ЧЕРНО МОРЕ бр.1028 от 21.5.2001 : Анализи

Късметите в царската баница

Късметите в царската баница
Бивши седесари, великденчета и медиатори се запътват към властта зад гърба на короната
След като фаталният ден за регистрация на листите премина, на очакващите чудеса им стана пределно ясно, че отново ще чакат да му дойде времето.
И с това дойде модата на онзи популярен виц, в който попитали Симеон Втори колко е часът, а той погледнал фирмения си неколкохилядидоларов "Константен Вашеро" (примерно) и отвърнал с благ тон - рано е да се каже. Полу на майтап, полу наистина заедно със знаковото "Вервайте ни", в устата и на останалите царедворци влезе и лафът с времето.
И докато сините го приватизираха в лозунг, червените се опитаха да ни накарат да забравим, че часовникът им се сверява все още по източноевропейско време, царските хора решиха да го ползват за неписано лого именно в този вариант. Ако отначало този номер вървеше, с тиктакането на предизборния часовник изтърканата вече фраза увисна във въздуха. Като гилотина върху главите не само на царедворците но и върху нашите собствени.
Фините вносни кори за царската баница, преточени, усуквани и прилежно крити, най-сетне бяха развети пред прожекторите и наложени в тавата, но пълнежът в листите май се оказа попресолен. Въпреки слуховете, впрегнали за участници стари политмуцуни, царя наистина извади резервен комплект фигури.
Въпросът обаче е, че при нареждането им лъснаха доста абсурди. Като например, че тези хора далеч не могат да се нарекат идейни съмишленици, нито застъпници за една и съща кауза. Единственото, което ги обединява, е липсата на опит в държавните дела и политическото безхаберие. Новите лица на царят могат да бъдат класифицирани в две основни групи - едната на чаровни ракети-носители, познати предимно от малкия екран, но със съмнителна политическа репутация, като близката до Софиянски Диляна Грозданова, съпругата на бившия глас на Костов Радина Червенова, говорителят на ДА Явор Милушев и др. Другата е на "белите якички", призовани да правят икономически чудеса през заветните 800 дни.
Прословутите икономисти, с които царят се тупа в гърдите, се оказаха най-обикновени великденчета.
Тройката Николай Василев, Владимир Каролев и Любка Василева са мозъчният тръст на царските икономисти. Други шестима пишат правилата на играта в нет-а зад граница и ги пращат тук.
Прословутата група "12 без пет" пък, където Хърсев и ко точиха моливи върху оферти за царската икономическа платформа, но май не получиха за отплата срещу явно напразните си усилия топло местенце в листите. С места, и то на водачи, обаче се обзаведоха двама емигранти - колегата на принц Кирил Преславски Николай Василев бе избран да играе срещу хубавото Наде във Варна. Василев е морско момче, възпитаник на английската гимназия, завършил е две висши образования, вицепрезидент е на световноизвестната инвестиционна банка "Лазард груп". Според слуховете лъснатият топконсултант бил харесан от царя и за бъдещ министър на икономиката.
От една страна, добре - Варна най-сетне ще се обзаведе с министър. От друга обаче, младият левент може много да разбира от международни финанси, сливания и индекса "Дау Джоунс" обаче едва ли е наясно с плаващите пясъци в посттоталитарния икономически модел, който за съжаление работи все още безотказно в България.
32-годишният варненец е освен всичко друго и шеф на икономическия екип на царя, писал програмата под личната диктовка на професора по международен бизнес в нюйорксия университет "Фордъм" Владимир Квинт. Пак съветник от дистанция.
Това, което не знаем обаче, е, че програмата е почти дословен цитат на икономическите съвети на преуспелите българи от първата Костова инициатива "Българският Великден". Тогава в 101 точки родните юпита в костюми за по дузина средни български заплати съветваха безплатно синия кабинет да пази като окото си валутния резерв, да брани борда като спасителна икономическа сламка, да отстоява нулев бюджетен дефицит и да подеме на нов глас дежурния рефрен с намаляването на данъците и прозрачната приватизация. Дали за черните очи на Костов, или заради истинско желание да помогнат безвъзмездно, експертите тогава се събраха фанфарно под премиерското крило. Но видите ли, именно по време на премиерската инициатива внезапно разбрали, че мисията им е друга и не щат само да съветват отстрани.
И намерили друго крило. За хора, девствени в политическите дела, това се оказва доста хитър стратегически ход, което пък води под ръка мисълта, че
на икономическата номенклатура, приготвена да дърпа и конците в следващия кабинет, може и да й е подшушнато
какво да прави.
Другото лице от този кръг - 28-годишната Любка Василева, която бе издигната за водач на една от софийските листи, е също от великденската клика. Напористата дама е високоплатена икономистка в друга световноизвестна компания - "Прайс Уотърхаус Купърс" и е позната на обществото предимно от една забавна снимка от първото издание на Великдена, където вместо специално приготвените фланелки с "Горд съм, че съм българин", тя размаха пред обективите друга тишъртка с надпис: "Срам ни е от вас". Само че тогава тя беше една от тези, които доста безсрамно не сварваха да благодарят на правителството за добрата идея да събере емигрантите. Явно и на Василева не и е ясно, че политическата мимикрия, по принцип неприсъща на професионалните икономисти, няма да се хареса твърде на хората. А пък кукувичето прелитане от лъвчето към короната говори само за едно на експертите на царя
не им е съвсем чиста работата.
Третият от кръга на писачите на платформи е Владимир Каролев. Той е популярен в обществото като бивш шеф на Българския постприватизационен фонд и собственик на частната консултантска фирма, давала съвети при продажбата на "Солвей Соди" и МДК "Пирдоп". Каролев се ползваше с доброто отношение на синия кабинет и клюката го свърза в особено топла връзка с Петър Жотев. Напористият бургазлия си приши като предизборна кръпка изритването на Захари Желязков от директорския стол на АП и на Христо Бисеров и Йордан Цонев от СДС-редиците.
Той дори се похвали, че отказал водаческото място за царската коалиция в Бургас заради принципната си позиция да не се омесва в политиката. Пак според негови думи до дни икономическата платформа на царя ще лъсне в интернет за онези, които "чак толкова искали да я четат". Това обаче се оказа и първият гаф на новата номенклатура на коалицията - според тях нямало време и нужда да се харчат грешни пари да се издават книжки, далеч по-евтино било публикуването в специален сайт в мрежата. Ако те са решили тя да бъде четена само от потребители на нет-а обаче, ще загубят много. Защото едва ли фанатизираната по царя баба Гюрга ще успее да намери достъп до обещанията им, нито пък на стотиците хиляди българи, които са виждали компютър само на картинка, ще им стане ясно накъде ще въртят държавното кормило. А може би
целта е наистина програмата да остане в сянка досами 17 юни?
Пренебрежителното отношение към избирателите с по-нисък ценз и имотно състояние е показателно не само в тази стъпка на царедворците. Неоправдано високото доверие към техния патрон не би трябвало да им позволява подобни пируети. Защото вече сме виждали сгромолясването на политици, влюбени в собствената си експертност. От такива неща никой не е застрахован.
Поклон пред четвъртата власт?
Телевизионните лица, приютени като водачи на листи, се оказаха най-голямата група в списъка на кандидат-депутати на коалицията. Дали това означава царски поклон пред свободата на словото, или е хитър кошлуковски ход да се заложи на изконните обществени икони от синия екран, може да се спори. По-тревожното обаче е, че Живка Гичева, Милена Милотинова, Диляна Грозданова, Радина Червенова и фешъндамата Юлияна Дончева може да са много сладкогласни обаче едва ли разбират от друго, освен от това как да си напудрят носа, да говорят гладко и да се усмихват фотогенично.
По подобен начин стоят нещата и за две други бъдещи народни представителки - изскочилите от нищото Весела Драганова и Елка Атанасова. Те бяха споходени от личната благословия на Кобурга, но нито учителката от Кюстендил, нито шефката на Партията на жените могат да се похвалят с каквито и да било управленски умения.
Същото горе-долу се отнася и за актьорите Коста Цонев и Явор Милушев, също водачи на царски листи.
Първият, макар и член на контролния съвет на движение "Симеон Втори", вече показа, че не издумва и дума, преди Симеон да рече. И макар да е изиграл стотици роли, тази на царски депутат сигурно доста ще му халтави. Кандидатурата на Милушев пък е по-скоро компромисна заради това, че шефовете му в ДА Тренчев и Инджова останаха без внимание. А пък мъжът на Цеца Манева хем е новоизлюпен политик, хем е популярен от сцената чаровник.
Както е тръгнало, освен културни закони и медийни правила групата едва ли ще може да измъти нещо друго.
Юристите са нащърбеното острие на листите
Те са другото мнозинство в листите на коалицията - юристите Панчо Панайотов, Георги Петканов, вторият край морето - варненецът Борислав Ралчев, водачът в Пловдив Милен Велчев, в Търговище Стамен Стаменов и още поне петима от цанените за бъдещи членове на 39-ото НС.
Някои от тях ги видяхме колко знаят правото, след като не успяха една регистрация да направят. Други пък, като избраният за пълномощник във Варна бивш кандидат за кмет, успяха покрай себе си да вкарат в листите цялото си обкръжение - в случая членовете на личното му движение "Граждани за Варна". Преборване на корупцията в съдебната система и нови правни закони обещаха с половин уста от юридическото лоби на царя. Само че дали заради професионалната деформация на адвокатите да говорят много и да не казват нищо, или заради друго, юристите на царя също не хващат дикиш. При внимателно проследяване на изявленията им се долавя ярко противоречие, непознаване на политматерията и откровено шикалкавене.
Емблемите на демокрацията от близкото минало като Емил Кошлуков и Венцеслав Димитров навяват също противоречиви спомени, натовецът Соломон Паси, изправен срещу Костов в София, пък е очеваден символ на отношението на коалицията към бъдещата военна ориентация на България.
Както става видно, въпреки големия им професионализъм и привидната политическа неангажираност с други играчи, на царските депутати им липса нещо много сериозно. А именно - осъзнаването на огромната отговорност около прибирането на плодовете от емоционалния (или наказателен) народен вот. Защото едно е да съшиеш набързо листи, които да приберат електоралните гласове, а съвсем друго да избереш хора, които ще коват бъдещето на страната ни. А при такива ситуации политическата самодейност никому не е помогнала. Независимо дали е цар в оставка, или обикновен републиканец.
АЛБЕНА АНГЕЛОВА