ЧЕРНО МОРЕ бр.1028 от 21.5.2001 : Читателски клуб

Започна излъчването на първите записи от предизборни обещания.

Държавното лицемерие помрачава празника

Trip To the Moon

Трудът ще спаси света

За каква отговорност става дума

Започна излъчването на първите записи от предизборни обещания.
Започна излъчването на първите записи от предизборни обещания. По-интересното е, че всеки обещава "светло бъдеще" и никой не обяснява как ще стане това. Народът лесно се лъже по обещания за високи заплати и пенсии, ниски данъци, минимум безработица. Лъже се, защото всеки от нас иска да живее в една нормална страна. Но, моля ви, господа политици, обяснете ни как смятате да осъществите мечтите на народа и вашите собствени обещания. В крайна сметка нас не ни интересува какво ще направите, а как ще го направите.
Председателят на "Българска средна класа" проповядва държава без данъци. Страшно ми е любопитно откъде ще дойдат парите за болници, училища, детски градини и всякакви други обществени заведения. "Да се освободят от данъци всички фирми, които спонсорират спорта, културата и които реинвестират в собственото си производство!" Мога отсега да ви кажа, че ако това стане факт, всички фирми ще спонсорират примерно футбола. Защото там са най-големите печалби. От друга страна, за какво ни е културна държава с бедни хора. Не че културата е маловажна, напротив, но по-скоро трябва да се осигурят работа и високи доходи на населението, за да могат хората не да мислят за насъщния и за това как ще изкарат до следващата заплата и пенсия, а да обърнат внимание на собственото си културно и духовно израстване.
Интересува ме също как, г-да политици, смятате да осъществите обещанието си за средна работна заплата от около 400 лева и минимална пенсия 120 лева. Откъде ще дойдат тези пари. Защото, щом го обещавате, значи имате нещо предвид. Оттук следва, че вие и досега сте можели да постигнете тези неща, но изглежда сте пазили резерви за предизборната кампания.
Интересно би било да научим защо всички партии в 38-ото НС, имали "чудесни" програми за излизане от кризата, не са ги предложили за разглеждане през тези четири години, а са си ги пазили, за да печелят гласове сега. Нали уж мислите за България и българите? Като е лоша данъчната ни система, защо при всяко гласуване в парламента досега нямаше кой да гласува против? Значи всички вие сте одобрявали законите, които приемахте. Какво ни обяснявате сега, че трябва да се промени данъчната уредба на страната.
На г-н Жорж Ганчев му откраднали програмата. Лошо няма. Ако е толкова добра, значи всички ще работят по нея. Не е важно кой е съставил тази програма, а кой и как ще я осъществи.
И накрая, но не на последно място, моля ви, г-да политици, не злоупотребявайте с любовта на народа към уважавани от нас артисти, певци, писатели и поети. Те са чудесни личности, но нямат място в парламента. Какво разбират те от икономика, ръст на производството, кейнсиански теории, крива на търсенето и предлагането и т.н. Как ще гласуват тези хора за нещо, което не им е ясно. Оставете хората на изкуството да правят това, което най-добре умеят, и направете така, че и те, и ние да можем да се радваме и гордеем с успехите им.
СЛАВЕНА ТАУШАНОВА
Варна

Държавното лицемерие помрачава празника
Държавата чрез своя Муравей за пореден път се опитва с чужда пита помен да прави. Нищо учудващо - от началото на годината управляващите се мъчат да зарозовеят погледите на електората - и дължимите суми на общините привеждат навреме, и заплати, стипендии, помощи осигуряват, и готовност за всякаква подкрепа изявяват. Е, нали затова плащаме на министри и подчинените им чиновници - ще рече някой. Така е, но ние сме на Балканите и все се налага да имаме работа с някой полуинтелигентен получовек от полуострова ни. Затова българският скептицизъм, цинизъм и практицизъм убедено казва: "Задължения - друг път! Просто идват избори!".
И ето - за 24 май учителите трябва да получат своята законово отредена премия. За която държавните чиновници протръбиха навред. Забравяйки, че в закона е казано, че учителите получават една заплата допълнително три пъти годишно. Което йезуитски е прочетено и въведено така: една заплата е разделена на три и се дава на малки порции. Макар логиката друго да казва - една заплата за 24 май, една за 15 септември, една за Коледа. Но все пак и това е добре - можеше тази една заплата да я разделят на 12 и да протръбят как на учителите се дават цели дванадесет заплати в повече.
А оттук тръгват игрите на финансовото министерство. Първо, парите за сегашните премии се заделят от общинските бюджети. Някои общини сетне ще бъдат компенсрани, други - не. Важното е да се шуми около държавното благородство на партийните кандидати. И да се натяква на учителите, че заради техните премии в общината ще има по-малко пари.
На второ място идват тихите финансистки игрички. За 24 май всеки учител получава на хартия 98 лева. И от тях се удържа данък. Правилно - всеки доход се облага. Подробност е как. А в случая има една уж хитра, но недостойна разигравка. Тази сума се събира със заплатата и се удържа данъкът. Налогът става някъде около 70 лева при средна заплата. От тях 35 са удържани от премията. Тоест учителят взема 63 лева. Привидно всичко е наред.
Но привидно! Защото идва логичният въпрос - а защо трябва да се събират сумите? Защо не се удържа данък само върху премията? Тогава, като се извади необлагаемата сума, държавата ще си вземе 26 % от 13 лева - някакви си 3,38 лева. А в края на годината, когато се прави балансът, месечните плащания, премиите и допълнителните суми (лекторски, например) се събират и се вижда дали ще се доплаща данък или държавата ще връща надвзетото.
Обаче. Обаче идват избори. И не се знае (не се знае ли?) кой ще е сетне начело на властта. Защо сега да не се приберат тия сумички, пък после ония там да се оправят? А на тези ще намерят приложение. Ето - този министър трябва да посети спешно поделението на министерството си в град Ъ. Правят му хуууубава командировка, а пътем намира време и провежда две-три предизборни събрания, някой и друг митинг, десетина срещи... Абе, пари да има - властта ще си ги похарчи!
Е, честит празник, драги учители! Както казват нормалните хора: отново ви бъзикнаха. И, както казват тотаджиите: с дребни суми, но редовно.
ГЕОРГИ КОНОВСКИ

Trip To the Moon
Синът ми иска да отиде на екскурзия до Луната. Ама много иска. При всяка вечерна разходка в Морската градина, година и петмесечното човече така настойчиво протяга ръчички към изгряващото светило. На тази възраст това е само инстинктивно желание да опознае света наоколо, но с времето може да стане осъзнат стремеж. И си мисля с какво е по-долу като човешко същество от Денис Тито. Защо постиженията на цивилизацията трябва да бъдат достъпни само за избрани? Нали всички се раждаме равни и трябва да имаме еднакви шансове за развитие. Този принцип е заложен и в основите на обществото, което уж градим. Парадоксално обаче е, че когато го възприемаме чистосърдечно, се превръщаме в наивници. Защото у нас успешният старт в живота зависи най-вече от финансовите възможности на родителите. И ако единици имат практически недостижим аванс, масата от хората мислят по-скоро за физическото оцеляване и имат нищожни възможности да инвестират в пълноценното развитие на децата си.
В чисто психологически план най-важното за едно дете е да има самочувствие. В крехка възраст стресът е пагубен за него. За днешния българин той иде от постоянния недоимък и несигурност. Несигурност за това дали с двата лева заплата и осемнадесет лева майчински ще осигури на малкия човек прехраната и всичко необходимо до края на месеца, дали при нужда ще има пари за квалифицирана лекарска помощ и пр., и пр. Специалистите твърдят, че подобни проблеми на родителите и предизвиканите от тях сътресения в семейството рефлектират върху детската психика от най-ранна, дори кърмаческа, възраст. Та, за да неутрализира стреса у детето си, средностатистическият българин трябва да плаща суми, несъразмерими с приходите си. След време, дай Боже всекиму, открива, че отрочето му има някакъв талант да свири на пиано, да рисува, да програмира. Но всеки талант се отглежда с пари.
Може би в бъдеще, когато космическият туризъм навлезе във всекидневието ни, ще струва толкова, колкото е днес за българина паричното изражение на родителския му дълг. Впрочем това е паричното изражение на смисъла на живота ни. Защото сигурно няма по-отвратително чувство от вината пред тези, за които живеем.
За да реагира адекватно на предизвикателствата на информационно-технологичното общество, новото поколение трябва да има освен добра професионална подготовка и силна воля, и здрава психика, да бъде в мир със себе си. Малодушни невръстеници и комплексари не са нужни никому. Замисляме ли се какъв процент от българското население го грози потенциална опасност да остави след себе си точно такива нещастници - граждани на нова България?
ЕВГЕНИ ГЕНДОВ

Трудът ще спаси света
Небето, необятен кошер, жужи и се знае, че пчелите в такова синьо време с жълти чехли газят в цветовете на дърветата. От улицата подвикват майстори на всякакви занаяти, продават мотики, копан идва, петлите се надпяват - или дъжд ще вали, или ще ни дойдат гости. По разровения асфалт дрънчат магарешки каручки, днес ще пече, и хората, забързани като в пролетен мравуняк, гледат да свършат някоя работа я в двора, я на лозето, пък и нивите вече са се пробудили от слънцето.
Всяка секунда трябва да се работи - работа и никакво огъване. Димитър Генчев е на 70 години, не му личат, стегнат в кръста като младши лейтенант, хубавелек, с тънки мустачки - две пиявички, кръстен е на дядо си Димитър Арнаута и нрава му е взел, добър е и е мъничко серт.
Измислете какво ще може да направи с двете си ръце Димитър Генчев. Счупи ти се сапът на брадвата - сапът е готов, гладичък, лъснат, да ти е драго да сечеш осени в Лонгоза... Не си харесваш кочината - ето ти нова-новиничка кочина, и ако не си купил още прасенце поради фуражни съображения, сложи си нар и лягай на воля. Трябва ти летва - той ще я прибичи, имаш желязо за вратник, заварки, бетон - той е насреща, стена да се иззида, таван да се измаже, а бе, сетете се какво не може да направи с двете си ръце. За двора му да не говорим, стъкмен е като булка, но да бъдем справедливи, тук заслугата е на Кунчето, на жена му. Най-ясният глас в хора на дъбравинските жени. Ще си правя зайчарник. Дъските ми са кавакови, гвоздеи имам и ситна мрежа, той знае как се казва, да не нахълтват плъхове, когато се озайчи зайката, всичко имам, ама...
Теслата снове в ръцете му като совалка. Мълчи, мълчи и кове, казва ми: "Трудът ще спаси света. Ами музиката, ами красотата. Хе, може и те да имат някаква роля..." Падам малко шегаджия: - Мите, и на мен да готвят такива сладки манджи и аз ще стана майстор.
Внукът на дядо Арнаут настръхва, сгърбва се като котарак срещу куче и опипва онова място, на което кротко лежи острият му нож.
ЙОВО НЕДЕЛЧЕВ
село Дъбравино