо против да е премиер.

Босна - онзи ден, Косово - вчера, Македония - днес, а утре.
Босна - онзи ден, Косово - вчера, Македония - днес, а утре...
Балканите отново са на път да станат черна дупка, да се превърнат в пространство, което живее в абсурдно, паралелно време
Докато светът слави първия космически турист - американеца Денис Тито, регионът ни остава разпнат от наследството на последния свой голям политик Йосип Броз Тито.
Западът е длъжен да поеме своята огромна част от вината за ставащото на Балканите днес. Заради неговите грешки и по имперски безпардонна воля народите тук плащат суров кръвен данък.
Става дума за двойния аршин,
с който Западът мери сходни намерения, за двойния морал, с който се отнася към аналогични действия. Едно е отношението му към войната на Турция с кюрдите в Анадола, друго - към борбата на Сърбия с албанците в Косово. Едно е отношението му към властите в Скопие при схватката им с албанските терористи, друго - към властите в Тел Авив при битката им с палестинските бунтовници.
Става дума за онзи фатален прецедент - въздушните удари в помощ на косоварите, продължили 78 дни през март - юни 1999 г. Тогава бяха нарушени нормите на международното право и фанатичният сепаратизъм получи масирана подкрепа, при която НАТО се превърна във въздушна ескадрила на бандитска групировка, каквато несъмнено бе и остава Армията за освобождение на Косово.
Става дума за мудните, алогични действия на Запада днес, когато Македония а-ха да пламне. И то така, че да изгори до основи. С просто око се вижда
дълбокото разцепление в НАТО
във връзка с жестокия конфликт. Разцеплението минава както между англосаксонците (САЩ, Великобритания) и европейците (най-вече Франция, Германия), така и вътре във всяка от държавите - между управляващи и опозиция, между социалдемократите (видели какво натвориха с ударите в Косово) и християндемократите (решили със задна дата да се правят на яростни ястреби). Плюс пълното засега неведение на новата американска администрация - каква визия да предложи на света в сферата на сигурността и отбраната.
В такава неутешителна външнополитическа среда властта у нас прави абсурдни и късогледи ходове, с които поставя националната ни сигурност на карта и прави мечешка услуга на Македония.
Нима Иван Костов не се прегръщаше с Хашим Тачи, вождът на АОК, за която сериозни западни издания и политици заявиха, че се занимава с тероризъм, грабежи, трафик на оръжие, наркотици и човешки органи.
Нима нашите управляващи не се опитваха да политизират и дори да партизират и приватизират отношенията ни с Македония в гонитба на предизборни дивиденти, без за миг да се замислят за последствията.
Нима Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина не проспаха Косово и Македония. Така че сега изобщо да не сме в час, да не знаем Берлинска стена по границата ли да издигаме, бежанци ли да приемаме, предислокация на военни части ли да предприемаме, или да обявяваме повишена бойна готовност. Нашият външен министър за сетен път доказа, че щом напусне лъскавите проатлантически лозунги и декларации,
незабавно й лъсват острият недостиг на геополитическа ориентация
и тоталният дефицит на стратегическо мислене. А военният ни министър, по справедливото твърдение на негов предшественик, остана на нивото на обикновен оперативен работник.
Нима в най-жаркото за региона време не почнахме бързо да режем своите танкове и ракети и не се трогнахме, че оставаме с шепа летящи бойни самолети. Сега спецслужбите ни са слепи, отбраната ни - разграден двор, а 10 000 въоръжени до зъби терористи спокойно ще изминат пътя от Сливница до Варна, без да срещнат боеспособен отпор. С такъв размах уволняваме последните си военни специалисти, че не е изключено един ден да се наложи да внасяме от Гърция сапьори, които да разминират пътя от Горна баня до центъра на София.
Нима вече 4 - 5 години сините политици от минаретата на най-високи държавни и партийни постове не водят унизителна кампания срещу Русия. Като не си дават сметка, че в никакъв случай не бива да се изключи вариант, при който без нея регионът може да се окаже тесен за славяните. Те са все глухи, слепи и неми за предупреждението на Москва, че ситуацията в Македония ще се чеченизира и тогава - жална й майка на тази държавица, на оскъдната територия, на която са сбрани тъй много и тъй разнопосочни, дори антагонистични интереси.
Ето така - чужди и свои грешки, заблуди и престъпна нехайност влизат в резонанс и утежняват неимоверно ситуацията за нашата страна. Тя може скоро да изпадне в положение, при което за нея няма полезен ход.
Всичко в Р Македония виси на косъм. Там текат етнически чистки. Любчо Георгиевски едва сега си дава сметка колко зелена и луда младост му пречи да бъде внушаващият доверие лидер като старата мъдра лисица Киро Глигоров - та да крепи държавата в поддаващите й сглобки. Арбен Джафери си блъска главата - дали да бъде умереният, мъдър македонски Ибрахим Ругова и така да позволи на Мендух Тачи да се превърне в радикалният, безпощаден македонски Хашим Тачи.
Ако все още за Македония има спасение, то вече е невъзможно без интернационализация, без привличане на сериозните западни държави, на Русия и Украйна.
Абсолютно грешна е тезата на нашите управляващи
- Македония да се оправя сама. Напротив, членките на Съвета за сигурност на ООН, развитите страни, световната общност трябва да запретнат ръкави и да започнат оттук да градят качествено нов тип международни отношения. Съдбата на Македония не е само местен, локален проблем. Вън от съмнение тя е и европейски, глобален проблем. Само с общи усилия, в чиято основа са общочовешките цели и ценности, може да се спаси от окончателно пръсване спуканото гърне на балканската сигурност.
Нека не си правим илюзия, че Македония е последната брънка от дъгата на регионалната нестабилност. Както Босна бе онзи ден, Косово - вчера, Македония - днес, утре внезапно току-виж дошъл редът на България. Впрочем, кой знае - може би някой вече я взима на мушка, а пръстът му бавно и хладнокръвно се насочва към спусъка...
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ
агенция Балкан

ПРЕЗ ПРОСОТО
Моята България умира, а вашата?
Не знам какво още трябва да стане в България, та българинът да повярва, че живее в страна, която умира. Не е толкова необходимо да се командирова в обезлюдената Родопа, да обхожда на Странджа баир гората, да преваля хълмовете на посестримата й Сакар, сякаш ослепели с избодените очи на изтърбушени кошари, порутени във вандалски набези къшли, изпепелени, съсухрени, чакълести земи, разтурени и обрани до шушка от пладнешки крадци къщурлеци с избити прозорци, превърнали се в усойни свърталища на веди, самодиви, върколаци, вампири, таласъми, както и изгризаните от отмъстителни пожарища стародавни български гори.
Не е необходимо. Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Само какви очи има той! Дълбоки, хлътнали навътре, същински пресъхнали кладенци, вглъбени в себе си, сериозни, задълбали сякаш в отдавна опоскани рудници, без лъч природен светлик в тях, излъгани очи. Достатъчно е да стъпи човек на перона на някоя вмирисана на кебапчета, риба на скара и вкиснали от пот сака автогара, където всяка шофьорска кабина дъни убийствената с извитата си простащина садистична чалга. Достатъчно е да се омеша в истинския митинг от некъпани мургавелковци, нагъващи до повръщане киселата бира, които лющят слънчогледа за мезе с черни от древната мръсотия нокти и пръсти и безизразно киризят ветреещите се шалвари на любимите си, докато знойните им половинки кършат кьочека под звуците на устремилите се към небесата маанетата. Достатъчно е човек да седне в някой гнусен влак за някъде, а всъщност - за никъде, заорал през България, за да разбере по непонятното и вмирисано на мастика, кариеси и арда гъргорене на всички възможни майчини езици, че България си отива.
България умира. Очебийно до ужас! Достатъчно е излъганите ви очи да скочат от прозорците на влака, да се хвърлят по треволясалия скат, да се спуснат по каменистите и стръмни склонове с извлечената от пороищата и лакомите бури земя, за да се убедите. Не е нужно зениците ви да далдисват в страховитите подмоли на невероятния и пуст язовир "Студен кладенец", където, казват, дремят 200-килограмови сомове-убийци. Или да литнат в празните небеса, където не самолети на "Балкан" да се кандилкат, ами не кръжат дори лешояди и орли. Не е нужно човек да ходи и по най-северното ни Черноморие, за да проплаче за тамошните ветровити мъже и жени без поминък, безжалостно изнудвани от мутри в копринени костюми за зърното, зеленчуците, тонажите дини и пъпеши, рибата в таляните, пазарена за жълти стотинки и препродавана от хищниците-матрапази на десеторна цена.
И ако не дай Боже, на човек му се случи да пресича боазите на Балкана с вмирисания на кисела пот, пикоч, евтин тютюн и мръсни пердета бърз трен, да се не нагледа на тучни, но като че ли нарочно запуснати ливади, по които някак без мерак, се поклащат и пасат мека тревица дръгливи кравки, мижави кози, рехави, неостригани за летните пекове, овце. Дори соцгордостта на България - Димитровград, строен с кръвта, потта и хъса на елате хиляди младежи, за 12 години преход към демокрация се е превърнал в изоставен завод с обрани халета, съборени цехове, поругани и порутени алеи на бившата слава, докато по улиците му трополят 70-годишни старци, прославени връстници на големия поет с ватенката Пеньо Пенев, някогашните първостроители. Същото е дереджето в напечените градчета на Делиормана, където мъжките кафета, изпити на унизителна вересия в кафенетата, се точат с години, а оглушителните плясъци на безработните карета карти ехтят като сочни шамари по охранените бузки на иначе мислещите за народа наши управници.
Обещаваните от бъдещия експремиер 100 000 нови работни места катагодишно, както и тия над 400 лева работна заплата, са само сън в лятната костово-еленска нощ, спуснала се като че ли завинаги над обезверена България. Хвърлените на ангро приказки обаче са един шарен предизборен дирижабъл, който ще се спука на 17 юни, защото е натъпкан със застоял от обещания въздух. Защото нито на управляващи, нито на опозиция, нито на писналото му население, нито на който и да е в България вече му пука, че нашата Родина бавно умира. А приносът за нейната смърт е общ. Той е като общ гроб, изкопан с нашите собствени ръце, в който най-сетне ще легнем смирени един с друг.
И ще влезем в Историята като първия народ, зачеркнал себе си.
ВАЛЕРИ СТАНКОВ