ЧЕРНО МОРЕ бр.1019 от 10.5.2001 : Анализи

Предизборната реклама като последен шанс

Предизборната реклама като последен шанс
Дрънкането на политическите PR-оръжия вече проглуши електоралното ухо
Точно 40 дни преди изборите в съблекалните на политическите играчи става интересно. Като преди всеки финален мач масажистите и треньорите раздават последни съвети, противниците разиграват схеми и тактики, медийни стратези пишат речи и обръщения. Играчите пък се учат да ги четат правилно и изразително. Мелето на стадиона този път като че ли ще е не само кърваво, но и за някой фатално.
И точно в този период, когато циклостилът на лозунгите е завъртян и предстои да облепи всека керемида на отечеството ни, най-важните хора се оказват онези невидими воини на публичната реч и невербалните внушения, наречени политически имиджмейкъри. В момент, в който изследвания тръбят за почти предрешена битка, а двата полюса тръпнат в царската сянка, рекламата е онази, която може да обърне каруцата. Тя е и последна надежда за партийците с изтекъл срок на годност или минимални шансове в овчарския скок над четирипроцентната летва. По всичко личи, че освен СДС, БСП, царското движение и евентуално ДПС за останалите парламентът може да се окаже само политическа "фата моргана". Според термометъра на социолозите пък истеризирания градус на общественото очакване царят да извади зайците от цилиндъра едва ли ще се повлияе от кампанията. Колкото и пищна да е тя. И все пак дрънченето на PR-оръжията вече започна и то е абсолютно емблематично за различните участници в състезанието.
Данъкоплатецът става рекламодател на синята кампания
При СДС ситуацията е най-показателна - цялата държавна машина до последния син писарушко вече е впрегната в кампанията. Отначало приготовленията си проличаха само с почти невидимата замяна на щатните политолози. Дежурните мегафони на демокрацията по традиция се считат
от сините за най-важното звено на имиджовата верига. И така - след като махна потниците и белите чорапи на политическите си поръчители, синият шаман Евгений Дайнов явно се оказа твърде умерен за вкуса на Костов и изхвърча от "Раковски" 134. На неговия вакантен само за дни стол се разположи далеч по-фанатичният Светослав Малинов. Заедно с него на тихия коментаторски фронт остана и колосът на политологическата мисъл Огнян Минчев. Линията на поведение на двамата след появата на Симеон Втори на сцената от интелигентен сарказъм премина към хардоплюване, за да стигне в последните дни директно до вкарването на вентилатора във WC-то. Всичко това се случи не без помощта и на кръг от журналисти, любезно приютени под синьото крило, начело с гласовития Явор Дачков и другия вечен вития на демокрацията - Иво Инджев, както и електронния глас на Костов Стояна Георгиева. Освен медиаторите и воините на "черния PR" обаче за нуждите на синята реклама работят и други неслучайни хора. Например младите българи - участници в Костовата инициатива "Българският Великден 2". Например шестимата европейски премиери, събрани от Костов на срещата на Европейската народна партия в София. За същата цел Командира използва и рекламното си ръкостискане с Буш, чиито послания лично преведе като приятелско рамо за изборите. Надежда Михайлова сади маслини в Солун пак с ритуално значение за пред камерите. Външнополитическата кампания е най-дебелият том в рекламната стратегия на СДС за избори 2001. Именно падането на визите и поканата за преговори за членство в ЕС са най-амортизираната публична гордост на сините. Но и на най-възторжения фен на демокрацията вече със сигурност му е писнало от "евроинтеграцията, политическата отговорност и воля", която не излиза от устата на членовете на синьото политбюро. Напоследък обаче експертите от медийната кохорта явно накараха Костов да забрави общите приказки и резултатът дойде още на синята конференция този уикенд.
От кошницата с предизборни обещания излязоха по 100 000 работни места на година, 176 лева минимална пенсия, 420 лева средна заплата и прочее благини за електората.
Излязоха и половинчати самокритики за политическия нарцисизъм на сините. Не излезе само истината за разцепленията, лагерите и отлива на избиратели.
Съвсем явно и без никакъв свян в кампанията на СДС работят министри, областни управители, държавни мерцедеси за предизборни турнета и дори НСРТ. А на практика данъкоплатецът става рекламодател в синята кампания. Масовото рязане на ленти и биенето на тъпана за осезаемия икономически растеж пък играят по тънката струна на родния бизнес. Но пак са изтъркани тактики, с които сините могат да залъжат само вярното си ядро.
Привличането на известни българи за каузата, че и за листите, е друг имиджмейкърски прийом на партиите. Сините обаче засега се въздържат от гръмки покани, като изключим тази към златната Тереза Маринова, която влиза в листата от родния си Плевен.
Иначе същинската синя реклама вероятно ще излежда по познатия от предишни избори начин - концертите на "Стари муцуни" и Вили Кавалджиев, Васко и Богдана, плюс части от музикалния авангард като любимия на президента "Метрополис", D2, "Антибиотика" и прочее.
На местна почва кампанията все още е в мъгла. Събрали горчивите поуки от разточителните харчлъци по местните избори, сините все още умуват как да атакуват варненци.
Но и да решат, те рядко вадят на светло обслужващите предизборната им реклама звена.
Модерната лява свири сбор на интелектуалците
В тези избори социалистите подходиха съвсем радикално
в посланията и кампанията си. Може би защото бяха наясно, че ако разчитат само на тъмночервените по убеждение, предизборният им валс може и да се окаже действително последен. Затова съвсем по седесарски включиха популистката машина, в която основният рефрен беше социалдемократизацията на БСП, преосмислената позиция за НАТО и т.н.
За разлика от СДС, за чиято кампания работи цялата държавна машина, БСП мобилизира една дузина тайни оръжия. Съвсем скоро червените се похвалиха с френския топексперт по медийните въпроси Жак Сегела, когото помним като имиджмейкър на СДС през 1990 година. Освен PR светилото на левицата открадна и рекламното лице на основния си опонент. Детето на демокрацията Лиана Панделиева с натрупването на годинките се осъзна и премина в лагера на столетницата. Тя самата обясни постъпката си с разочарование, слухът обаче говори за тлъст хонорар. Идеята за трансфера била на основния отговорник за лявата кампания тв режисьора Нидал Алгафари, който освен хубавата Лиана приготвил за червените бабички и други изненади. Част от тях впрочем видяхме по време на подписването на коалиция "За България", където дългокраките манекенки на "Визаж" оплакнаха окото на соцчленовете.
Лявата коалиция въпреки модерната си кампания, която обеща, продължава с ретроградните лозунги, познати от близкото минало. Усетили народното недоволство от синьото управление, Първанов и компания пак забиха тъпана на водачи на гладните и онеправданите. Старата соцхватка обаче хваща дикиш у онези, които още не са им яли попарата. А ако има такива, то повечето от тях не са достигнали възрастта на гласоподаватели. Разликата на лявата коалиция от стария публичен образ на БСП засега обаче се оказват единствено вътрешнокоалиционните скандали около подредбата на листите. Сред малкото плюсове на червената стратегия са прословутите граждански квоти, в които БСП покани Ламбо, Нешка, Живковата внучка, шефа на следствието Бойко Рашков, Дончо Цончев, Андрей Пантев и прочее лидери на мнение в обществото. На фона на този мастит личностен сбор доста абсурдно изглеждат ангажираните вече чалга-звезди за предизборните митинги на червените. Явно замисълът е атаката към народната любов да бъде по всички фронтове.
Във Варна предизборният щаб също вече е налице, а негов водач е лично първият в листата Петър Димитров. За политически съветник на червените тук се спряга отново Димитър Гронев, който беше редом до социалистите и подкрепения от тях Кирил Йорданов по време на местните избори. Прогнозните харчлъци за реклама край морето били около 70 000 марки според членове на местния актив.
Имиджмейкърите на Симеон стоят без работа
Появата на царя и неговото национално движение според някои е продукт на дълго и внимателно обмисляна стратегия. Медийното лице на тази стратегия като че ли няма нужда от допълнително напомпване, като се има предвид чудовищният за родните стандарти рейтинг на Симеон. Първоначално като пръв негов медиен съветник беше обявен мистериозният Константин Иванов, щатен експерт по медийните въпроси към Европейския съюз. Иванов неслучайно през цялото време на учредяването на движението стоя до рамото на царя. Но досега никой не е чул и дума от експертните му уста. Сега на помощ на царската коалиция съвсем публично се притече друго от чедата на демокрацията - политологът Емил Кошлуков, който преди две седмици подписа договор с коалицията. Телевизионната дама Цветелина Узунова пък официално бе цанена за глас на царя. Въпреки липсата на каквито и да било конкретни анонси за намеренията му топлото, почти любовно отношение на родните медии към царя е факт. То се засили поне два пъти след отказаната от съда регистрация на движението и магариите на ЦИК около вписването на коалицията. Личните му медийни флиртове след прословутото изявление от 6 април обаче
предизвикаха същински скандал. Особен принос имаше инфарктното интервю на Ива Петрони с него в "Екип 4", където Симеон направо изкара от релси окумуш момичето на Гарелов.
Досега от ръководството на движението тръбят, че кампания в стандартния смисъл на думата няма да има. Според социолозите такава просто не била нужна. Въпреки това всекидневно нови и нови лица застават на опашката на желаещите да дадат рамо за кампанията му. Поне три красиви българки - Гергана Полежанова, Юлияна Дончева и Нина Николина, заявиха желанието си да ги ползва за лица на кампанията си. Той обаче мълчи. Защото лице вече има.
Самият Симеон обаче вече започна кампанията с черкувания и литургии. Образът на обикновеният месия от Мадрид, слязъл при хората с хлевоусти приказки явно кара хората да му "верват", без някой да похарчи и лев за това. Независимо от това зли езици говорят, че милиони марки задгранична помощ чакали да бъдат похарчени. Финансово рамо обещал и
самият Илия Павлов, чиито заместник в "МG холдинг" Стоян Денчев е спряган за основно лице в царските листи.
Вместо за експерти Доган плати за кебапчета
ДПС по принцип не е от партиите, които разчитат на въздействието на политрекламата. Силата на движението и неговият лидер винаги е била не в откритите послания, а в скритите пазарлъци. Силата на етническата карта на тези избори бе подкрепена освен от Либералния съюз на Желю Желев и от най-желаната от всички свободна политическа валенция - "Евророма" на Цветелин Кънчев. По този начин Доган спести огромна част от напъните за електорална подкрепа извън турските малцинства. И вместо за политически и медийни съветници плати за кебапчета и бира. Ромския вот сега му е нужен повече от всичко. Като причина за тази спешна сделка ангажираните с политика посочват риска ДПС да се размине с ролята на парламентарен буфер, ако Симеон успее.
Въпреки този риск Доган продължава да предпочита невидимия PR пред откритата политагресия. Колкото до това каква кампания ще ни сервира, местните му емисари отговарят - скромно, в рамките на позволеното. Това, преведено на прост език, ще рече около 20 000 марки за вкарването на един депутат от Варна.
Рекламната битка на малките ще бъде до кръв
Останалите играчи в състезанието за проценти също точат стратегии и рекламни послания. Новата коалиция ВМРО - "Гергьовден" ще бъде най-атрактивна сред мъчещите се да изпъкнат. Логиката е желязна - "Гергьовден" разполагат с шоумени и идеолози на корем, а ВМРО са известни луди глави.
Те са и една от коалициите, които наистина има защо да разчитат на предизборните рекламни оръжия. За жалост най-любимото на българите от тях - Слави Трифонов, няма да участва. Поне официално.
Евролевицата вече обяви логото си за избори 2001 - не сме участвали във властта, не сме се и проваляли. Освен на проникновените слова обаче Лупи и сие със сигурност ще разчитат и на силна кампания. Там ресурсите на бялата лястовица не могат да се мерят с тези на мастодонтите, но мълвата носи, че за тези избори БЕЛ е приготвила също вносни имиджмейкъри и черни пари за бели народни веселия.
Колкото до останалите състезатели като земеделци, монархистите на Куртев, Гражданската партия на Бонев, двете зелени партии и прочее, там рекламните напъни вероятно ще бъдат проформа. Защото след появата на царя и колебаещите се за кого да гласуват вече нямат нужда от каквато и да било реклама.
АЛБЕНА АНГЕЛОВА