бр.1030 от 23.5.2001
бр.1029 от 22.5.2001
бр.1028 от 21.5.2001
бр.1027 от 19.5.2001
бр.1026 от 18.5.2001
бр.1025 от 17.5.2001
бр.1024 от 16.5.2001
бр.1023 от 15.5.2001
бр.1022 от 14.5.2001
бр.1021 от 12.5.2001
бр.1020 от 11.5.2001
бр.1019 от 10.5.2001
бр.1018 от 9.5.2001
бр.1017 от 8.5.2001
бр.1016 от 7.5.2001
бр.1015 от 5.5.2001
бр.1014 от 4.5.2001
бр.1013 от 3.5.2001
бр.1012 от 2.5.2001
бр.1011 от 28.4.2001
бр.1010 от 26.4.2001
по-стари 2001г.
Сеньора Розариа от Калабрия
Смятате ли, че в изпълнителната власт участват
Разпването на българите
За мярката, теглото, бройката и съвършенството
Сеньора Розариа от Калабрия
Промиващата български мозъци пропагандна машина, представена от политици, политолози и медии, свързани със СДС, очевидно набира скорост. Основните послания на промиването са насочени към т.нар. липса на алтернатива на СДС за управлението на България и към т.нар. емоционално, а не здраворазумно предпочитание на много българи за Националното движение "Симеон Втори". В промиването се включват и външни фактори, например радио "Свободна Европа", Американският комитет на НАТО, ръководители на народни партии в Западна Европа и водачът на народните партии в Европейския парламент. Сега журналистката на "Черно море" Илка Катрева може да използва множествено число за "нахален" и да замени "янки" с "евроатлантици" (виж "Черно море" 12/13 май 2001, статията "Какъв нахален янки!").
Тези дни се проведе национална конференция на СДС и национално съвещание на БСП - една друга форма на промиването на мозъци. Иван Костов, напук на всички социологични изследвания, изяви готовността си да бъде за втори път министър-председател. Един мой приятел казва, че един истински мъж не трябва да разчита на една жена, едно питие и една работа. Но изглежда това мъжко правило не важи за Иван Костов. Още повече че сеньора Розариа от красивия италиански град Амантеа, Калабрия, казва, че човек, който пие вино, е по-близко до Бога. Накъде с тази минерална вода, г-н Костов!
Д-р ГЕОРГИ ЧАЛДЪКОВ
Смятате ли, че в изпълнителната власт участват
Смятате ли, че в изпълнителната власт участват достатъчно жени?
Албена Чакова
33 г., продавачка
Не, според мен не са достатъчно. Мисля, че трябва да са повече.
Маринела Хаджиева
18 г., ученичка
Мисля, че не са достъчно. Има някаква дискриминация към жените в политиката.
Пенка Петкова
51 г., безработна
Мисля, че не. Трябва да са повече, защото те са по-обективни.
Христо Костадинов
55 г., дезинфектор
Да, жените в изпълнителната власт са достатъчно. Струва ми се, че по-добре се справят в политиката.
Георги Николов
53 г., монтьор
Не са достатъчно. Според мен трябва да са повече, защото и те имат дял в това общество.
Цветина Димитрова
30 г., в майчински
Определено няма достатъчно. Според мен в изпълнителната власт жените трябва да са повече.
Димитър Маринов
65 г., пенсионер
Има, разбира се. Повече жени във властта не са необходими.
Момчил Панев
22 г., студент
Да, мисля, че са достатъчно. Може би трябва да станат малко повече, но не много.
Разпването на българите
Всеки атентат си има своя ат.
И своя ад.
Да хвърляш къчове в рая, е късно. Затова пътеката към него е постлана със зли намерения.
А тентата, под която се прикриват истинските извършители на а-тентата, някой все пак трябва да опъне над главите им. Да се погрижи капчица да не близне теметата им, да ги подсигури с долари, да им складира досиета и информационни източници.
Къде е Клеър Стърлинг, Господ да й е на помощ? Навярно след хилядите изписани и изречени полуфабрикатни лъжи морно отдъхва в някоя вила на Лазурния бряг или в слънчева Калифорния. Не сме се интересували. А би било добре да се знае...
Защото Клеър Стърлинг може да се преведе като чиста лира стерлинга. Като чиста печалба в паунди. Тя затова си и разпищоли езика за "българската следа" в атентата срещу папата.
Вчера в един български вестник излезе изключително точно заглавие: "Убийте папата" или убийте българите". Наистина - право в десетката (без Иво Инджев, моля ви).
Защото зад всичките метани, продажни усмивки като на продавачи от американски супермаркет, "съчувствия", "разбиране", помощи на вересия, "угрижено" попечителство - зад всичката тази фарисейщина светът винаги е искал да затрие българите.
Знаещите знаят защо, да прощавате за тавтологията.
Някога думата българин не е означавала (само) етнос. Да бъдеш българин, е значело да бъдеш достолепен, сиреч едноверменно красив (духовно) и достоен (душевно). Да бъдеш българин е означавало да бъдеш родоначалник на бъдещето. Семе на обновата. Неслучайно българите са разселени по целия свят. Неслучайно има отпратки, че най-малкото са участвали в създаването на културата около Месопотамия. Че са маята на шумерската цивилизация. И автори на първите писмена в света.
Българите са нетърпимата сламка в окото на света, който не усеща гредите, забити в зеницата му.
А дали и гредите не сме ние? Гредите от вече разбичкания и ненужен Ноев ковчег.
Иначе защо така стръвно ще искат да ни унищожат!
Дали някой неподправено се е учудил, че нашите медици в Либия са били инквизирани, макар и само през първите три месеца?
Страшно потвърждение на заглавието в онзи централен вестник.
"Убийте българина!" озаглави първата си прозаична книга доста преди Десети ноември - рождената дата на позволените куражлии, "тоталитарният" поет Любомир Левчев. Къде бяхте тогава, смелчаци на демокрацията?
А на глобалистите - тези нови терминатори на българите (в "оня" смисъл), Левчев отговори със следващото си заглавие. Вие ще сте следващите...
За мярката, теглото, бройката и съвършенството
Открай време все някой мери, крои, присвива очи, отдръпва се, хваща метър, рулетка, линеал, калкулатор, за да ни вземе мярката. Някои използват и кантари, на български - теглилки, за да ни пре-, на-, из-теглят. И всеки мери, брои и тегли, както намери и с каквото намери за добре. До изборите ще ни мерят и броят електорално. То римата, която му идва на човек след това електорално, не е върхът на поетичното творчество, ама нейсе - ще пусна шалтера на автоцензурата. Щиляшки ни мери в гигакалории, киловати и електромери. Военният - в щикове, въпреки че отдавна в тая област мерят в килотонове, превърнали някого в килокалория за милисекунди. Г-жа Москова брои музикантите в квартет и ги изкарва петима. Нейков претегли кошницата и си секна кръста. Вътрешният министър брои останалите в страната, външният заминалите. Здравното министерство смята и в двете посоки - останалите на белия свят и отишлите си. Върбанов е спокоен - ние така луднахме, че той и лудите крави няма смисъл да бройка.
В просветното министерство обаче е светнато до късно, компютри жужат, сметала тракат - броят колко от българите имат основно и по-ниско образование. Манева ни тегли за наличие и липси на тежки и леки метали, Жотев брои дали ги носим на лицензирани пунктове за вторични суровини, Муравей - за касовите бележки, полагащия се данък, здравните осигуровки, при положение че сме се сецнали, докато си носим оловото, паладия, стронция и урана. Последният - обеднен. На нас обеднен, като на бедни роднини, на богатите - обогатен. Това каза ли го някой?
Има и такива, дето не ни броят за нищо - ще се сетите ли?
Всъщност максимата, че за каквото и да ви говорят, става въпрос за пари, е валидна от времето на финикииците, изобретателите на т.нар. универсален еквивалент. Да, ама Петко Бочаров. Няма такъв.
Едната ми баба смяташе пенсията си в хлябове - доста разпространена и стандартна сметка, неизискваща компютърна грамотност. Другата ми баба смяташе в кина - не филми, в кина - все пак два пъти в седмицата можеш да погладуваш в тъмното, ама духовната храна бе по-евтина. Имам познат, който обръща всичко в тухли; друг - в таксита; трети - в боб, гроздова, чревца; четвърти - в котлети, мацки, бира; пети - в чалга, русенско варено; един - в книги. Хора - разни, мерки - разни. Според мярката на старите шумери Евгения Калканджиева трябва да има гръдна обиколка височината минус едно стъпало, а според древните египтяни канонът за височина са шест педи и половина. Мой приятел редактор мери също с педя - обича съвършенството - лист графомански напън - три колони, лист и половина - просто тройно правило. Доколкото мога да преценя, май станаха педя и половина...
P.S. Не написах нищо за царя, но затова пък съм единствен.
СТОЙЧО НИКИФОРОВ
© 1998
Черно море
. Всички права запазени