ЧЕРНО МОРЕ бр.1020 от 11.5.2001 : Афиш

Осигуряване на земеделските производители

Правомощия на избирателните комисии и изготвяне

Осигуряване на земеделските производители
В ДВ, бр. 64 от 2000 г., са публикувани измененията и допълненията в Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗ00), относно осигуряването на частните земеделски стопани и земеделски производители. В тази връзка се извършиха промени и в наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (ДВ, бр.21 от 2000 г., изменена и допълнена бр.83 от 2000 г.) по реда на внасянето на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
До 8 август 2000 г. частните земеделски стопани подлежаха на задължително осигуряване на основание чл.4, ал.3, т.4 от КЗОО, като месечния осигурителен доход, от който се изчисляваше осигурителната вноска, беше избраният доход в размер от една до десет минимални работни заплати, установени за страната.
След измененията на чл.4, ал.3, т.4 от КЗОО понятието "частни земеделски стопани" отпадна и се замени със "земеделски производители".
Съгласно новосъздадената т.4 в параграф 1 от допълнителната разпоредба на КЗ00 земеделските производители са физически лица, които произвеждат растителна или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. В този кръг са включени само земеделските производители, които са физически лица и не са еднолични търговци. Установеният ред е указан в наредба No3 от 29.I.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Земеделските производители, за да се считат като такива и да ползват съответните права, следва да се регистрират в областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа" на основание на наредба No3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, издадена от министъра на земеделието, горите и държавната реформа (ДВ, бр.10/1999 г.) На регистриране по този ред подлежат земеделските производители - физически и юридически лица, които отговарят на конкретни условия, изредени в чл.3 от наредбата. Всеки земеделски производител се вписва в регистъра, като въз основа на това му се издава регистрационна карта по образец. Регистрационните карти се заверяват ежегодно от областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа" след представяне от земеделските производители на актуална информация за дейността им.
От 8 август 2000 г. земеделските производители подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Съгласно чл.9, ал.5 от КЗОО земеделските производители се осигуряват върху избран от тях осигурителен доход, който не може да бъде по-голям от минималната работна заплата, установена в страната и по-голям от десетократния й размер. Осигурителните вноски за земеделските производители, регистрирани на основание наредба 3 от 29.I.1999 г., които извършват единствено земеделска дейност, могат да се изплащат и от фондовете за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от МС. В тази връзка в чл.2 на наредбата за обществено осигуряване самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина е създадена нова ал.4, с която се предоставят изключително изгодни условия за осигуряване на земеделските производители. Регистрираните в регистрите към областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа" по закона за подпомагане на земеделските производители лица могат да внесат без мито дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, ако извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Това не се отнася за лицата, които извършват и друга дейност, за която те подлежат на осигуряване на друга дейност, за която те подлежат на осигуряване на друго основание. В тези случаи осигурителните вноски се дължат ежемесечно по съответния ред в зависимост от упражняваната дейност и основанието за осигуряване.
Земеделските производители могат по свой избор да се осигуряват за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионална болест. Ако внасят осигурителни вноски в размер на 32 % на сто (за 2000 г. 35 на сто), имат право и на парични обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременности, раждане, отглеждане на малко дете, месечни добавки за деца.
За земеделските производители е създаден ред за осигуряване при изключително изгодни условия с новосъздадения параграф 5а в преходните и заключителните разпоредби на КЗОО. Отнася се за периода от 1.VIII.2000 г. до 31.ХII.2005 г., за който се дава възможност осигурителните вноски за тези от тях, които упражняват само земеделска дейност, да се внасят върху избран осигурителен доход от половин минимална работна заплата до 10 минимални работни заплати за страната.
За лицата, извършващи дейност единствено като земеделски производители, не се определя окончателен размер на осигурителния доход съгласно разпоредбата на ап.7 на чл.9 от КЗОО. те нямат да извършват годишно изравняване на доходите и няма да довнасят осигурителни вноски според действително получените приходи от трудова дейност.
Собствениците или съдружниците в търговски дружества и едноличните търговци, които освен като такива са регистрирани като земеделски производители, включително и тези, които извършват единствено земеделска дейност, подлежат на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 на КЗОО, т.е. като съдружници, собственици или еднолични търговци. Това е така, тъй като юридическите лица и едноличните търговци не са включени в категорията "земеделски производители" по смисъла на т.4 на Ц1 от допълнителната разпоредба на КЗОО.
На териториалните поделения на НОИ са дадени указания писмено да уведомят регистрираните при тях частни земеделски стопани за направените промени в осигурителното законодателството и новите условия за ред за регистриране и осигуряване на земеделските производители като изискат от тях да представят регистрационните си карти, издадени от областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа", за да продължат осигуряването си съгласно новите разпоредби.
Частните земеделски стопани, които са регистрирани преди 8.VIII.2000 г. по реда и условията на наредба 3 от 29.I.1999 г. и представят в ТП на НОИ регистрационна карта, издадена на основание на посочената наредба, могат да продължат осигуряването си на основание чл.4, ал.3, т.4 на КЗОО. На лицата, осигуряващите се като частни земеделски стопани до 8.VIII.2000 г., които не представят регистрационна карта, издадена от областната служба "Земеделие, гори и аграрна реформа" за регистрация като земеделски производители, след тази дата ще им бъде прекратена възможността да се осигуряват. Неоснователно внесените след 8.VIII.2000 г. осигурителни вноски от частни земеделски стопани, които не са се регистрирали като земеделски производители, подлежат на възстановяване по реда на чл.115, ал.4, от КЗОО от съответните териториални поделения на НОИ.
Когато земеделските производители упражняват и други видове дейности, като съдружници или собственици на търговски дружества, еднолични търговци, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, осигуряването им е върху избран осигурителен доход от две до десет минимални работни заплати, установени за страната чрез едно от дружествата за една от дейностите по техен избор, съгласно чл.2, ал.2 на наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. В тези случаи доходите от всички дейности включително и като земеделски производители подлежат на годишно изравняване.
При положение, че земеделските производители, извън дейността си като такива, упражняват дейности по трудови правоотношения, за дейността си като земеделски производители трябва да се осигуряват ежемесечно върху избран осигурителен доход в размер от една до десет минимални работни заплати. Осигурителните вноски на тези лица не се изплащат от фондовете за подпомагане на земеделските производители.
ИВАН ЛИЛОВ
експерт по социално осигуряване
в РКС на КНСБ - Варна

Правомощия на избирателните комисии и изготвяне
Правомощия на избирателните комисии и изготвяне на избирателните списъци
Законът за избиране на народни представители (ЗИНП) в ХХХIХ народно събрание е в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник", бр.37 от 13.IV.2001 г. Голяма част от неговите разпоредби се отнасят до правомощията на избирателните комисии и за изискванията при изготвянето на избирателните списъци. Подробно са регламентирани и всички други въпроси, касаещи изборния процес, в т.ч. за изискванията към кандидатите за народни представители и предизборната кампания, за начина на гласуване и определяне на изборните резултати. В оставащото време до деня на изборите посочените въпроси имат своето актуално значение, поради което те са важни както за политическите субекти, така и за избирателите. По тази причина днес разглеждаме първата тема "За правомощията на избирателните комисии и за избирателните списъци".
ЗИНП е изграден върху пропорционалната система, т.е. изборите се произвеждат с изборни листи на парти, коалиции и от независими кандидати, регистрирани в многомандатни избирателни райони. Произвеждането на изборите се осъществява от секционните избирателни комисии (СИК), районните избирателни комисии (РИК) и Централната избирателна комисия (ЦИК). Численият състав, както и разпределението на длъжностите в РИК и СИК зависят от броя на мандатите в съответния избирателен район, както и от резултатите от консултациите на парламентарно представените политически сили в ХХХVIII народно събрание. За всички комисии е в сила изискването, че една партия или коалиция не може да има мнозинство в тях, както и че председателят и секретарят на една комисия винаги са от различни политически формации. ЦИК се назначава от президента на републиката, а тя от своя страна назначава РИК по предложение на областните управители. СИК се назначават от РИК по предложение на кмета на общината, района или кметството. За членове на РИК и СИК могат да се назначават лица, които имат признато от самия закон избирателно право, т.е. да са граждани на Р България, да са навършили 18 г. към датата на изборния ден включително, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват присъда лишаване от свобода.
Друго важно изискване към всички членове на ИК е, че те не могат при изпълнение на задълженията си да носят отличителни знаци на партии, коалиции или инициативни комитети или да провеждат предизборна агитация. Освен това членовете на всички ИК имат правния статус на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс, а това повишава отговорностите им.
От особена важност за всички ИК е формулата за формиране на кворум и мнозинство при вземане на решения. Законът изисква минимално присъствие от петдесет процента плюс 1 от членовете да присъстват, за да се проведе редовно заседание на комисията, а решенията се вземат с обикновено мнозинство - петдесет процента плюс един глас от присъстващите. На тези заседания могат да присъстват и застъпниците на кандидатите за народни представители, чиито становища, мнения и възражения следва да се протоколират.
РИК има изключително отговорни функции, а това определя и обема на правомощията им. Част от тези правомощия се отнасят до организационно-техническата подготовка на изборите, както и самото произвеждане на избора. Тук може да отнесем въпросите за образуването на избирателните секции, изготвянето на избирателните списъци, отпечатването на бюлетини, издаването на удостоверения за гласуване на друго място и др. Втората група правомощия се отнасят до легитимиране на политическите субекти за участие в изборите на територията на избирателния район, като например назначаването на СИК, регистриране на кандидатските листи на партии, коалиции и независими кандидати, като ги обявява публично, регистриране на застъпниците и проверка подписките за подкрепа на независимите кандидати. За варненския многомандатен избирателен район минимално необходимата квота за регистриране на независим кандидат е 1900 избиратели с постоянен адрес на територията на района. Всички решения на РИК по тази втора група въпроси могат да се обжалват пред ЦИК в тридневен срок от обявяването им. По тях ЦИК се произнася в тридневен срок с окончателно решение. Третата група правомощия на РИК се отнасят до правото им да разглеждат жалби срещу решения и действия на СИК, по които се произнасят незабавно и обявяват публично решенията си.
За правилното и законосъобразно произвеждане на изборите е необходимо своевременно да бъдат изготвени и перфектни избирателни списъци. Те се съставят от общинските администрации по населените места, където се водят регистри на населението. Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция по постоянен адрес на гражданите. Всеки избирател се вписва само в една секция. В списъците се включват всички български граждани, които към 17.VI.2001 г. включително имат признато от закона избирателно право. Възможните усложнения във връзка с изготвянето на избирателните списъци могат да се квалифицират в три групи. Първата група се отнася до заличаването на имена от избирателните списъци. Това се предвижда, ако съответните лица са загубили правото си да избират - поставени са под запрещение или изтърпяват присъда наказание с лишаване от свобода. Заличават се също така и имената на гражданите, които са заминали в чужбина не по-малко от два месеца преди 17.VI.2001 г., които не са се завърнали в България до момента на предаване на избирателните списъци на СИК. Това заличаване се извършва по искане на самите граждани или служебно - въз основа на официални данни за издаване на българските документи за самоличност. Втората група усложнения във връзка с изготвяне на избирателните списъци се отнася до дописването им. Това означава, че тези, които са били пропуснати, имат право да поискат да се допишат имената им в списъка. Ако това искане се прави преди предаване списъците на СИК, то по него се произнася съответният кмет, а ако е след това - искането за дописване се прави в деня на изборите пред СИК. Отказите за дописване в първия случай се обжалват в двудневен срок пред Районния съд, а във втория случай - пред РИК. Третата група усложнения по изготвяне на избирателните списъци се отнася до отстраняване на непълноти и грешки. Искане за отстраняването им може да се направи до 7 дни преди изборния ден пред съответния кмет. Ако кметът не уважи такова искане, заинтересованото лице може да обжалва в двудневен срок пред Районния съд.
За лицата, които в изборния ден се намират в лечебни и здравни заведения, почивни домове и др.подобни или са на плавателен съд под български флаг извън пределите на страната, се образуват избирателни секции само ако в тях има най-малко 20 избиратели. Ръководителите на тези заведения или капитаните на корабите са длъжни да образуват такива секции.
Законът за избиране на народни представители запазва и възможността да се гласува на друго място въз основа на специално удостоверение, което може да се издаде до 10 дни преди изборния ден от общинската администрация по постоянния адрес.
ИВАН ЛЕЩЕВ
адвокат

© 1998 Черно море . Всички права запазени