ЧЕРНО МОРЕ бр.1028 от 21.5.2001 : Интервю

Архитект Георги Саваков пред "Черно море"

Архитект Георги Саваков пред "Черно море"
Всяка чертичка в проекта е отговорност
ВИЗИТКА
Роден е през 1936 г. във великотърновското село Церова кория. Завършил Строителен техникум и архитектура в Инженерно-строителния институт в София. 37 години е на архитектурното поприще - работил е в Проектантска организация - проектирал е предимно обществени сгради, а от 1994 г. е съуправител на фирма "Бушпроект" ООД. Има две дъщери, едната от които също е архитектка и работи във Вашингтон, а другата следва история на изкуството. Арх. Саваков е номиниран от САБ - Варна, за наградата "Варна" за цялостно творчество.
- Как се насочихте към архитектурата, г-н Саваков? Как започна архитектурната Ви кариера?
- Нямах особена представа с какво се захващам. Може би в техникума ми повлия моят класен ръководител, който беше архитект. Завърших института с висок успех, бях между първите трима, което ми даде право да избирам къде да работя. Избрах Варна и не съжалявам. Дори специално за мен отпуснаха едно място в Проектантска организация, където след това работих цели 34 години.
- От оная Проектантска организация не е останало почти нищо. Нормално ли е това?
- Не е нормално, но много неща се промениха, реформата не можеше да ни заобиколи. Макар че Проектантска организация беше много сериозен институт и хората, които минаваха през него, се утвърдиха като добри специалисти. Дори си мисля, че той ще липсва на младите, които тепърва започват да работят. Защото Проектантска организация беше школа. Проектите се гледаха на няколко нива - в групата, в отдела, в института, пък накрая и в експертния съвет на общината. Едва тогава се пристъпваше към строителство. Сега пътят от проектирането до строителството е много скъсен. И за един млад човек без подкрепата и съветите на по-опитните е много по-трудно. Не е достатъчно да знаеш теорията. За да влезеш резултатно в същинската професия, трябва практика. Всяка линия, всяка чертичка в проекта е отговорност. Освен че струва пари, тя оформя контура на пространството, на формата. Всичко това е важно, защото изгражда жизнената среда, която обитаваме и с която, щем-не щем, сме в непрекъснат диалог. Този диалог продължава и след нас, когато вече ни няма. И докато преди се проектираше много, но се строеше едва една четвърт от проектираното, сега се строи почти всичко.
- Кои от построените по Ваш проект сгради са най-важни за Вас?
- Трудно ще си спомня всичко, което съм проектирал. Първият ми обект бе рибарска хижа на Дуранкулашкото езеро. (Кой знае дали е останало нещо от нея!) Бях в колектива, който проектира Стоматологичната поликлиника във Варна. Това бе по времето, когато се строеше и Дворецът на културата и спорта. Малко по-късно започна проектирането и реализацията на голям комплекс на Строителни войски във "Владиславово". Той включваше културен дом с библиотека и зрителна зала с 400 места, щаб, спални, спортни и обслужващи сгради. През 1979 г. след вътрешен конкурс проектирах Руското консулство. Дълго обмислях какъв да бъде архитектурният облик на сградата, която трябваше да бъде и жилищна, и представителна, и чисто административна сграда. Мисля, че се получи добро решение, което съчетава и трите изисквания.
След вътрешен конкурс проектирах и партийния дом в Попово. Конкурсът всъщност беше за център на Попово и включваше още градски съвет, библиотека, младежки дом, културен дом, но успяхме да построим само партийния дом и пленарната зала към него. Харесвам си и сградата на общината във Ветрино. В последните години проектирах сградата на Инвестиционна банка, която също стана интересен обект.
- За кои от нереализираните си проекти съжалявате?
- Най-много съжалявам за профсъюзния дом във Варна. Той трябваше да бъде изграден на ул. "Отец Паисий" и бул. "Сливница". Трябваше да е комплекс с висока административна сграда, със зрителна зала, с помещения за художествена самодейност, библиотеки, занимални... Беше грандиозен проект. Съжалявам и за един спортен комплекс в Девня, който включваше стадион, покрита трибуна, спортна зала, плувен басейн. За съжаление, не стана навремето, вече не би и могъл да стане.
- Защо според Вас в тези години на усилено строителство не са били построени библиотека и опера?
- Може би защото средствата все не стигаха до тях. Изграждаха се по-конюнктурни обекти. Аз смятам, че Варна е един от градовете, който е ощетен от административни сгради. Почти във всички градове, включително и по-малките, през тези години се изградиха административни и културни центрове. Във Варна имаше вакуум от курортните комплекси. И останахме един от малкото градове без изградена централна част.
- Може пък да е за добро. Защото центровете на повечето български градове така си приличат!
- Центровете се изградиха за кратко време и не можеше да бъдат огледани от всички страни. Това строителство си има и недостатъците, но така или иначе сградите се построиха и сега могат да се ползват по различни предназначения. Във Варна, за съжаление, не можа да бъде реализирана и сградата на окръжния народен съвет, в чието проектиране участвах и аз.
- Когато минете край свой обект, какво си мислите обикновено?
- Обикновено си мисля, че много неща биха могли да изглеждат по друг начин. Макар че не всичко зависи от архитекта. При строителството някои неща се променят. Много е важно да се намери синхрон между проектанта и строителя.
- Сега това може да става по-лесно, нали?
- Разбира се. Но и нашето време има своите противоречия. Сега, особено в началото на 90-те години, когато стана промяната, във Варна започна стихийно изграждане. Не бих искал да давам оценка, защото времето най-точно ще покаже кое е било добро и кое не. Но като всяка стихия и тая доведе до негативни резултати. Тогава в строителството участваха около 400 фирми, в голяма степен хора непрофесионалисти. Но времето, както казах, прави необходимото. И доколкото знам, от тези 400 фирми сега са останали около 40.
- Смятате ли, че стихийното строителство през деветдесетте години е нанесло повече щети, отколкото еднообразното панелно строителство от предишните десетилетия?
- Трудно е двете неща да се съпоставят. Панелните жилищни комплекси, макар и изградени не по най-добрия начин, са далеч по-богати с въздух и зеленина, отколкото новото строителство в затворените квартали, където е използван всеки квадратен сантиметър. Съществуващата наредба 5 се използваше до краен предел, понякога и с нарушения. Сега има нови правила за изграждане. Те отчетоха грешките и се надявам, че нещата ще се регулират. А и строителството много намаля.
- От няколко години се занимавате и с реконструкцията и модернизацията на обсерваторията във Варна. Кои са основните идеи, залегнали в проекта?
- При преустройството на обсерваторията беше особено важно да се намери ново архитектурно решение, защото сградата беше в много окаян вид. Може би на прекаленото детайлиране се дължат многото дефекти, а не че сградата е толкова стара. Трябваше да се смени коренно архитектурният облик. Фирмата - производител на апаратурата в планетариума, имаше конкретни изисквания. Витрините във фоайето пред звездната зала трябваше да бъдат затворени и да бъдат заменени с плътни експозиционни пана, което затрудни задачата.
- Май преустройството е по-трудно, отколкото новото строителство?
- Може би е по-трудно, но понякога създава предпоставки за интересни решения. Затварянето на витрините пред звездната зала ми помогна за общото обемно изграждане на сградата. Разположих експозиционните пана диагонално по посока на влизането. Това създаде интересно пространство във фоайето, а и спомогна да се обогати пластиката на фасадата откъм морето. Този нов като форма елемент го използвах и в административната част на сградата. Оформих правоъгълния обем със стъклени призми по цялата височина на обсерваторията, с което се обобщиха различните прозоречни отвори. Трябваше да се намери ново решение и за демонстрация на махалото на Фуко, един от най-атрактивните моменти на планетариума. Преди то се наблюдаваше от сутерена при крайно неблагоприятни условия. Удължих кулата с около 3 метра и сега демонстрацията на движението на махалото може да се наблюдава още с влизането от входния вестибюл, който е нов. Има и друга особеност до външния облик на сградата. За всяка обсерватория куполът на звездната зала е едно от най-характерните елементи. Изявихме купола така, че той стана център на цялата обемно-пространствена композиция на сградата.
- Доколко са възможни драстични промени при преустройството?
- Не е без значение дали се уважава създаденото преди нас. Аз до голяма степен съм се придържал към това - доколкото е възможно да запазя всичко, което е съществувало в проекта на арх. Камен Горанов, и да променям само там, където е необходимо. За да стане сградата по-функционална и по-въздействаща като цяло. За целта използваме и нови строителни материали - окачени фасади от стъкло и алуминий, минерални мазилки и др. Те ще придадат съвременен вид на сградата и нов облик на пространството около входа на Морската градина.
- Проектирате и храмове. Каква е там провокацията?
- Реконструирал съм два православни храма. Те бяха дарение за църквата не само от моя страна, но и от другите колеги, с които работихме. Единият е в Българево. Бе много хубава черква - изоставена, но с прекрасна каменна зидария, с чудесен детайл на корнизите - явно правена от добър майстор. С реконструкцията там доразвихме идеята за кръстокуполна черква. При изграждане на покрива направихме и купол. При черквата във Ветрино работих с особена пиета. Там храмът е строен малко преди Освобождението и е закопан в земята на 1,20 м. Отвън сградата изглежда много схлупена. Затова пък пространството отвътре, особено след зографисването му, е впечатляващо.
- По-различно ли е чувството, ако храмове не са православни?
- Проектирал съм два неправославни храма - един методистки и един баптиски (вече се строи). Тези черкви са интересни от проектантска гледна точка. За разлика от източноправославния храм при тях няма строг канон, което ми позволи да използвам въображението си и да потърся съвсем нови форми. Това направи възможно вместването им между малките жилищни парцели. И при двете черкви помощните помещения при нужда могат да се приобщават към общото пространство на залата.
- Как се отнасяте към наградите?
- За мен архитектурата е не само професия, но и хоби. След като вече съм й посветил 37 години, аз продължавам да работя с удоволствие. При нас резултатът от труда не идва така непосредствено, както е в някои други професии. Трябва да мине много време, докато се реализира това, над което си се трудил. Но пък хубавото е, че направеното не умира със спускането на завесата например, а има дълъг живот. Проектирането отнема много време, поглъща много чувства и енергия. Има професии, в които можеш да се освободиш от мислите си след края на работния ден, да си починеш. Но не и при нас. Аз винаги съм се отнасял с много голяма отговорност към работата си. И тази отговорност с времето се чувства все по-осезателно. Имал съм много разочарования, но удовлетворението ми винаги е било по-голямо от тях. Затова приемам номинирането ми за награда "Варна" като оценка за дългогодишния ми труд.
ДОНКА ХРИСТОВА