ЧЕРНО МОРЕ бр.1030 от 23.5.2001 : Телеграфно

Петър Стоянов урежда бал за сираци

Костов кани царя на дебат

Над 65 на сто избират парламент

"Титан" завърши с успех републиканското

ПРЕЗ ПРОСОТО

Петър Стоянов урежда бал за сираци
В резиденция "Бояна" урежда днес за пети пореден път абитуриентски бал за сираци и инвалиди президентът Петър Стоянов, съобщи за БТА прессекретариатът на държавния глава. 430 ученици - 230 момчета и 200 момичета, от домове за деца ще пристигнат в "Бояна" благодарение на бензина, осигурен от "Шел". Безплатни дарения - храна и напитки, ще осигурят "Макдоналдс" и "Самекс" - KFC, "Маркрит", "Лъки", "Кока-кола". Водещ по традиция ще бъде Тома Спространов. Безвъзмездно ще пеят за децата Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Ирина Флорин, Ваня Щерева, Белослава, Тео Шишманов. Децата имат обаче и проблеми - трябва да намерят работа и покрив, напомня прессекретариатът на президента Стоянов. И тази година апаратът на държавния глава разчита за това на "Макдоналдс", KFC и "Шел", както и на Съюза на работодателите. ~

Костов кани царя на дебат
Иван Костов кани на дебат Симеон Втори и номинирания от коалиция НДСВ кандидат за премиер, съобщи БТА, цитирайки националния предизборен пресцентър на ОДС. Костов получил покана за дебат от Николай Василев, шеф на икономическия екип на царската коалиция, и в отговор поканил Симеон Втори. "Скъпи млади приятелю, харесва ми порасналата ви самоувереност. Младите хора трябва да са дръзки и смели. Но отклонявам поканата за дебат, защото не сте лидер на НД "Симеон Втори" и още не сте номиниран за кандидат за премиер", пише Костов до Николай Василев. Той посочва, че в листите на ОДС има много млади хора, които са готови да дискутират с Василев по всички въпроси. В писмото си Костов пише, че кани на дебат лидера на НД "Симеон Втори" Симеон Втори и номинирания от движението кандидат за премиер.

Над 65 на сто избират парламент
Остава висока нагласата за участие в изборите, сочи национално представително изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч", извършено от 4 до 14 май сред хиляда души. Както в края на април, така и в средата на май около 73 процента от българите се разпознават в една или друга от политическите формации, коментират социолозите. Данните показват, че делът на хората, които са твърдо убедени, че ще гласуват, е 65 на сто от пълнолетните българи, колебаят се 23 процента, а твърдо решилите да не гласуват са 12 процента. Според социолозите втората запазваща се тенденция е доминацията на формацията Национално движение "Симеон Втори", за която сега биха гласували 33,9 процента. Основните й съперници ОДС и коалиция "За България" биха получили съответно 16,5 и 12,2 на сто.

"Титан" завърши с успех републиканското
В Хасково зъвърши републиканското лично първенство по вдигане на тежести за мъже и жени. След финалите на последните 5 категории се оказа, че варненският клуб "Титан" е приключил успешно едноседмичната надпревара.
В категория да 94 кг при мъжете Веселин Петракиев се класира четвърти, а съотборникът му Красимир Анастасов - шести. При 105-килограмовите Мирослав Илиев има ново шесто място, а от най-тежките (категория над 105 кг) Драгомир Кулев е на същата позиция. Общо при мъжете от варненския тим се пусна да вдигат десет тежкоатлети.
"Няма как да не съм доволен от представянето - коментира пред репортера на в."Черно море" старши треньорът на "Титан" Йордан Михайлов. - Ние сме сравнително млад клуб и тепърва ни предстоят и по-големи успехи на подиума."
БОРИС ГЕОРГИЕВ

ПРЕЗ ПРОСОТО
Аман от предизборни ченгета!
Преди години, когато бях млад, напорист, комсомолски надъхан, не чак толкова плешив, дебел, стар, грозен, безпардонен и още ставах за някои неща, освен за кахърни записки като тези и мъдри снимки по вестниците, родната майчица, маминка, а кеф ви и бабичка БКП, както и любимият, непревземаем тогава (не както сега) с почти министерския си ранг и статукво Съюз на българските писатели (СБП), ме приласкаха в бойните си редици. Станах техен редовен член. Не че бях нещо възлово в едната, още повече в другата организация, но в качеството си на вече редовен член имах възможността няколко пъти безплатно да вечерям (доколкото има безплатни обеди и вечери) като част от нарочно свикано писателско обкръжение и да се отъркам о пеша на другаря Тодор Живков в почивната станция на СБП във Варна и в столичната му резиденция в Бояна. Някъде в архивите ми още прашасва пожълтяла снимка от онова време.
Тъкмо за тази снимка ще стане реч в бележките ми днес, когато вече са огласени и общонародно станаха известни имената на петдесет и двете ченгета в българския парламент. Още в началото искам да заявя, че на скъпата ми снимка се мъдрят и много мои приятели. Мнозина от тях, плахо скупчени като малки дечица, които още не могат да повярват на внезапно отворилия им се късмет да вечерят с другаря Живков, са застанали до рамото на любимия пръв държавен и партиен ръководител така, сякаш са се уплашили от фотосветкавиците и са подирили подслон под височайшето му крило. Гладко обръснати, ондулирани, фризирани, докарани в новите си роклички и костюми, усмихнати като за снимка във вестника, някои от тях вече не са живи.
Като Тодор Живков.
И Елисавета Багряна.
Смъртта е неотменима част от живота. Каквото и да прави човек, тя винаги го постига. Два метра под зелените поля на моя роден край няма особено голямо значение кой си бил, с кого си живял, каква партийна членска книжка си стискал. Има значение единствено какво си оставил след себе си като дело. Нещо нарисувано, изкомпозирано върху нотния лист, изиграно на сцената, нещо написано. Е, написаното за предпочитане е да бъде сборник със стихове пред най-обикновен донос. За стиховете, за разлика от агентурните донесения, хонорарите са Божествени.
Сигурен съм, че повечето от изографисаните на снимката мои приятели са стискали партийните си членски книжки с чувството, че пазят до сърцето си нещо топло, хубаво, вечно. Сега е ясно, че единствено заблудите са вечни. Едва вчера разбрах, че някои от приятелите, с които гордо позирам на снимката в резиденция Бояна, освен написаните тънички стихосбирчици и томовете мастита литературна критика, са имали и други книжлета, кътани с трепет във вътрешните джобове на саката. Захванати на канап с безопасна игла. Карти на сътрудници на бившата Държавна сигурност. Щатни и нещатни агенти.
И какво от това, питам? Нима е време да ги заплюя в лицето? Да се отрека от тях? Да накъсам трепетните им автографи на титулите на съкровените им книжици със стихове? Да забравя нощите, прекарани над стиховете с тях? Шумно да оглася имената им още днес, сега и тук, в тези бележки? За да налея масло в огъня? За да сипя сол в раната? Мога да го сторя, но не виждам никакъв смисъл. Защото нито приятелите ми от снимката са се изживявали пред мене като ченгета, нито, сигурен съм, са били докрай истински такива. Темата "Ченгета" е стара, скучна, отдавна втръснала и толкова бездарно нахвърляна в още по-некадърно тръшнат на тезгяха предизборен сценарий, че едва ли ще хване дикиш. Мъдрият български народ е казал нещо много велико и сочно: "Всяко чудо за три дни!".
Като част от българския народ в заключение казвам: Тежко и горко на българската ДС, ако е разчитала само и точно на тия 52-ма сътрудници, жалко и за самата България. Израснал съм в семейство на ченге от ДС и искам да ви уверя, че в могъщата някога Държавна сигурност може да са работили всякакви хора, но мръсниците сред тях бяха малко и неизменно биваха изхвърляни от системата. Защото мръсотията по света и у нас винаги се изрива от хора с чисти ръце и мисли.
Като баща ми, дъртото ченге.
ВАЛЕРИ СТАНКОВ