ЧЕРНО МОРЕ бр.1022 от 14.5.2001 : Мнения/Коментари

Ще следите ли предизборната кампания?

За пророците и за пороците

Залагането като залягане

РЕПЛИКА

Ще следите ли предизборната кампания?
Цеца Жекова, 50 години
безработна
Да, сигурно ще я следя. Но няма да ми повлияе за кого да гласувам, вече съм си взела решението.
Пенко Нецов, 52 години
преподавател
Да, ще я следя с интерес, трябва да се следи политическият живот. Но само ще си правя изводи, защото вече съм избрал бюлетината.
Стояна Флорова, 30 години
собствен бизнес
Да, разбира се. Ще я следя, за да взема окончателното си решение. Изявленията на политиците в кампанията за мен имат значение, но не решаващо.
Румен Коев, 45 години
безработен
Ще я следя, но не се влияя от разни агитации. Много отдавна съм решил за кого да гласувам.
Иво Боянов, 22 години
студент
Да, сто процента. Обаче само от любопитство, вече реших за кого да си дам гласа.
Радослав Стефанов, 20 години
студент
Да, ще следя кампанията. Още се колебая за кого да гласувам.
Енчо Енев, 33 години
служител
За следене - няма да я следя. Вече съм решил да гласувам за царя и другите не ме интересуват.
Вангел Цеков, 52 години
безработен
О, ние я следим от една година близо. И от толкова време сме решили за кого да гласуваме.

За пророците и за пороците
в нашето си родно място
Изтърканият лаф, че никой не е станал пророк в родното си място, не е станал по-малко верен. Слава Богу, тези, които са създали Морското училище преди 120 години, не са го направили в родното си място. Иначе едва ли през следващите дни във Варна щеше да се чества седмица на Морското училище, а и едва ли някой щеше да се сети за някаква си Машинна школа към Флотилията и Морската част в Русе. 50 години след русенското начало във Варна идва държавният глава цар Борис III и казва: "Нека Морското машинно училище и занапред създава випуски - едни от които да отиват с достойнство по разните морета, по които, макар и скромно, но с чест се развява нашето знаме, да разнасят с чест и достойнство българското име, а други да бъдат живителната струя на светлина и напредък по всички кътове на нашата малка родина."
Тези пророчески думи се сбъдват. Сега, по повод 120-годишнината на Морското училище, във Варна отново ще дойде държавният глава - президентът Петър Стоянов, и отново ще каже хубави думи за флотската алма матер. С други думи, всичко е наред - палубата на училищния кораб е намазана с мед и масло, а гребният му винт реже халва, за да постигне 100 % к.п.д. Даже и не си го помисляйте! И не се заблуждавайте по току-що ремонтираната фасада на основния му административно-учебен корпус. Най-старото техническо учебно заведение у нас още дълго ще ближе своите рани от пороците на някои местни пророци. Под претекст, че трябва да бъде разбит монополизмът на ВВМУ "Н.Й. Вапцаров", те искаха да разбият самото училище и върху трупа му да си направят собствена фабрика за дипломи и за лично благоденствие. По ирония на съдбата голяма част от тях бяха получили пътния си лист в живота именно в Морското училище.
Но млъкни, сърце! Играта им отначало потръгна, но скоро белязаните карти ще бъдат сложени на масата. След години едва ли някой ще си спомня поименно за пророците и за пороците им. А за несведущите е редно да напомним, че Морското училище отдавна не е монополист във висшето морско образование у нас. От десетилетия инженери и корабни механици получават своето образование в Техническия университет във Варна. От няколко години в университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас се подготвят специалисти по управление на пристанищата и флота (морски мениджмънт). Отдавна с преквалификацията на офицерите от търговския флот се занимава Българският морски квалификационен център. И на трите места сред уважаваните преподаватели са възпитаници на Морското училище. То наистина не е монополист, но пък никой не може да отрече, че е флагман на морското образователно дело у нас. А на флагмана се полагат почести и уважение - и в морето, и на брега.
КОНСТАНТИН ГАЛОВ

Залагането като залягане
Всички са се снишили. Партийни лидери, царедворци, македонофили, хомофили и хомофоби не смеят да гъгнат. Или поне си мерят приказките. Сто пъти мерят, един път рекват. Затова, като ги слуша човек, нищо не уразумява. Много думи, никакъв смисъл.
Към царевото мънкане, деликатност, дипломатичност, тактичност и намекнуване се притурват и крадените от БСП лозунги на ОДС, и предизборното мото "Отвори очи!" на БСП-коалицията "За България". Как се отварят широко затворени очи, мамка му! И докъде да ги отворим - до "Кой не скача, е червен!" (изплагиатствано от хунтата на Берлускони в Италия - понеже не сме си патентовали новия пого танц)? Ами ако ги ококорим до доларовия връх на Виденовден? Да му се не види!...
И тези избори приличат на залагания. Никой от външната страна на пистата няма да спечели освен бук-мейкърите. Те затова (от)сега са се наредили като суджуци по балконите на кандидатнародните кандидатизбраници или скимтят като палета и дращят с ноктета по вратите на партийните централи: социолози, политолози, официози, симпатизанти на необществени начала се тълпят като на изкласила нива. За тях месец година храни. Този месец.
А нивата е изкласила до небето. Близо сто партии, движения и коалиции ще ни стряскат, трогват и очароват денонощно.
Но сега кротуват снишени. Чудят се да си подадат ли носовете, или да ги заровят в окопа.
Най-смешното е, че ние не стреляме! Ние също сме залегнали и залагаме на слепия случай дали ще доживеем европейско благополучие след 800 дни, или 450 лева заплата след четири години. Пък ако даде Господ тия две обещания да се коалират, то просто ще е една райска нега. Блаженство.
Раят обаче е изгубен. Чака ни ад или чистилище, а докато Симеон Кобургготски и Иван Костов се плюят отдалеч (че да не ги стигне слюнката), а се кумят отблизо, двете масонски ложи в България се обединиха.
А масоните са огледало на бъдещето. Един ненатрапчив колективен Нострадамус. Това, което правят масоните, след време го прави властта. Неизбежно.
Единствено журналистите не се учат от тъжната статистика на самоубийствената безполезност на словото си. Във Велико Търново срещу думите на един вестникар запищяха куршумите на един строителен далавераджия.
Трябва да ни опрат дуло в слепоочието, за да установим колко халосни са критическите ни публикации. Търновският вестникар поне мигом се освестил и от думи преминал към крошета.
Когато си обаче в предизборен окоп, а мишените ти са обвити в гъста мъгла, е трудно да ги стигнеш с юмрук.

РЕПЛИКА
Топчиите от "Черноморие" бумнаха "Места"
Умопомрачителното откритие на колегите от "Черноморие" хвърли в ужас авторите на трилъри. Лек тременс е получил самият Христо Калчев, да не говорим за варненския познавач на всички потайности Любомир Живков, който според видели го дори започнал да говори по-бавно и по-тихо, нещо необичайно за него.
Та "откритието" на "Черноморие", че танкерът "Места" е гръмнат от случаен, заблудил се снаряд е не само сензационно, то е и принос в съвременното разследване на подобни случаи и поставя под съмнение способностите на кадрите на КГБ, ЦРУ и МОСАД взети заедно. Да не говорим за "Лойд"-а, за когото разправят, че имал най-доброто разузнаване. Нормално, след като има толкова много пари за пазене...
С интерес очакваме следващите "открития" на "Черноморие". Например относно калибъра на снаряда. Възможно ли е той да е бил изстрелян от българска гаубица, една от онези, дето ги подарихме на Македония. Гръмва значи черешовото топче, пардон, гаубицата и заблуденият репортер на "Черноморие", пардон, заблуденият снаряд вместо към албанските позиции се "врътва" и - право към рейда пред Констанца, където, опознавайки родния си кораб, братски го разцелува по борда. При това смъртоносно...
Възможен е и друг сценарий. Например да се намеси Путин, руският президент. Дали пък въпросният снаряд (а дали е бил само един!) не е долетял откъм руските степи.
Айде стига!...
Колеги от "Черноморие", спрете! Както я подкарахте, ще избиете с прашки рибата в морето...
ИВАН ПЕНЕВ