ЧЕРНО МОРЕ бр.1020 от 11.5.2001 : Пазар

Смятате ли, че новите коли и мотори ще подобрят

Великани и джуджета

Смятате ли, че новите коли и мотори ще подобрят
Смятате ли, че новите коли и мотори ще подобрят работата на варненската полиция?
Стефан Ганев
77 г., пенсионер
Да, мисля, че ще са от полза, но зависи от шофьорите, които ще ги карат.
Иванка Енева
41 г., готвачка
Може би, все пак са по-мощни и ще са от полза, ако се наложи да се издирва нещо.
Венета Петкова
57 г., пенсионерка
Да, определено, защото полицаите нямат възможност да посетят парковете с коли, а с моторите се придвижват по тесни алеи. Освен това имат контакт с хората.
Георги Станев
65 г., пенсионер
Да, моторите ще подобрят работата, защото са по-подвижни и по-пъргави от една кола. С тях придвижването е по-бързо.
Станислав Калудов
19 г., безработен
Сигурно ще подобрят работата на полицията. Мисля, че от тях имаше нужда.
Нестор Ангелов
66 г., пенсионер
Да, ще има подобрение в работата на варненската полиция.
Росица Чобанова
28 г., социална работничка
Ами надявам се. Определено имаха нужда от тях, защото със старите возила, предимно лади, те не можеха въобще да осъществяват своята дейност, беше много трудно за тях.
Димитрина Щерева
42 г., продавачка
Да, надявам се, че ще я подобрят. Мисля, че варненските полицаи имаха нужда от тях.

Великани и джуджета
Една крилата фраза сега лети в некласираните глави на неквалифицираните български гласоподаватели. В свободна парафраза ("пара-" и с двете ударения!) тя звучи тъй: "Някои стават велики, като стъпят на раменете на великани." Защо кръжи тази (пара)фраза? Не само защото е крилата и трябва да си отметне предназначението.
Кръжи тя по повод последните социологически проучвания. Рее се дори над Софиянски, Кобургготски и Стоянов.
Защото обяснява тяхната рейтингова величавост. Нито са катерили планински чукари, нито са самолетни асове, а се извисяват над нашата простосмъртност!
Стъпили са върху електоралните ни рамене. Върху плещите и гърбините ни.
Ако процентите на електоралното одобрение можеха да бъдат в абсолютно (като част от цялото народонаселение с право на глас) изражение, а не в относително (част от друга част, наричана представителна извадка), щеше да светне като бял ден, че много малко рамене са ги допуснали до себе си. Че мнозинството са разтърсили плешки и са ги отръскали като лепкави трохи.
Въпросът обаче е в друго. В изкуството, за да стигнеш звездите, трябва да стъпяш връз рамене на починали гиганти. В политиката, за да стигнеш депутатлъка, тъпчеш приведени гърбове и рамене на полуживи хорица. Джуджета се изкатерват по наведени великани и започват да ги гледат отвисоко.
Толкова много сгърбени българи, толкова превити рамена! И толкова ездачи на гърба на безнадеждността.
На чужд гръб и сто тояги са малко, та какво остава за една подметка.
Няма значение кой Стефан е Първи, кой Симеон е Втори и кой Петър е Трети.
Много по-важно е, че ние сме суровината, материалът, маята на всички тези квалификации, класификации, класирания и наси... Простете. Но който позволява да го кацат по раменете, трябва да помни за курешките.
Дето ги цвъкат навсякъде. Иди не казвай после, че са п(оли)тически!
Всичко не е любов. Всичко е политика. Джуджето Таня Райковска скокна сред великаните във Висшия касационен съд, след като отказа регистрация на Националното движение "Симеон Втори".
Други джуджета плескат великанския паметник на съветската армия с червена боя. Вярно е, че тя боядиса преди това всички ни в алено, но, изглежда, кафявото се зачерква само с червено или черно.
А който иска да знае какво прави отчаяният гласоподавател, когато реши да разкърши снага, да беше видял как двама читатели на "Черно море" завардиха Емануил Йорданов пред очите на невидимата му охрана и пъхнаха в джоба му статия от вестника. Остава той да слезе на земята.