ЧЕРНО МОРЕ бр.1020 от 11.5.2001 : Новини от света

Президентът вече не е любимец No1

Парашутистката Мозер не иска парашутисти!

Парашутистката Мозер не иска парашутисти!
Това, че не ги иска в политическото пространство, и без да го каже по повод очерталото се трайно настаняване там на хората на Симеон Втори, е повече от ясно! Равнопоставената конкуренция в политиката е нежелана: може да се окаже по-умна, по-интелигентна, че и по да милее за страната и населението й. В изявлението си Анастасия Мозер дори има наглостта да се оторизира сама и да заяви, че ще гледа предложените от царя кандидат-депутати под лупа и ще ги одобрява, с какво право и от чие име - тъй и не се разбра.
Е, самовлюбено да се пишеш за по-умна и по-далновидна от един Симеон Сакскобургготски, царя в изгнание, но все пак цар, с всичките произтичащи от този факт задължителни за коронованите глави възпитание, образование и независимо, самостоятелно съществувание, може да е политически удобно, но не е вярно! Чуденката е и друга: как така госпожата, която отдавна се вживява в ролята на политик, без чиито изявления, напътствия и дълбокомислени съвети България направо загива, забравя, че народът, в голямата си част останал земеделски, въпреки напъните на социалистическия строй да го направи "нация техническа", не е късопаметен. Той не е забравил, че Анастасия Мозер долетя, разтвори парашут над страната и се приземи в СДС, създадено и от много изстрадали и репресирани земеделци, стоически понесли терор и преследвания, но водили тук неистова борба за оцеляването на земеделската идея. На същата идея, на която безкористно и всеотдайно в изгнание служи и д-р Г.М. Димитров. Но за разлика от своя баща, който, независимо от ангажиментите си в Българския национален комитет и Събранието на поробените европейски народи, обединяваше аграрните политически формирования по света (как иначе щеше да получи престижния вот на генерален секретар на Международния селски съюз), дъщерята Мозер (да беше си върнала поне българското име, щом работи за българска кауза) по поръчка или по свое усмотрение най-напред вся разкол в демократично настроените земеделските редици, а после под крилото на новата вълна политически недоносчета в СДС, с наследени навици и въжделения от социалистическия строй, в който израснаха, се настани в мекото депутатско кресло. За какви заслуги, в чий интерес и с каква цел, са въпроси, чиито отговори и до днес са обвити в мъгла.
Вникването по-дълбоко в панорамата на отминалия политически живот - Мозер е сред виновниците за утвърждаването на етническата партия ДПС в България. Разколът в земеделските редици позволи на Сокола и обкръжението му да сформират движението от електорат, потомствено и житейски отдавна и до наши дни неразривно свързан със земеделската идея. Една силна аграрна партия в българския парламент далеч по-добре би отстоявала и защитавала икономическите му интереси пред управляващите. И би съдействала хилядите етнически и набедени турци от помашките райони да приберат крака и да не стоят разкрачени между България и Турция, раздвоени между привързаността си към родните места и потвърдената възможност да припечелят повече за по-осигурено бъдеще. Но Мозер и обкръжението й зад българите земеделци не застават, та земеделците от етноса ли ще защитават! Тъй се изправяме пред още едно доказателство на всеизвестната истина, че имидж, престиж и признание на политик не се наследяват, а се извоюват. Идеалът, завещан от Стамболийски и неговите съратници, между които е и д-р Г.М.Димитров, не се носи между страниците на съюзната членска книжка, пък била тя и по No1, нито под целофана на депутатската карта, а в сърцето. Ако е бил там, Мозер непрекъснато досега щеше да напомня на управляващите, каквото да й струваше това
(примерът на депутата Г.М. Димитров все още е жив), че например цяла една райска долина (Камчийската) бе закопитена в деветия кръг на ада. Тук овощари и зеленчукопроизводители със сизифовски усилия смогват да възстановят част от върнатите им земи с елитните насъждения и родовити терени. И до неотдавна, при едва кретащо производство на плодове и зеленчуци, а сега, при значително увеличени количества благодарение на положените грижи, рекетирани от некоректни прекупвачи, селяните продължават да изнемогват, притеснени от невъзможността да възстановяват разходите по обработката и да получат заслужена компенсация на положения труд: продукцията им, дори на безценица, трудно се реализира. Защо Мозер, влязла във властта с името БЗНС и призвана да брани интересите на земеделците, допусна да се затрие едно модерно плодохранилище в Долни чифлик за 5000 тона плодове и зеленчуци с италианска поточна линия за сокове? Къде беше да се опълчи срещу решението да се закрие и разграби евтината транспортна жп връзка, по която може да се изнасят милиони тонове селскостопанска продукция за пазарите в страната и Европа? По каква причина не настоя пред Министерството на земеделието и горите, дори през мандата на Венцислав Върбанов, да се реализира българският (по-точно варненският) проект за създаването на тържище в големия консумативен център и експортно-транспортен възел Варна. Според проекта в рамките на плодово-зеленчуковата борса важно звено е Сдружението на производителите, което защитава интересите на селяните, стимулира производството, осигурява вътрешни и външни пазари, доставя химикали и посадъчен материал за подмяна на трайните насаждения. Ако не самата Мозер, някой от нейните хора да е дал ухо на информацията, че българският проект бе високо оценен и скоростно приложен в Унгария и Румъния?
Очевидно е: срамът, при наличието на приемателни бази и пунктове, навеси за сортиране, палети, малка механизация в цялата Камчийска долина и готовност от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие да отпусне преференциален заем от $4 289 000, е и за подвизавалите се целомандатно във властта политици от БЗНС-НС. Всъщност нищо ново под слънцето: със земеделски водач парашутист, който за четири години едва ли му се е случило четири пъти да нагази в лепкавата, но благодатна селска кал, да стисне изстрадала напукана, мазолеста селска ръка и да чуе тежненията на притежателя й, и на който едва ли някога му е замирисвало на обор, се остава далеч от проблемите и в Камчийската долина, и в тютюнопроизводителните, и в зърнопроизводителните, и в животновъдните райони. Навсякъде, където има истински, а не набедени земеделци, за които земеделската идея не е средство за попадане във властта, а верую, а земеделието - житие и битие!
Царят, при евентуален изборен успех, едва ли ще е толкова недалновиден да изпрати в земеделието, където е най-малко допустимо, било политици, било специалисти парашутисти. Догадките и изявленията по този повод на Анастасия Мозер издайнически водят до страха да не загуби мястото си във властта. Загрижеността, че няма кой да отстоява интересите на селячеството, е пак на много, много заден план. Ако изобщо някога е минавала подобна мисъл през главата на Мозер и на хората от обкръжението й.
ПЕТЪР ГЕРЧЕВ