бр.1030 от 23.5.2001 бр.1029 от 22.5.2001 бр.1028 от 21.5.2001 бр.1027 от 19.5.2001 бр.1026 от 18.5.2001 бр.1025 от 17.5.2001 бр.1024 от 16.5.2001 бр.1023 от 15.5.2001 бр.1022 от 14.5.2001 бр.1021 от 12.5.2001 бр.1020 от 11.5.2001 бр.1019 от 10.5.2001 бр.1018 от 9.5.2001 бр.1017 от 8.5.2001 бр.1016 от 7.5.2001 бр.1015 от 5.5.2001 бр.1014 от 4.5.2001 бр.1013 от 3.5.2001 бр.1012 от 2.5.2001 бр.1011 от 28.4.2001 бр.1010 от 26.4.2001 по-стари 2001г.

Надежда Станчова пред "Черно море" Водачът на листата на НД "Симеон Втори"

Надежда Станчова пред "Черно море"
Имах възможност да работя с Фелини, Пазолини, Мастрояни и най-вече с Мария Калас
ВИЗИТКА: Родена e в Рим, Италия, в семейството на дипломата Иван Станчов, сестра на експосланика ни в Лондон Иван Станчов. Надежда е едно от седемте деца на Марион Мичел и Иван Димитров Станчов и една от трите сестри. Седемгодишна напуска България и след кратко пребиваване в Швейцария заминава с цялото семейство за САЩ, където се установяват да живеят в едно имение край Вашингтон. Получава театрално образование, работи с Федерико Фелини, Паоло Пазолини, Марчело Мастрояни. Близко приятелство ги свързва с Мария Калас, за която по-късно написва биографична книга. Живее в Италия, пише приказки за деца.
- Госпожо Станчова, колко години сте живяла в България?
- Мисля, че бях седемгодишна, когато заминахме от България. Баща ми беше аташе в Галац и не се върна в България, защото можеха да го убият или да го съди народният съд. Затова от Галац, през Турция той отива в Швейцария. Семейството ни пък тръгна от България. Всички се събрахме там, в Швейцария. По-късно, след известни бюрократични перипетии, заминахме за САЩ и там баща ми купи една малка ферма, близо до Вашингтон. Трябва да ви кажа, че къщата за живеене в тази ферма сякаш беше копие на къщата на дядо ни Димитър Станчов тук, във Варна, където сега е Центърът за деца с увреждания "Карин дом".
Там, във фермата в Америка, живеехме всичките седем деца с майка и татко. Аз, както и всичките ми братя и сестри работехме кой каквото може. Аз например сутрин хранех пиленцата, имахме 300 пилета. Имахме и една крава и аз биех маслото, например. Готвех за братята и сестрите си, а ако имаше нещо да се свърши в градината, го правехме и тогава отивах на училище. Като пораснах, напуснах бащиния си дом и отидох в университета във Вашингтон. Следвах театър, логопедична терапия, с което и сега се занимавам - да уча децата да се справят по-леко в живота. Играх 9 години в професионален театър във Вашингтон. По-късно се върнах в Италия, където се и установих да живея.
В Италия се занимавах с театър, музика и кино. Тези мои занимания ми дадоха възможност да се срещна и да работя с Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Паоло Пазолини и с всички -инита...(Смее се.) По-късно, след срещата ми с Мария Калас, се върнах отново в Америка. Дружбата ми с нея, както и съвместната ни работа бяха причина за това. Десет години неотлъчно с Мария Калас, това е за мен наистина важен период от живота ми. Един много труден, но същевременно и чудесен период. След нейната смърт написах тази биографична книга - "Мария Калас". Тя е преиздадена в Америка, с меки корици. Предстои й да бъде преведена на български език и приходите от продажбата й ще бъдат за фондация "Карин дом". Книгата ми за Мария Калас ще бъде преведена още на японски, немски, датски...
- А на френски?
- На френски не.
- Може би на италиански?
- Още не...
- Разкажете нещо повече за Мария Калас. Какъв човек беше тя?
- Тя е най-професионалният човек, с когото съм работила. Истински, невероятен професионалист. Тя беше страшно упорита в работата си. Заслужаваше абсолютно всичко, което получи от кариерата си. Що се отнася до приятелството й, тя имаше много топъл, спонтанно емоционален характер. Мария беше трудно и същевременно чудесно човешко същество. Тя много ми липсва. Обичах я много като приятелка, макар че приятелството с нея беше и своеобразен тормоз. Например, нерядко ме е будила в 4 часа сутринта, за да си побъбрим по телефона, можете ли да си представите!... Но въпреки чудатостите й, въпреки трудния й характер, аз много я харесвах и сега наистина ми липсва като приятелка. Бих искала още да е жива, защото за мен тя беше чудесен човек...
- А какъв беше Марчело Мастрояни?
- О-о (смее се), Марчело е чудесен! Той беше много, много непосредствен. Той не беше звезда като личност, като характер. Не беше изпълнен със себе си, в смисъл не беше суетен. Беше много добър, непосредствен, мил, нежен... Беше просто Марчело.
- Трудолюбив ли беше като актьор?
- Да, може да се каже, че беше трудолюбив. Но мисля, че природата му беше дала много талант. Беше като гласа на Павароти. Павароти има естествен глас, има талант, но гласът му е дар от природата. Мастрояни имаше талант - дар от природата, който му позволяваше да изпълни ролята си много лесно. Той изигра толкова много други хора и все пак си остана Марчело. Така познавам Марчело Мастрояни - превъплътен в много и различни, много различни роли, а в същото време си оставаше Марчело...
- Живяла сте малко в България - само седем години. Помните ли някои приятели, приятелки от онова време?
- Помня, разбира се. Помня и тази къща във Варна, градината. Особено къщата на дядо ми, сега дето стана център "Карин дом".Там като деца ходехме само ако сме заслужили, в смисъл, ако сме поработили нещо малко в градината. Свършили сме някаква работа, трудили сме се. Тогава за награда ни позволяваха да отидем в дядовата къща...
Имам спомени и за други хора, но ще ви кажа за една късна среща с тази моя приятелка от тези години. Как се намерихме с една моя приятелка, която живее в Прага? Когато бяхме 6 - 7-годишни, ние бяхме много близки приятелки. И какво стана? Историята е любопитна и има в началото си, така да се каже, епистолярен характер. Свързано е пак с Мария Калас.
Когато живеех в Рим, това беше през 1980 година, получих едно писмо от Чехословакия. Отворих писмото и прочитам: "Ти, Надежда Станчова, дъщеря на Марион и Иван Станчови, от България ли си? Ако това си ти, известявам те, че аз съм Вера Прошек, на бирата "прошек"..."
Представяте ли си, бяхме много добри приятелки като деца и след като са минали толкова много години, през които нищо не сме знаели една за друга, изведнъж получавам писмо от нея.
В това писмо Вера ми пишеше, че живее в Чехословакия, че дъщеря й е певица и се стреми да получи наградата "Мария Калас", за да продължи кариерата си. Дъщеря й прочела книгата ми и споделила с майка си, която пък по този начин ме открива. Вера отива в пощата в Прага, открила името и адреса ми и ми написала писмо. Естествено, отговорих на писмото й и си разказахме всичко, което се е случило през тези 40-45 години. Така разбрах, че едно друго писмо, което бях й писала от Галац, е било унищожено от бомба, паднала върху тяхната къща в София. В продължение на 45 години две момиченца бяха разделени от войната, от бомбите и от всичко, което последва по-късно... И отново ни събра моята приятелка, макар и вече не между живите, Мария Калас.
- В края на краищата срещнахте ли се с Вера Прошек?
- Разбира се. Отидох в Прага. Бях й се обадила кога ще пристигна и тя ме чакаше на гарата. Слизам от влака и веднага я познах, сякаш нищо не се беше променило...
- Кой от родителите Ви беше по-строг - майка Ви или баща Ви?
- Баща ми беше много строг човек, но в същото време много ни обичаше. Майка ми беше по-интелектуална и по-взискателна. При нея не можеш да свършиш една работа както и да е. Трябва да е направено добре. Баща ни беше сърдечен човек, много човечен. Беше отличен градинар. Фермата, която купихме край Вашингтон, я платихме с пари, взети назаем от близки, от роднини. Майка ми е американка... Веднага започнахме да отглеждаме животни, баща ми направи много хубава овощна градина. Той беше отличен градинар. Между другото да ви спомена, че къщата във фермата край Вашингтон много прилича на дядовата ни къща тук във Варна, в местността Трите кладенци. Ще речеш, също копие. Така както е била тук къщата на дядо ми обаче преди 50 години. Та постепенно родителите ми изплатиха заемите, ние се изучихме и се пръснахме. Сега в тази къща живее най-малкият ни брат Андрей.
- А вие къде живеете сега?
- В Италия, недалече от Рим.
- И с какво се занимавате в момента?
- Продължавам да пиша. Сега работя върху една книга за деца. Пиша статии за италианските издания. Събирам информация и ще се опитам да напиша една филмова серия за различните провинции в Италия. Има много интересни неща от бита, нравите, обичаите на хората от различните провинции. Работното заглавие е "Традиционни празници и обичаи на италиански провинции". Бих искала да направя нещо подобно и за България. Тук като че ли чезнат тези празници и обичаи.
- Вашето уважение към традициите пролича и в предметите, които дарихте на варненския музей.
- Това са неща, правени от българки, тъкани и шити от българки преди много години. Помня много от нещата, като бях малка и живях в България. Това е сто процента носталгия, но има и уважение към нещо красиво, създадено от българската жена... Надявам се младите да проявят интерес и чрез тези предмети на миналото да се обогатят. Хората, които ценят традициите на народа си, са много по-богати душевно.
- Има ли във Вашите приказки за деца лоши деца?
- Дали има лоши деца в приказките ми?!... Всъщност има един лош човек, но той не е дете. На тази възраст аз все още вярвам, че децата не могат да бъдат лоши.
- Имате ли намерение по-често да идвате сега в България?
- Да, имам. Но трябва да уча български. Не говоря български, откакто започнах да следвам във Вашингтон и особено след като татко почина. В нашата фамилия се говори френски, италиански, английски, испански, но български говори добре само брат ми Джони.
- Какво ще пожелаете на варненци?
- Да са здрави и живи. Живеете в красив град, с прекрасни природни дадености, но трябва много да се направи, за да се подреди и да стане още по-хубаво, още по-удобно за живеене, за почивка. А това няма кой да дойде и да го направи - трябва сами да си го направите. Тогава ще ви бъде и много по-приятно.
ИВАН ПЕНЕВ


Водачът на листата на НД "Симеон Втори"
Водачът на листата на НД "Симеон Втори" във Варна Николай Василев пред "Черно море":
Ново поколение с нови идеи и с нов морал ще промени Варна
- Г-н Василев, как си представяте икономическия напредък на страната ни в рамките на 800 дни?
- 800 дни е един доста дълъг период. В много страни се правят бързи реформи за много по-кратък период. Това, което ние смятаме да направим, е първо да действаме с изключително висока скорост. Хората, които са в нашия икономически екип и в листите, имат много ясна представа благодарение на опита ни в последните 10 години, затова ето какво точно искаме да направим. На първо място изобщо не трябва да се поставя под съмнение запазването на макроикономическата стабилност на страната. Тя включва запазването на валутния борд, без да се пипа резервът.
Вторият аспект на икономическата стабилност се изразява в това, че ние ще използваме политиката на нулев бюджетен дефицит, т.е. бюджетът няма да харчи повече, отколкото са приходите му. В момента наблюдаваме предизборно отстъпление от страна на управляващите, които обещават голям бюджетен дефицит в бъдеще. Примерно тази година може да достигне 3 процента, догодина 2, а може би и повече, защото те дават прекалено големи обещания за държавните разходи. В момента се харчат всякакви пари от държавната хазна, тъй като управляващите усещат, че ще загубят изборите и не ги интересува какво ще се случи след това. В държави като нашата подобни неща се случват всеки път. Ние не сме доволни от икономическия растеж, който е постигнат до момента. Вярно е, че той е сравнително висок. Да предположим, че е и верен. Тръгваме от едно много ниско ниво и основните проблеми, които виждаме в страната, са проблемите на бедността, на ниските доходи и на безработицата. С този бавен икономически растеж, с който се движим в момента, и след 30 години няма да настигнем развитите страни от ЕС и затова смятаме, че трябва да направим една малка експлозивна революция в тази област. Това ще стане по следния начин. Първо, за икономическия растеж е необходимо подобряване на общата икономическа среда. Това означава, че всички тези лицензионни режими, разрешителни мерки, които спъват бизнеса, трябва да бъдат намалени. За целта трябва да се използва опитът на досегашната държавна администрация и трябва да се ускори реформата в тези процеси. Трябва да се проведе и един диалог с бизнеса, за да кажат работодателите в България какви са техните проблеми.
Второ, ние смятаме да направим една сериозна данъчна реформа. Тя не е много по-различна от това, което е правено до момента, само че ние смятаме да я доведем докрай. За щастие това правителство, след препоръки на нашата професионална общност през последните години, намали точно преките данъци. Това са данък печалба за фирмите и данък общ доход за населението, който обаче почти не е мръднал. Това, което ние смятаме да променим доста драстично, е да намалим печалбата за всички фирми до нула, в случаите, когато те реинвестират пак в бизнеса, а не я разпределят като дивиденти. Смятаме да намалим и опростим ставките за данък общ доход, защото в момента има толкова много ставки и най-горната е много висока. Резултатът е, че населението укрива доста голяма част от данъците.
Трето, ние не сме доволни от хода на приватизацията поради няколко причини. Нейната скорост е ужасно ниска. Оказва се, че в момента в България средният период, за който се приватизира една фирма, е около 800 дни. За нас той трябва да е примерно 100 - 200 дни, но не и 800. Който и да дойде на власт, трябва да промени това драстично. Управляващите нямат никакви оправдания, че за 4 г. не са приватизирали БТК. Оправдания нямат и ние не искаме да ги чуваме. През последните 4 г. не бяха приватизирани и още няколко големи компании, като НЕК, "Булгарбатак", "Булгаргаз" и т.н., от които в момента се краде и се управляват лошо. На нас обаче това статукво не ми харесва. Това, което ние смятаме да направим, е общо взето да приключим приватизацията или поне ако някоя сделка е по-сложна, да сме я започнали и да знаем какво искаме да направим.
По отношение на масовата приватизация си спомняте, че Александър Божков започна втората й вълна през 1998 г. и той я спря. Ако върви с тези темпове, тя никога няма да приключи. Колко познати имате с бонови книжки, които не са използвани до момента? Колко познати имате с компенсаторни записи и компенсационни бонове, които не знаят какво да ги правят? Това е огромен ресурс и държавата до този момент не е дала отговор какво ще прави с тях. Ние смятаме да дадем отговор веднага - какви ангажименти можем и не можем да поемем и какви активи - примерно акции на големи държавни фирми - ще бъдат предложени срещу тези бонови книжки и компенсаторни записи.
- Как ще коментирате обвиненията, че сте използвали "Българският Великден", за да градите политическа кариера?
- Не смятам, че това е обвинение, а просто мнението на наши приятели, с които сме били заедно в Българския Великден, с които сме следвали винаги едни и същи идеали и цели. "Великден" трябва да бъде положителен конкрективен коректив на всяка изпълнителна власт. Също така това е част от гражданското общество в страната, млади и честни хора, работещи извън или в България, които искат да видят страната си по-модерна и част от ЕС. Когато бяхме на последния "Великден", никой от нас не знаеше, че може да стане политик и да участва в тези листи. Просто така се стекоха нещата. Поканиха ни като екип в групата и никой от нас нямаше да приеме, ако останалите не бяха в този екип. Това, което ме изненада приятно, е, че всички поканени се съгласиха да участват. Аз не парадирам с името "Великден", а просто съм участвал в тези процеси като българин, работещ в инвестиционния бизнес през последните няколко години. С много други колеги сме писали писма с предложения и презентации до правителството с нулев резултат. Не се включихме в политическия живот, защото сме представители на едно ново поколение, като изобщо не говоря за власт, а за понятия като морал и манталитет, и не виждаме шанс старата политическа класа да предложи правилни решения за страната и затова ние сме тук, защото смятаме, че можем да го направим по-добре.
- Имате ли някакви опасения, че подобни обвинения могат да попречат на бъдещата ви политическа кариера?
- Не, напротив. Смятам, че наличието на Българския Великден като потенциален коректив на властта в бъдеще е много полезно. Искрено се надявам грешките на този, който спечели властта, а това не пречи и да сме ние, да бъдат изтъкнати догодина от Българския Великден.
- Как ще коментирате една следизборна коалиция на коалиция "Национално движение Симеон Втори" с ОДС?
- Засега е много рано да се говори за каквато и да било коалиция. Всичко ще се разбере след изборите. Нека да видим кой колко процента ще спечели и какво ще се случи дотогава. Според мен една потенциална коалиция е възможна и полезна с ОДС или с други политически сили. Решението обаче не е мое.
- Какви са плановете ви в частност за Варна? Как смятате да стимулирате развитието на града?
- Можем да направим много неща и смятаме това да стане на две нива. Едното е регионално - около конкретните проблеми на града, а другото е национално - всички неща, които вършим в национален мащаб, ще подобрят ситуацията и във Варна. За национално ниво ще има много да говорим на националните дебати следващия месец. Що се отнася до Варна, смятаме, че на нас ще са ни достатъчни много по-малко от 4 години, за да решим въпросите на Варненската корабостроителница. Смятаме да подобрим ситуацията в целия банков сектор. Варна е център на SG Експресбанк, което означава, че нашата надежда е да има в бъдеще по-добро финансиране за малките и средните предприятия в региона. Туризмът също е един от нашите приоритетни отрасли. В тази сфера има много идеи, но смятаме, че трябва да се продължи тенденцията на увеличаване броя на туристите.
Варна е град и с огромен интелектуален потенциал поради наличието на много добри средни и висши учебни заведения. Според нас развитието и на други приоритетни отрасли като високите технологии и телекомуникациите, както и привличането на сериозни чуждестранни инвестиции в свободната икономическа зона около Варна, биха могли да създадат повече работни места. В крайна сметка очакваме след няколко години Варна да е един от градовете с най-ниска безработица от цялата страна.
- Статистиките са доста обнадеждаващи за коалиция "Национално движение Симеон Втори", а и до изборите остава твърде малко време. Смятате ли, че нагласите у хората ще се запазят и ще спечелите толкова висок процент?
- Това, разбира се, ще кажат самите избиратели. Ние вярваме в мъдростта им и способността им да вземат правилното решение. Това, в което ние ще се опитаме да ги убедим през следващия месец, е, че едно ново поколение с нови идеи и с нов морал е способно да промени съдбата на обикновените хора. Смятаме да направим това с повече честност и повече професионализъм. Мисля, че имаме реален шанс да спечелим пълно мнозинство в парламента.
- А царят ще се кандидатира ли за президент?
- Бъдещето ще покаже. На мен лично ми е интересно първо дали той ще стане премиер.
МИЛЕНА КРЪСТЕВА
ВИЗИТКА
Николай Василев е роден на 28 ноември 1969 г. във Варна. Живял е в морската ни столица, но и в още 5 страни. Бил е студент в Унгария, САЩ и Япония. Работил е в същите тези страни в консултантска фирма в Будапеща, в две инвестиционни банки в Токио, Ню Йорк и Лондон. В момента е старши вицепрезидент в инвестиционна банка "Лазард" в Лондон и отговаря за отдела за анализи на Централна и Източна Европа.

© 1998 Черно море . Всички права запазени