ЧЕРНО МОРЕ бр.1029 от 22.5.2001 : Мнения/Коментари

Вярвате ли, че Даниела Терзийска е шизофреничка?

Хванаха се за Кобур(г)а

Изборите не са игра за "успели" великденци

Агония

Гениално тъпи

Вярвате ли, че Даниела Терзийска е шизофреничка?
Станислав Иванов
25 г., безработен
Не знам дали е болна, но мисля, че не тя е убиецът на детето.
Мария Петкова
25 г., безработна
Не мисля, че тя е убила детето. Това е постановка на полицията. Те много лъжат, манипулират хората.
Галина Кателиева
28 г., домакиня
Не съм много убедена, че тя е способна да извърши това престъпление. Не вярвам, че тя е убила детето. Има някаква тъмна страна в целия случай.
Пенка Попова
54 г., инженер
Мисля, че не е. По изключително груб и циничен начин се опитват да промиват съзнанието на хората. Насаждат се теории, които на тях са им удобни. Манипулира се общественото мнение.
Живко Попов
29 г., безработен
Възмутен съм, не им вярвам.
Мария Стоянова
67 г., пенсионерка
Аз не вярвам на лекарите. Струва ми се доста скалъпено цялото разкриване на случая - прекалено бързо обявиха, че Даниела Терзийска е убила детето.
Емилия Хаджирусева
32 г., домакиня
Не съвсем. Може и тя да е извършителка, но е била принудена от съпруга си. Мисля, че той е виновен за убийството.
Стела Буюклиева
70 г., пенсионерка
Мисля, че е болна, защото иначе не би убила детето си.

Хванаха се за Кобур(г)а
Иван Костов като един Зевс заклейми царските кандидати, че не разбират от икономика. (Той е дипломиран доцент по политикономия, но между политикономия и политикономика очевидно не прави разлика.) Анонимно. Не е хубаво, другарю Костов, дори Сталин спрягаше имената на "народните врагове"!
Варненският водач на Симеоновата листа казал, че има нужда от данъчна реформа. Костов му отвръща, че тя вече е приключила. И то на високо, тъй да се рече, европейско равнище.
Равнището е видно, когато се гледа отдолу нагоре. За командира, извисен като орел над цялата държава, е трудно да определя равнищата. Ние, долу(не)подписаните, мятаме едно очо към небото и преценяме кой връх стърчи над останалите, а кой е в сянката им.
Интересно, дали в този спор някой ще се сети да повика за арбитър електората. Или поне отбрани електорални единици.
Дори нулите се лепят за единиците, че да станат десетки.
Нещо подобно се наблюдава по време на избори: ние сме единиците, които вкарват нулите в парламента. Ако, дай Боже, не са нули, а други цели числа, още по-добре - няма да си играем на Иво Инджев, а на единадесетки, дванадесетки и прочие по-стойностни цифри.
Но да се върнем на патакламата между Костов и Симеон. Дали това разменяне на любезности и еднопосочни атаки не е камуфлаж на скрита симпатия и любов на тъмно.
Затъ, любов на светло правят само порнозвездите.
А Надежда вече пише отворени писма до царя, което значи, че няма скрито-покрито. Двамата няма да се целунат, но ще си стиснат ръцете. Защото става реч за българските медици в Либия, а по този въпрос няма две мнения, камо ли два вкуса.
Две мнения обаче кръжат над Българския Великден. Българският Великден не е това, което беше. (Дали изобщо някога е бил това, което уж бе...)
Ако се съди по една нашумяла реклама, той изобщо не се вписва в подобни обозначения, защото не е традиция. Все още.
Едни смятат, че да се кандидатираш при Кобурга, е предателство на самата идея. Други - че идея не значи политическа поръчка.
Българските великденци не бива да забравят историята. Не бива да повтарят някои от страстите български. Защото в църковнославянския страсти значи мъки.
А ние достатъчно се намъчихме. Няма защо да се хващаме за Кобур(г)а.

Изборите не са игра за "успели" великденци
Изказах наскоро в печата подкрепа на новите политически партии и движения, които оцветиха позитивно българския политически пейзаж. Колкото повече конструктивни мнения, корективи и социални актьори активно взаимодействат в политическия процес, толкова по-добър резултат за обществото като цяло може да се очаква.
В същото време искам да споделя силната си тревога и страх за България и бъдещето ни от факта, че използвайки една новопоявила се ракета носител, сред листите на Националното движение "Симеон Втори" навлязоха хора без опит, без политически принципи, без доказана лоялност към едни или други идеи за устройството на страната. Тези хора утре могат да се окажат на кормилото на България и последиците за страната ни могат да бъдат още по-трагични от изминалото тежко десетилетие.
Без да оспорвам сериозните качества и потенциал на личности като проф. Георги Петканов, на доцент Панайотов, на моя уважаван колега и приятел Венцислав Димитров, на една Диляна Грозданова, чийто практически опит и разбирания не бих разменил и за пет икономисти, и десетки други, искам да обърна сериозно вниманието на обществото върху няколко мита и илюзии, свързани с младите икономисти от Лондон и Брюксел. Всъщност те са хората, както бе заявено, които представляват икономическия екип на НДСВ.
Първото, на което бих искал да обърна внимание, е, че една от най-принципните постановки на така наречените лондонски представители на Българския Великден и лично на Николай Василев бе, че те не се интересуват коя политическа сила управлява в България, стига тя да върви по един модерен европейски път. Тази политическа независимост на тези млади хора им създаде име и им даде възможност да предлагат на най-високо равнище своите виждания и идеи. Сега тази политическа независимост бе продадена, или точната дума е предадена, срещу политически постове в парламента и в бъдещото правителство. Това само по себе си до голяма степен говори за морала на хора като Николай Василев, Любка Василева, Милен Велчев и др. Техните мотиви за т.нар. връщане задават сериозни въпросителни.
Вторият голям мит е свързан с постановката за т.нар. успели в чужбина българи. Разбирането на истината за това би ни дало и отговор на въпроса защо тези хора се връщат в България и защо именно искат да влязат в политическата власт. Живея във Великобритания от 1991 г. и имам известен поглед върху "успелите" българи и особено върху това какво се разбира под "успял" във финансовите среди в Лондонското сити. Не отричам, че България има своите достойни синове и дъщери, български граждани, успели по света - със своя труд, постижения, предприемчивост. Но те не са по на трийсет години и не са горепосочените имена. През последните години редица млади и образовани българи бяха приети на работа в почти всички големи банки в Лондон. Естествено, поради тяхната неопитност и възраст техните позиции там са доста ниски, което е нормално в началото на една банкова кариера. Както техните родители и близки в България усещат, във финансово отношение те са все още твърде далеч от понятието "успял". Николай Василев работи като анализатор-изследовател в "Лазард Капитъл Маркетс", което е част от банката Лазард Фрерс. Заплатата на анализаторите е твърде ниска в сравнение със заплатите на реалните банкери тъй като анализаторите не "носят" пари. Техните годишни бонуси, ако стигнат до тях, са нищожни в сравнение с бонусите, раздавани на инвестиционните банкери, например. Със своята заплата един млад анализатор много трудно би си купил даже и едностаен апартамент в Лондонското сити, където цената е обикновено от порядъка на около 200 000 лири стерлинги. Николай Василев работи през последните две и половина години в две банки: отначало във Warburg Dillon Read, част от United Bank of Switzerland (UBS), и от началото на тази година в Lazard. Необходимо е да се подчертае, че и двете банки за времето, през което Василев работи там, нямат никакво сериозно присъствие и бизнес в България. Миналата година имах честта да вечерям с президента на UBS г-н Марсел Оспел и с управляващия директор на Warburg Dillon Read г-н Робърт Гилеспи и по време на вечерята ги попитах за Николай. Те не само не знаеха, че имат "успели" хора за бизнеса си в България, но те и не знаеха, че имат българин на работа в банката си.
Не виня хората, че са млади и все още неуспели, че все още даже нямат и изискуемата титла MBA; това е нормално. Времето е пред тях. Виня тези, които създадоха мита, че тези младежи са успели и сега ще пренесат този "успех" на родната сцена. Мислех си, че изминалите десет години сложиха края на възможностите политическият маркетинг да служи като алиби на некомпетентни и неопитни хора да влизат в политическата власт. Мислех си, че е затворена вратата пред хора с учебникарски познания (имахме достатъчно такива в предишните правителства); хора, които не са влизали в едно българско предприятие. Мислех си, че 12-те драматични години са направили българина достатъчно подозрителен към всякакъв вид фокусници и манипулатори на общественото мнение.
България е пред може би най-сериозните парламентарни избори за последното десетилетие. И някои хора трябва да разберат, че това не е игра на избори. България не може да си позволи лукса на един нов експеримент с управлението на страната и на икономиката. Държавата и нейните институции не могат отново да се превърнат в училище за хора, болезнено амбициозни да влязат в политическата власт. На фона на изключително сериозната селекция в СДС, в коалиция "За България", в ДПС, в "Гергьовден", селекция, при която сериозни, доказани политици и професионалисти се оказаха зад "борда", за съжаление НД "Симеон Втори" не даде подобен пример.
Урокът на времето е прекалено скъп за всички ни. Не можем да си позволим отново да влезем в капана между поредните илюзии и съществуващите реалности. Човек не се влюбва в темпа на икономическия растеж, колкото и да му се иска на Муравей Радев, нито в данъчната революция на Николай Василев, оставяща тотално импотентен обществения сектор в страната. Нито пък безработицата ще отстъпи пред новите архангели на заетостта.
Това, което се налага като значимо отново в политическия ни живот - това е завладяването доверието на хората, и то не с програми и нови обещания. А с откровеността към проблемите, с морала и принципността на политическите действия; с уважението към определени стойности и норми.
На България й е необходима не политика, която е компромис между един маскиран социален либерализъм или един маскиран либерален социализъм. България има необходимост от политика, основана на свободата, инициативата и отговорността на своите граждани, на съвременните тези за пазарна икономика и на националната солидарност. В страната има сериозни, компетентни и изключително опитни икономисти, които са готови да се включат в по-нататъшното изграждане на модерна България.
ДИМИТЪР М. ИВАНОВ
икономист в Лондон

Агония
Вчера варненският Общински съвет се държа като римската империя, преди да бъде срутена от "варварите".
Не знам дали от преумора. А ние как само сме уморени от него! Слава Богу, че вече минава в историята това позорище на местната демокрация, това разгулно и безхаберно парламентче.
Само че преди да си отиде, то си показа срамотиите в агоничен пристъп на сетен непукизъм.
Първо се занимава с щуротии, които петнят статутите за награда "Варна", гласувани от самото него. За културата се освести, че не може да си плюе на мутрата, но при образованието си плю, и то с мазна храчка. С което оклепа и без това нацапаните с политсажди награди.
Тъй както почти никой от общинските съветници не е понюхвал мухъла зад разнебитения праг на средношколските общежития, всички пружнаха ръце срещу ВСУ със запушени носове и затворени очи.
А нахалните немотивирани предложения за просветни награди "Варна", отречени и от експертната, и от образователната комисии, изтананикани от слугинчето на Лена Николова, бившето перо на "Демокрация" и сегашно пресаташе на ИО Емилия Христова, бяха фарс, достоен за Молиер.
Многократно е доказвано, че варненските съветници не щат да слушат доводи. Те дадоха награда на директора на слепите деца от "Аспарухово" с кикот към огласените му заслуги.
Агонията на този общински съвет изтъпани под светлината собственото му самоорезиляване. Достойният човек може да влезе плахо в политиката, но трябва да си замине с доблест.
А когато не пускаш в някаква си пиклива комисия по здравеопазване доцент Козовски, декан на департамент в МУ и свръхспец, а бутваш там средностатистична медсестричка от психиатрията, значи хем си неизличимо болен, хем не си даваш сметка кой доктор действително може да ти помогне.
ГЕОРГИ ВЕНИН

Гениално тъпи
За последните две години два пъти са намалели школските часове по математика.
Всяка година 27 000 ученици се явяват на изпити по математика; с тестовете, в които също има задачки, броят им бъбне до 40 000. Златен пазар за частна инициатива! Като поолекне татенцето с 50-100 лева за подготовка на дечкото (поне сто часа при един учител), ето ви трийсет-четирийсет милиона суха пара в джоба на добрите даскали по математика!
И плодовете на тази златотърсаческа треска са блестящи: през последните 25 години, с две-три изключения, българските математичета са в шестицата на света. Светът е сбор от 82 страни, които си мерят смятането по международни състезания, турнири и олимпиади.
Наскоро осененият с награда "Варна" ученик от МГ Славомир Динев се върна посребрен от Всерусийската олимпиада - най-тежкото и най-престижно състезание за ученици в света, на което 205 хлапета от всички краища на необятната Рус, та чак от Камчатка, бяха преценяни от 40 световни математически знаменитости. След него бе пак българче. На първо място - също! Софиянчето Барзов не слезе от устите и медиите, след като събра максималните 56 точки и очите на журито.
Но явно това не се нрави на министерството. Обяснението на един академик зевзек е, че погромът над математиката е нова стратегия за приемането ни в НАТО, ЕС и пр. Първо, наши деца правят хардуера в МIT и Принстън, а това на европейците им идва ташкън; къде по-лесно ще ни приемат в ЕС като слугинчета при господарка. Второ, по-простите по-лесно ще ги харижат за пушечно месо на НАТО. Трето, ще намажат частните училища и преподаватели: ще процъфти частната инициатива в просветата!
Тази шега е дясната страна на уравнението. Дано като изпишем лявата, да го направим нерешимо.
ГЕОРГИ ВЕНИН