ЧЕРНО МОРЕ бр.1020 от 11.5.2001 : Кино

Екран в аванс
Шон Конъри поучава черен гений в "Да откриеш Форестър"
Тази лента предизвика почти световен скандал в киносредите. Режисьорът й Гас ван Сант хич не е от неизвестните имена сред кинолюдете. Помним го най-малко от "Добрият Уил Хънтинг". Не може да сте забравили, че именно това беше филмът, който донесе на дебютантите сценаристи Мат Деймън и Бен Афлек (които и играят във филма) статуетки за адаптиран сценарий. Ван Сант, разбира се, освен на драми, е и автор на още половин дузина екшънхитове например. Но именно недвусмисленият паралел със сюжета на психологическо-колежанската драма докара и беля до главата на горкия Ван Сант. Според мнозина фабулата с гениалния младеж нехранимайко, който не иска да влезе в правия път, но намира свой духовен баща и се поправя, се повтаря почти буквално в двата филма. Само, че този път ролята на Мат Деймън на натурален гамен - математически гений, се изпълнява от чернокож дебютант. С мисията на откривателя на таланти, с която в "Добрият Уил Хънтинг" се бореше Робин Уилямс, превъплътен в кожата на мъдър психиатър-вдовец, режисьорът е натоварил най-секси шотландските плещи в цял свят - тези на динозавъра Шон Конъри.
Според мен обаче "Да откриеш Форестър" като че ли надминава по ювелирност на визията и драматичния дух предишния филм. Още повече че намекът за расово противопоставяне прави интригата малко по-интересна.
Подробностите около варненската премиера на лентата в "Палас синема" оставяме за следващата седмица. Тогава ще обърнем повече внимание и на каста във новия филм на Ван Сант, който е и основното му преимущество.

Премиери
Съвършеният социопат д-р Лектър е на свобода, затова
В "Ханибал" агнетата отново пищят
Филмът на годината от днес на варненски екран
Не знам за вас, но при мен чашата на нетърпението направо преля. Добрата новина е, че днес жадните за мистични сцени в продължението на "Мълчанието на агнетата" най-сетне ще плеснат и ще се прегърнат. Защото дойде времето на премиерата на най-рекламирания филм на този сезон "Ханибал". Сигурно вече сте чули, че екипът, който прави продължението на веднъж филмирания бестселър на Томас Харис е доста различен. Режисьорът Джонатан Деми, който отнесе "Оскар" за труда си по "Мълчанието на агнетата", се отказа още по средата на преговорите с продуцентите на "Ханибал". Наднорменото насилие в новия филм отказа и бившата ФБР-стажантка Джоди Фостър, която навремето се справи чудесно със смелата агент Кларис Старлинг. На нейно място новият режисьор Ридли Скот, избран от продуцентите след кървав кастинг с най-горещите прими на Холивуд в момента излъчва червенокосата "ледена бучка", както я наричат в Меката на киното - Джулиан Мур. Шумният успех на последния й филм по Греъм Грийн - "Краят на аферата", където звездата си партнираше с Рейф Файнс и Стивън Риа, беше достатъчно показателен за драматичните умения на Джулиан. Режисьорът на "Гладиатор" и "Пришелецът" досега не беше правил подобни камерни за неговите разбирания филми и заради това мнозина се опасяваха, че ще прекрои "Ханибал" във високобюджетен масов филм. А по този начин ще се изгуби очарованието на историята. Високата класа на продължението обаче, ако трябва да бъдем честни, зависи само от един-единствен човек. Този човек е смирен на пръв поглед, леко олисяващ 64-годишен уелсец с безупречен костюм и леко гъгнив тембър. Син на пекар със странна любов към пианото и викторианска Англия, актьорът е един сред малкото на мъгливия остров, които могат да се похвалят с присъдена им лично от кралицата почетна рицарска титла "сър".
Той вече има един "Оскар" за ролята на Лектър и няколко номинации за други свои киновърхове, сред които блестящите "Остатъци от деня" и "Никсън". Антъни Хопкинс е единственият човек на Земята, който може да изиграе или по-скоро да довърши щрихите от образа на злодея-социопат д-р Ханибал Лектър. Във втората част, чиято варненска премиера е днес, той е на свобода и си прави експеримети с околните. Срещу него естествено е Кларис, с която извергът завърта почти невидима за аматьорското око афера. Не, всъщност няма нищо повече да говорим за сюжета, за да не ни обвинят в монополизиране на сензациите. Към цялата сага от суперлативи около психотрилъра бихме могли само да прибавим няколко червени точки за поддържащите дуета Хопкинс - Мур Рей Лиота и Гари Олдман Невероятно майсторските им изпълнение като качество се нареждат до това на доктора людоед. Затова не го пренебрегвайте. Приятно гледане, и си вземете някого, на когото да държите ръката в особено страшните моменти.

Кино за един лев
"Порнографска връзка"
Тази лента предизвика почти трета световна война сред критиците. Причината за това беше, че френско-белгийско- швейцарският екип, направил филма, се е съобразил почти дословно със заглавието. Ако за едни повечето разголена плът на екрана е повод за малък празник, за други това бе причина да нарекат лентата прекалено пиперлива за вкуса на масовия зрител. Всъщност обаче френският филм на режисьора Фредерик Фонтейн разиграва една очарователна любовна история, решена по строгите правила на европейската кинопоетика. Мнозина от критиците направиха за него твърде уместния паралел с легендарния за любовния жанр филм "Последно танго в Париж". Други пък го сравниха с не по-малко митичната лента на Роман Полански "Горчива луна". Истината за него естествено е някъде по средата, където се намира равновесната точка между френската филмова патетика и леко поамериканчената визия. Ако любопитството ви вече е погъделичкано достатъчно и не се сдръжате да видите "Порнографска връзка", кино "Палас" ви дава този шанс тази неделя от 13,30 и 15,30 в програмата си "Кино за един лев".
Коренно противоположно се оказва другото заглавие от тази програма - "Хлапакът". Това е една комедия, която сме споменавали неведнъж и все с добри думи. Най-важното за онези, които нямат и хабер от нея, е, че тук главен виновник за комичните ситуации е Брус Уилис, който се среща внезапно заради странна природна шега със своя 11-годишен образ. Тук освен Бруно великолепен е и другият главен герой, малкият Спенсър Бреслин, който се напъхва в панталонките на Ръсти. Прекрасното забавление е свеж контрапункт на всички останали заглавия, които се нижат тази седмица на киноекраните. Затова, ако ви се гледа нещо лековато, но не прекалено много, ориентирайте се на 12 май към "Мустанг синема". За да успеете да хванете хлапашките приключения на Уилис, часовникът ви трябва да показва точно 16. После да няма не разбрах...

"Бис"
Момчешка драма вади на показ темата за житейския избор
Изпълнителят на главната роля в този филм Джейми Бел е същински екранен бисер. Поддържащите роли в продукцията са връчени на Джул Уолтърс, Джери Луис, Джейми Дрейвън, Жан Хейууд. Режисьорът Стивън Долдри пък е от онези британски майстори на киното, силно изкушени от драматичната европейска визия и похватите на създаване на полупоетични образи, типични за киното от Стария континент. В това начинание явно са му помогнали и продуцентите Джон Флин и Грег Бергман. Сценарият на "Били Елиът" е на Лий Хал, също име не съвсем непознато за филмовите хора.
Главният герой Били е 11-годишно хлапе, живеещо в Североизточна Англия в средата на 80-те години. Докато неговите сурови баща и брат взимат дейно участие в шумната по това време масивна миньорска стачка, Били взема уроци по бокс и се спасява от душевната си самота, свирейки на пианото на починалата си майка. Един ден погледът на момчето попада върху сградата на близко балетно училище. Изкушен от магията на танца, Били решава да се посвети на изкуството на Терпсихора и започва да взема уроци по класически балет при мис Уилкинсън (в ролята Джули Уолтърс). Постепенно той се влюбва безвъзвратно в балета, но продъжлава да пази в тайна от семейството си тези свои не съвсем мъжки занимания. Когато най-сетне баща му научава истината, кризата в семейството избухва с пълна сила върху крехките плещи на момчето. Били се наема да докаже на баща си, че танците за него са повече от хоби, те са една мечта, която е на път да се осъществи.
Дебютантът Джейми Бел, отказал категорично да ползва дубльор за сложните балетни фигури в лентата, наистина заслужава ласкавите думи на критици и публика, които се изписаха след премиерата на филма на 3 ноември миналата година. Такива без съмнение можем да кажем и за режисьора Долдри, който според мнозина кинолюде е направил и невъзможното. Сиреч от простичка история е напрвил сложен филм за мъжеството да отстояваш избора си.

"Пищов в чорапа"
Сандра Бълок показва комедиен талант във ФБР-история
Чернокосата дива си партнира с гаджето на Джулия Робъртс
След блестящата си роля на дива алкохоличка в "28 дни" Мис Бълок продължава да ни убеждава в комедийните си възможности и със следващата си роля. Неин режисьор е авторът на култовата смехория от "Моят любим марсианец". Изобщо филмчето "Мис Таен агент" е типичен представител на т.нар. физически комедии с първосигнален хумор, лесносмилаем сюжет и доста абсурдни ситуации.
Чернокосата Бълок е таен агент на ФБР. Нейната героиня Грейси Харт е убедена или по-скоро принудена от своя партньор и потенциален любовник Ерик Матюс, изигран от очарователния Бенджамин Брат (гаджето на Джулия Робъртс), да участва в конкурса "Мис Америка". Причината за това са съмненията на ФБР за замислен терористичен акт, който има за цел да взриви залата по време на тържествената церемония.
Сандра Бълок, която е продуцент на свежия киноразказ, си признава чистосърдечно, че дълго време е търсила сценарий за такъв филм. В процеса по избирането на екип дори имало някои смени вместо Мат Дилън, който първоначално е трябвало да изиграе ролята на партньора й, е нает Бенджамин Брат. За режисьорското място също е имало рокади - първоначално то е било заето от автора на също толкова смешната лента "Доблестният Дъдли" Хю Уилсън, но заради творчески търкания с Бълок той е изхвърчал, за да оваканти място за Доналд Петри.
Освен Бълок и Брат достоен за медал комедиен образ гради и човекът легенда Майкъл Кейн. Овации заслужават още и пробиващият си път Уилям Шатнър, който също е омесен в тима на "Мис Таен агент" и младата хубавелка Кандис Берген, която оплаква окото на мъжката публика.

DVD-премиери
"Обичайните заподозрени" е кинобиблия за престъпници
Повече от петилетка държи първото място в гангстерския жанр
Когато този филм се появи, всички обявиха режисьора му Брайън Сингър за гений. За далечната 1995 година, когато беше премиерата му, лентата беше направо култ. И досега никой кинематографист не е достигнал летвата, положена елегантно от Сингър над главите на крими-продуценти и режисьори. Казвам и продуценти, защото пак нему се е паднала нелеката роля да продуцира "Обичайните заподозрени".
После, едва ли някой втори път ще може да събере толкова звезден каст. Спомнете си само, че в този филм видяхме Кевин Спейси, Гейбриъл Бърн, Стивън Болдуин, Чаз Палминтери и Кевин Полак. Главната заслуга на режисьорът Сингър обаче далеч не е в това. Тя е по-скоро във факта, че успява да направи най-заплетения криминален трилър на десетилетието, след чийто край човек остава просто като тряснат с мокър парцал. Сигурно нерядко, гледайки поредната кримка, сте си казвали: "Абе, тия защо не го завъртят по-добре?". Тук шансът дори за секунда да си помислите подобно нещо, е равен на нула. Напротив - дори дни след като видите филма, ще се връщате към детайли от него, за да си наредите пъзела сами. Естествено немалък принос има сценаристът на дяволската история Кристофър т Макуайър.
Тази криминална драма е лабиринт от отрязъци от случки и образи, който внимателно слепяме, но едва в последната секунда на филма. В центъра й са поставени петима престъпници, всеки невероятен спец в областта си, които се срещат внезапно след дълъг престой зад решетките за някои и временна рецесия за други, за да изпълнят специална поръчка. Тя е направена обаче почти инкогнито от легендарния в крими средите бос Кайзер Созе, който никой никога не е виждал. В момента, в който пристъпват към изпълнението на поръчката, в която е замесен камък за над 3 милиона долара, примката около всеки едни от тях започва да се затяга. Всъщност погледът на енигматичния Кайзер Созе е привлечен именно от успеха на първата им съвместна акция. Задкулисно и тайноствено той ангажира всеки един от тях за следваща грандиозна поръчка, при която обаче и петимата рискуват живота си. Да поставим многоточие точно тук, ще е много важно за онези, които тъкмо са разпознали брадатото режисьорско клише в сценария.
Блестящата кримка е наистина образец за филм, който хваща, но не за гърлото по подобие на първосигналните холивудски екшъни, а за сивите клетки, както би се изразил добрият стар Еркюл Поаро.
Работейки върху сценарий - носител на "Оскар" Сингър прави една визуална кръстословица от факти, намеци, полусенки на великолепната петорка от образи и най-сетне фабула, която размазва. Великата финална сцена между Чаз Палминтери и Кевин Спейси, в която Спейси успява да излъже печеното ченге, е записана със златни букви в библията на съвременното кино. Сингър използва увеличителен филтър на камерата, за да получи ефекта на размити във време и пространство сцени. Изпипан до последния детайл, фин и изкусителен, "Обичайните заподозрени" е гордост за всяка домашна колекция. Радостната вест в случая е, че заглавието излиза другата седмица и на DVD-формат.

Комедия
Джим Кери се прави на полицай и скандалджия едновременно
"Аз, моя милост и Айрийн" събра зевзека с настоящата му съпруга
Братята Фарели за изкуството на комедията са като братята Стругацки за научната фантастика или братята Уашовски за съвременната сай-фай визия. Сиреч - пионери.
Преведено на по-човешки език, режисьорското дуо е онова, което накара перчема на Камерън Диас да стърчи като петльов гребен в "Ах, тази Мери", а Бен Стилър да изглежда като последния глупак на света пак там.
Сега новата им творба е отново нещо подобно на романтична комедия, но дважди по-смешна. По-смешна заради това, че тук е царят на геговете, принцът на гримасата, дукът на физиологичния скеч. Тук Кери играе двама души - хрисим провинциален полицай, който не би убил и муха, и истински зевзек-скандалджия, който ужасява цялото общество и е доста труден за издържане циник. И така в тялото на Чарли Бейлингейтс съжителстват двама души - кроткото ченге с двама чернокожи синове и хиперагресивното друго Аз. Двамата колкото и различни да изглеждат обаче, все пак имат нещо общо и то е романтичното им увлечение към Айрийн Уотърс. Красивата бегълка е откраднала сърцата и на двамата Кери и ще трябва те да влязат в на пръв поглед доста невъзможен двубой за правото да я притежават.
Любопитното в мейкинга на филма е, че по време на снимките Джим Кери, който доста страда след развода с предишната си съпруга, откри в екранната си партньорка Рене Зелуегър дамата на сърцето си. Така че, ако любовните сцени между двамата ви се струват малко по-горещи, отколкото сме свикнали да виждаме на лента - обяснението е това. Иначе комедията си я бива, а най-съществената част от нея са маймунджилъците на Кери, който няма равен на себе си, както винаги.

Ийстърн
"Шанхайско слънце" изгря и на видео
Джеки Чан раздава правосъдие зад голямата вода
Този филм е последният в кариерата на майстора на мавашито - Чан. И като такъв би трябвало и да е най-горещ. В него жълтият сладур е китайски боец, който трябва да спаси отвлечена зад Океана принцеса с дръпнати очи.
Чан обаче, както знаем всички, има сърце колкото автобус и не се бои от нищо, камо ли пък от някакви си каубои. След прехвърлянето си в Америка обаче той решава, че сам няма да се оправи в странния свят на яздещи мъже в кожени гащи и си търси приятел. За зла беда попада на алкохолизиран местен пройдоха, изигран доста прилично от не особено известния Оусън Уилсън.
Тук не е лошо да кажем, че отвлечената китайска принцеса е познатата ни от "Ангелите на Чарли" Люси Лиу, която само въздиша и прави тъжни физиономии.
Филмът е подкрепен от живителна доза интернационален хумор, благодарение на който става за приятно прекарване на вечерта. Другото, което не е лошо да се знае, е, че героят на кунг-фу киното Чан този път според режисьорското решение е с дълга коса. Ако питате мен малко му пречи при летящите удари, но пък е стилен и прилича на истински каубой.
Колкото до останалите в "Шанхайското слънце", работата на мъжете е да правят масовки в безкрайните мелета, а на жените - да изглеждат добре и да пищят. И добре че е Чан да вкара някой и друг лаф и ритник, за да не го вземем за поредния муден уестърн.

Класика
"Арсеник и стари дантели" е шедьовър от миналия век
За този филм не знам много. И няма как да бъде иначе - той е сниман преди повече от половин век. Е, чак толкова надалеч не бих могла да помня. Майтап!
Това, което трябва да знаем, като посягаме към него, е, че той е един от малкото останали свидетелства за таланта на една легенда. Легендата на Ранен Холивуд - Кари Грант, тук е в главната мъжка роля и както винаги е лъснат, белозъб и чаровен. И в костюм, върху чиито ръбове, бихте могли да срежете яйце.
Другото важно за филма е сюжетът му. Пак ранен бестселър, пиеса на Джоузеф Кесърлинг, играна с величествен успех може би хиляди пъти в бродуейските театри, преди да бъде филмирана.
Сега "Арсеник и стари дантели" излиза на видео за радост на феновете на класическото кино с целувки в едър план и визия тип "Казабланка". Ако баба ви още е жива, взимайте филма и я оставете да поплаче до насита! Пък току-виж и вие сте преоткрили старите филми като хапче против високотехнологична депресия.

От небесата
В дебютен филм на Спилбърг ангел играе главната роля
И така... имало едно време, в което бащата на яйцето, пардон на "Извънземното", не беше така побелял, не диктуваше правилата на Холивуд и Академията и не получаваше толкова пари за всеки един от филмите си. Много, много отдавна, преди близо двайсетина, че и повече лета, гуруто Стивън Спилбърг, беше най-обикновен кинорежисьор. Средно талантлив и адски амбициозен.
Тази интродукция ми беше нужна, за да ви обясня, че макар и филм на Спилбърг "Винаги" е негов дебют.
А "Винаги" съвсем не прилича на филм на Стивън Спилбърг.
Той е въздушна и лековата комедия, в която ставаме свидетели на абсурден любовен триъгълник.
След трагичната смърт един мъж се качва на небесата. Само че отгоре ангелите небесни му дават заповед да се върне на Земята със специална задача. Мисията на младия дух е да даде "духовната" си подкрепа на избран от райските си началници простосмъртен. Каква изненада обаче потриса вътрешния му мир на млад и благожелателен дух, когато става ясно, че избраният е новото гадже на старата му приятелка. Духът изпада в депресия, зрителите също, въобще Спилбърг малко се е поолял с лиготиите.
Ако обаче сте фенове на Холи Хънтър, Джак Гудман и най-вече на сър Ричард Драйфус, ще останете доволни. Тримата дават всичко от себе си, за да направят от плачливата лента нещо прилично. Ако не вярвате, че Спилбърг е способен на такива работи, просто вижте "Винаги".
Обаче рекламациите после не при мен.